Историческият ревизионизъм в Полша не е нещо, започнало с управлението на „Право и справедливост“ и председателя Качински. От 2015 година обаче, откакто тази групировка взе властта, антикомунистическият ревизионистки валяк от фалшификации, манипулации и обикновени лъжи тръгна с пълна сила. Миналата седмица полската столица стана арена на едни хем абсурдни, хем опасни закономерности на този процес.
Десните екстремисти, сред които и организации с явни симпатии към фашизма и нацизма, се оказаха начело на мероприятията, отбелязващи 76-ата годишнина от Варшавското въстание. През август 1944 година стотици хиляди поляци тръгват на неравен бой с окупационната сила – нацистка Германия. След 63 дни сражения въстанието е потушено, полската столица е срината със земята, а населението ѝ – изтребено. „Патриотичният авангард“, който излезе да демонстрира по улиците на Варшава на 1 август т. г., обаче има повече общо с политическия профил на извършителите на тези зверства, отколкото с този на защитниците на града.
„Червената чума отмина. Дъговата чума, която осквернява най-свещените ни ценности, също ще отмине“ обясни Роберт Винницки, един от лидерите на „Конфедерацията“ – коалиция от радикално десни и католически секти, която наскоро успя да вкара 11 депутати в полския Сейм. По време на цялото шествие нито един път не се чу лозунг осъждащ нацизма, но затова пък имаше много, които биха се харесали на потушилите Варшавското въстание нацисти, включително призиви за насилие над хора с леви възгледи.
Кметството не забрани шествието, организирано от крайнодесни и футболни ултраси, въпреки първоначалните си закани и декларации. Полицията пък действаше сякаш е подчинена на шестващите екстремисти.
Униформените с голямо старание прогонваха хора с антифашистки знамена от маршрута на похода. Неколкократно навлязоха без никакво основание в жилища на частни лица, от чиито балкони бяха окачени със знамена с дъга или банери, осъждащи фашистите. Група полицаи също се опитаха да се доберат до централата на малката социалдемократическа партия „Заедно“. Офисът на левите по случайност също се намира на улица, през която минаха маршируващите крайнодесни активисти. Полицията се опита да свали знамената и банерите, провесени от балкона на партийната централа, гласящи „Феминизъм, а не фашизъм“ и „Въстанието е било срещу фашизма“ . Униформените обаче бяха спрени от двама депутати на партията.
Шестващите също така атакуваха случайни хора по улиците, защото са си позволили да възразят срещу техните ексцесии. Пострадал е и журналистът Мачей Пясецки, свързан с либералния портал „Око“, който според очевидци се е измъкнал на косъм да не бъде линчуван от тълпата.
Най-яростна обаче бе агресията на „патриотите“ към няколко знамена с цветовете на дъгата, отнети от контрапротестиращи. Те бяха късани и изгаряни под акомпанимента на крясъци като „Да ги наебем педалите“ и подпявания като „Курва е тази дъгата, нека гори, ла-ла-ла“.
Вероятно на следващата годишнина вече ще се обяснява, че поляците са въстанали, защото Хитлер е бил вегетарианец и социалист, пък било то и „национален“, поради което тачещите традиционните ценности патриоти не са издържали на опитите му за културна подмяна.
