Полша иска Европейския съвет да се занимае с Беларус

Премиерът на Полша Матеуш Моравецки предлага извънредно заседание на Европейския съвет, който да разгледа положението в Беларус след състоялите се там на 9 август президентски изори. За победител в тях с над 80% от гласовете е обявен кандидатиралият се за шести път държавен глава Александър Лукашенко. На основната му опозиционна съперничка Светлана Тихановская са отредени 9,9%, съгласно предварителните данни на беларуската ЦИК. Останалите кандидати имат под 2%, а против всички са гласували 6%.

Още при първите екзитполове в нощта след вота започнаха улични протести в Минск, които доведоха до окървавени сблъсъци със силите на реда и до арестуването на над 200 демонстранти. Сред задържаните има и журналисти, отразявали събитията, включително и руски репортерски екипи.

Ранени има и сред протестиращите, и сред полицаите. Съобщава се и за загинал гражданин, след като полицейска кола се е врязала в група демонстранти. Полицаите са употребили водни струи, сълзотворен газ, шумови гранати. Стреляли са и с гумени куршуми. Държавното следствие е възбудило дело за масови безредици.

Привържениците на Тихановская започнаха кампания „Махай се!” срещу Лукашенко, обвинявайки властта във фалшификации. От щаба на опозиционерката твърдят, че тя е побдителката в гласуването и по техни данни е събрала между 70 и 90%.

На този фон излезе и полската инициатива ЕС да се занимае с Беларус. Съобщението за това бе публикувано на сайта на правителството във Варшава. В него е посочено: „Полша носи отговорност за своите най-близки съседи… След президентските избори в Беларус на 9 август 2020 г. властите използваха сила срещу своите граждани, които настояват за промени в страната. Ние сме длъжни солидарно да подкрепим беларусите в стремежа им към свобода. Оттук идва и инициативата на ръководителя на полското правителство с този въпрос да се заеме Европейския съвет.”

На свой ред външното министерство на Германия е отправило призив Минск незабавно а освободи всички арестувани при сблъсъците.

Лукашенко бе поздравен за поредната си побeда от президентите на Русия Владимир Путин, на Китай Си Дзинпин и на Казахстан Касим-Жомарт Токаев. Путин изразява в поздравлението си надежда за задълбочаване на руско-беларуското сътрудничество и интеграция в рамките на Съюза Русия-Беларус, Евразийския съюз, Общността на независимите държави, Организацията на Договора за колективна сигурност.

Опозиционерката Тихановская от своя страна зове Лукашенко да не употребява сила срещу гражданите, да признае поражението си и мирно да предаде властта. Тя обаче засега не излиза на на улицата да оглавява протестите, защото смята, че това може да доведе до ненужна ескалация и още кръвопролития. Отправя посланията си от своя щаб. Тихановская обяви пред медиите, че е предложила на Лукашенко да се срещнат, но не получила отговор от него.

Самият президент заяви, че изборите са се провели мирно и без нарушения, като хората отивали на тях „като на празник”, а напрежението било предизвикано по-късно от младежи, подстрекавани от дошли от чужбина емисари и директно от външни обаждания. В разговор със Сергей Лебедев, оглавяващ наблюдателската мисия на Общността на независимите държави, която не откри сериозни нарушения при гласуването, Лукашевко разказа, че са били регистрирани обаждания от други държави, които насочвали демонстрантите: „Имаше позвънявания от Полша, Великобритания и Чехия, те управляваха нашите, с извинение, овце, които не разбират какво правят и как ги командват.” Като част от групата на „кукловодите” той спомена също и Украйна, както и „поток от определени хора” от Русия.

Лукашенко уверява, че прекъсванията на интернет връзката, от което имаше масови оплаквания в нощта след вота, били предизвикани също от чужбина с цел да се предизвика недоволство от властта сред гражданите.

Според беларуския лидер на много хора, желаещи да влязат в страната през последното денонощие, е бил отказан достъп на националната територия. Установено било, че някои от тяах имали фалшиви документи.

Лукашенко похвали действията на силите на реда и заяви, че ако те не били действали решително, в нощта след вота се готвел щурм на президентството в Минск и на други правителствени институции. Били засечени телефонни разговори, в които са давани инструкции за това към протестиращи младежи. Ако демонстрантите не били възпрени още преди да стигнат до президентския дворец, щяло да стане много зле, защото охраната на двореца щяла да действа съгласно обичайните си инструкции – като при терористична атака.

Лукашенко посочи още, че се наложило полицията да се намеси също, за да извози от 33 избирателни бюра членовете на изборните комисии, които били блокирани в тях от протестиращи.

През деня на 10 август бе съобщено, че в едно от водещите за беларуската промишленост предприятия – Беларуския металургичен завод в град Жлобин, е започнала стачка в знак на протест срещу фалшифицирането на изборите. Няма яснота какво точно става в завода, който е блокиран от докарани в него спецчасти. Но по един от телевизионните канали в страната бе разпространен призив за безсрочна обща стачка, която да стартира от 11 август с цел сваляне на Лукашенко от власт.