Точно преди два дни – на 4 август, светът бе потресен от ужасяващата гледка на мощните взривове в Бейрут, предизвикани от човешка безотговорност и унищожили половината от процъфтявалта досега ливанска столица.
Днес, на 6 август, тази толкова „прясна” и шокираща трагедия, може би ще направи човечеството по-чувствително към спомена за една друга, още по-страшна, случила се точно преди 75 години – хвърлянето от САЩ на атомна бомба над японския град Хирошима. Три дни по-късно – на 9 август 1945 г., американците хвърлят още едно такова чудовище над друг японски град – Нагасаки.
И двата града са почти изравнени със земята. Най-често сочените данни за загиналите в Хирошима са за между 90 000 и 140 000 души, а за Нагасаки – между 60 000 и 80 000. Точните числа са невъзможни – прекалено много хора са изпепелени, без да оставят никаква следа… В мемориалния парк на Хирошима днес са записани имената на над 300 000 жертви – загинали при самата бомбардировка и починали по-късно от последствията ѝ…
Ако онова, което всички видяхме да сполетява сега Бейрут, ви е разтърсило, само си помислете какво би било, ако по същия начин – от човешка безотговорност, грешка или войнолюбство – експлодира и поне един склад нейде по света, пълен с ядрени боеприпаси… Колко Хирошими ще ни връхлетят при съвременната технология и мощ на това зловещо оръжие?…
И ето ни – във все по-несигурен свят като днешния, пълен с толкова много агресивни и слабо интелигентни политици, официално или неофициално сдобили се с „ядрени копчета”. Най-видният от тях оглавява същата тази държава „първенец” в употребата на атомни бомби срещу мирни градове – САЩ, която сега ударно излиза от различни договори за ограничаване на въоръженията, за контрол над атомните арсенали, за ядрено разоръжаване.
Дано трагедията на Бейрут и споменът за Хирошима и Нагасаки пронижат сега съвестта и съзнанието на колкото се може повече хора на планетата, за да бъдат възпрени безумците, способни да си играят на надмощия за сметка на живота на всички ни. Да бъдат възпрени в най-страшната им игра – опитите да взривят разума и контрола над (засега!) спящия ядрен апокалипсис…
В името на всички ни – нормалните хора на красивата ни Земя – е добре редовно да препрочитаме и онзи легендарен репортаж на пишещия за англоезични вестници австралийския журналист Уилфред Бърчет (1911-1983 г.), първия западен репортер, влязъл в Хирошима след атомната бомбардировка и оставил на света разтърсващите си свидетелства, започващи с думите: „Пиша това като предупреждение към човечеството…”
Бърчет е имал и пряка връзка с България – бил е женен за българката Веселина Осиковска.
Като военен кореспондент на английския „Дейли експрес” той пристига в Хирошима на 3 септември 1945 г. – на следващия ден след подписването на капитулацията на Япония. „Страната на изгряващото слънце“ е участвала във Втората световна война в съюз с нацистка Германия и фашистка Италия, които през август 1945 г. отдавна са разгромени от антихитлеристката коалиция. Самата Япония вече е практически разбита.
От военна гледна точка не е имало никакъв смисъл от американските атомни бомбардировки над Хирошима и Нагасаки – още повече, че това са съвсем мирни градове, без военно-стратегическо значение. Но както е добре известно от историята, САЩ предприемат тези зловещи актове като демонстрация – за да покажат на СССР, с който вече влизат в следвоенно съперничество, че притежават силата на атомното оръжие. И така е отприщена чудовищната ядрена надпревара през последвалите десетилетия, която до днес е натрупала из планетата толкова много ядрени арсенали, че да ни изпепелят с милиони Хирошими…
Когато през 1945-та Бърчет попада в този станал днес символ град, с него е и японският журналист Накамура от агенция „Киодо Цусин”. Двамата заедно обикалят червеникавите на цвят пепелища, виждат безброй ранени, на които пръснатите тук-там медицински пунктове практически не могат да помогнат…
Бърчет описва видяното така: „Почти месец е минал, откакто първата атомна бомба разруши Хирошима, а в града продължават да умират хора – загадъчно и ужасно. Гражданите, пострадали в деня на катастрофата, загиват от неизвестна болест, която не мога да нарека иначе, освен атомна чума. Без всякаква видима причина здравето им започва да се подкопава. Пада им косата, по тялото се появяват петна, започва кръвотечение от ушите, носа, устата…”
Репортерът продължава: „Хирошима не прилича на град, пострадал от обикновена бомбардировка. Впечатлението е такова, сякаш из улиците е минал гигантски валяк, мачкайки всичко живо. На този първи жив полигон, на който беше изпробвана силата на атомната бомба, аз видях неизразимо с думи, кошмарно опустошение, каквото не съм виждал никъде другаде през четирите години на войната”.
Точно в същия ден, в който Бърчет обикаля за първи път Хирошима след бомбардировката – на 3 септември 1945 г., в Токио генерал Томас Фарел, заместник-ръководителят на ядрения проект „Манхатън”, заявява пред събралите се чужди журналисти: „Всички, на които им е било писано да умрат, са умрели. От последствията на бомбите в Хирошима и Нагасаки повече никой не страда”.
Всъщност Фарел няма никакво основание за подобно твърдение. Той самият за първи път е стъпил на японска земя едва предишния ден. Не е виждал Хирошима. Не разполага с никакви събрани сведения. Но думите му се тиражират като официално мнение на американските учени.
На 5 септември обаче „Дейли експрес” публикува съвсем различната, дълбоко разтърсваща кореспонденция на Бърчет от самото място на трагедията. Материалът е препечатан от всички големи световни издания.
Когато на 7 септември Бърчет се връща от Хирошима в Токио, срещнат още на гарата познат журналист го вика да побързат към хотел „Империал”, където американците дават специална пресконференция, за да опровергаят свидетелствата на австралийския кореспондент. Щом влизат, Бърчет чува как един генерал обяснява, че атомните бомби, хвърлени над Хирошима и Нагасаки, били нарочно взривени на голяма височина, за да се избегне въздействието на радиацията, така че за никакви заболявания, предизвикани от нея не можело да става и дума.
„Господин генерал, а вие лично кога бяхте в Хирошима?” – пита веднага Бърчет.
Генералът – това е Фарел, отговаря, че не е бил там. След което Бърчет разказва пред всички онова, което е видял с очите си.
Фарел отначало се отнася към нахалния журналист снизходително, като специалист, разясняващ сложна материя на лаик. Уверява Бърчет, че видените от него хора в медицинските пунктове просто са пострадали от изгаряния, обичайни при всеки мощен взрив. А освен това според американеца явно японските лекари не са достатъчно подготвени, за да лекуват добре пострадалите, или пък нямат подходящи медикаменти. Генералът продължава да твърди, че оцелелите от бомбардировката граждани не могат да страдат от някакви нейни последствия.
Но Бърчет не млъква, а пак пита: „Защо тогава умира рибата в реката, прекосяваща града?” Фарел отговаря: „Сигурно от самия взрив или от прегряване на водата”. Бърчет: „Дори и месец по-късно?” Фарел: „Сигурно приливът я връща постоянно от устието нагоре по течението”. Бърчет: „Но мен ме закараха в покрайнините на града. И аз видях как живите риби, плуващи надолу по течението, само за няколко секунди загиваха”. Фарел: „Боя се, че те станал жертва на японската пропаганда.” И пресконференцията приключва.
По-късно военното министерство на САЩ организира специална кореспондентска група от акредитирани към Пентагона журналисти и ги откарва в Хирошима. В обиколката им там не са включени медицинските пунктове, а само разглеждане от прозорците на автобуса на центъра на града, за да им бъде демонстрирана разрушителната сила на новата бомба. Резултатът е репортаж в „Ню Йорк таймс” под заглавието „Никаква радиоактивност няма в развалините на Хирошима”…
Нататък през годините този подход с лансиране на „правилни” репортажи при военните операции на САЩ в чужбина става редовна практика. Нека си спомним само какво предаваха за войната в Ирак през 2003 г. журналистите, закачени към американските части, и какво стана с кореспондентите, акредитирани в Багдад и настанени в печално прочулия се хотел „Палестина”, който стана мишена за американски обстрел…
По ирония на съдбата, австралиец като Бърчет е и Джулиан Асанж – човекът, който също разкри прекалено неудобни истини за престъпленията на САЩ в глобалните им военни игри, включително и в Ирак. И затова днес е застрашен от брутална разправа, маскирана като „съдебен процес”…
След толкова много войни и трагедии, след толкова честни предупреждения, крайно време е човечеството да излезе от 75-годишната сянка на зловещата атомна гъба и да възпре всички онези, които досега са умножили милиони пъти риска всеки жител на планетата да получи по една персонална Хирошима…
Освен ден в памет на жертвите на онази първа страшна бомба, 6 август е и Световен ден за забрана на ядреното оръжие. Ден за размисъл и за действие.
About The Author
