Какво търсеше у нас военната министърка на Германия?

Анегрет Крамп-Каренбауер (често наричана накратко АКК), която оглавява едновременно и управляващата в Берлин партия Християндемократически съюз, и министерството на отбраната на Германия, премина набързо през София на 16 юли т.г. Посещението ѝ бе обявено за „работно” и осъществено по линия на партньорските контакти между германското и българското военни министерства. Без домакините от нашенското МО да влизат в повече подробности.

Обществото у нас, завладяно от протестите с искания за оставки на премиера Бойко Борисов, вкупом с правителството и главния прокурор Иван Гешев, можеше и въобще да не забележи отбиването на АКК. Но Борисов все пак вкара тази визита в новинарския поток, защото държеше да я представи като знак на подкрепа за него от страна на ХДС точно насред протестите под прозорците му. Освен това именно по време на срещата с гостенката той изръси онази скандална фраза как „под егидата на немския посланик и на американската посланичка… заедно подготвяме и един медиен закон в парламента, за да няма никакви съмнения в чистотата на медийната ни среда”.

Ей така, покрай това шокиращо подстрекателство от страна на българския премиер към чужди посланици да се месят пряко в изготвянето на български закон, в полезрението мимоходом попадна и фрау АКК – но главно като фон на поредното изцепване на Борисов.

Събитията у нас не оставиха сили на обществото да се заинтересува какво по-конкретно търсеше у нас военната министърка на Германия.

А тя дойде в София в рамките на своя обиколка из страните на Централна и Източна Европа, изпълнявайки един от приоритетите на настоящото германско председателство на ЕС, върху който акцентира в свое изявление в Брюксел два дни преди да кацне в София. Определи този приоритет като анализиране на всички заплахи срещу ЕС в сферата на отбраната, включително и по прословутата военна и хибридна „руска заплаха”. Тя вече обиколи със същата цел страните от Северна Европа и Балтика, а сега инспектира и държавите от Вишеградската четворка и  Югоизточна Европа.

Въз основа на този сондаж и на данни, които трябва да предоставят държавите от ЕС, до края на германското председателство, тоест до края на 2020-та, Разузнавателният и ситуационен център на ЕС (EU INTCEN) ще изготви подробен доклад. Той на свой ред ще стане база за разработването на „стратегически компас” на ЕС, който се очаква да бъде готов през 2022 г. Това ще бъде нов инструмент за общата отбранителна политика на ЕС, чрез който „отделните подходи, които и днес вече прилагаме, ще бъдат обединени в една истинска стратегия,” обясни Анегрет Крамп-Каренбауер в изявлението си в Брюксел на 14 юли.

Няма съмнение, че тази мащабна задача е част от цялостната политика на изграждане на самостоятелна европейска отбрана, която отдавна се прокарва от Германия и Франция и която толкова дразни САЩ. Впрочем, специално отношенията САЩ-Германия са сериозно вгорчени също и от още две остри теми – натискът на настоящия американски президент Донал Тръмп Берлин да вдигне военния си бюджет до 2% от БВП и да спре изграждането на газопровода „Северен поток-2”. Така че като военен министър на своята страна, а не просто на страната, председателстваща в момента ЕС, АКК очевидно при сегашната си обиколка е „преслушвала” своите домакини и по тези деликатни въпроси.

Ето всичко това бе и поводът за визитата ѝ в София. Разговорите ѝ са целели да се проучат нагласите на България най-вече в очертаващия се сериозен вододел – дали страната ни ще остане предан изпълнител във военно-стратегическите амбиции на САЩ, или ще се включи конструктивно в самостоятелната европейска отбрана. Каква мъчителна дилема за българските политици от всякакви окраски!… А за нивото на компетентност на настоящите управляващи – направо непосилна и ужасяваща. Ако те въобще са разбрали какво точно проучва гостенката им…

Но обществото ни все пак, макар и разгорещено в момента от вътрешнополитическия сблъсък, би трябвало да се опитва да вниква в тази сложна материя, която пряко влияе върху стабилността и у нас, и в Европа, и в света.

Затова потърсихме мнението на авторитетния дипломат от кариерата, анализатор и експерт по сигурността Валентин Радомирски, изпълнителен директор на Института за икономика и международни отношения.

Господин Радомирски, оглавяващата германската отбрана Анегрет Крамп-Каренбауер бе наскоро на посещение в България в един напргенат вътрешнополитически момент, на фона на който обаче наблюдаваме и голяма международна военна активност в Черно море. Чухме и закани на държавния секретар на САЩ Майк Помпео за санкции срещу фирми, работещи за невралгичните газопроводи на Север и на Юг. Как всичко това отеква върху сигурността ни?

На 20 юли в северозападната част на Черно море беше дадено началото на американско-украинското учение Sea Breeze, което бе аноносирано от военното командване в Киев като „широко международно“ с участието на военноморски сили от девет държави, включително и България. Коментирайки маневрите, представители на руското външно министерство и на Съвета на федерацията определиха Sea Breeze като опит за подкопаване на регионалната сигурност.

Месец по-рано военноморски кораби на НАТО се опитаха да блокират строителната зона на газопровода „Северен поток 2“ в Балтийския регион, близо до датския остров Борнхолм, посочвайки като причина „търсене на дъното за боеприпаси и мини, останали от Втората световна война“.

Според руснаците това е прикритие, че флотът на НАТО е задействан срещу руско-германския газопровод като „проводник“ на интересите на американското петролно лоби, осигурявано от Доналд Тръмп, който е и главнокомандващ на американските въоръжени сили.

Очертава ли се задълбочаване на конфронтацията САЩ-Германия, която очевидно много плаши политическите среди у нас, винаги стремили се към съюз и с двете страни?

След края на обиколката си из Централна и Източна Европа, осъществена в средата на юли, германският министър на отбраната и председател на Християндемократическия съюз Анегрет Крамп Каренбауер направи интригуващо изявление, което досега никой все още не е дешифрирал напълно. Припомняйки дългогодишната и всеизвестна полемика за необходимостта държавите-членки на НАТО да изразходват поне 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) за военни нужди, германският министър призова за преминаване към нови стандарти. Според нея Германия възнамерява да даде 10% от „възможностите си” за укрепване на съюза.

Нещо подобно вече бе обявено и от държавният секретар на Министерството на отбраната Петер Таубер в отговор на парламентарното разследване на Свободната демократична партия на Германия (СвДП).

През 2014 г. страните членки на НАТО се съгласиха да увеличат разходите за отбрана до 2% от БВП до 2024 г. Днес Берлин инвестира 1,38%, което предизвиква остри и чести критики от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп.

Сега обаче националните икономики са в упадък поради пандемията на коронавирус и според Таубер е неуместно да се изчислява приносът като процент от БВП.

Тази теза бе оповестена и от Крамп-Каренбауер. Тя разглежда принципа за 2% като статистически проблем, защото когато БВП пада, процентът на военните разходи автоматично се увеличава, „без всъщност да се увеличават отпуснатите средства за отбрана“. Затова министърът предложи до 2030 г. Германия да предостави на съюза „10% от своите възможности, което от своя страна означава, че ние също се възползваме от 90% от възможностите, предоставяни от останалите“.

Проблемът е в това, че Крамп-Каренбауер не дешифрира какво точно има предвид. Дали това е някакъв трик, който чрез промяна в методите за оценка трябва да помогне на Берлин само леко да увеличи разходите, представяйки ги на останалата част от НАТО като десятък, или става дума за нещо по-сериозно?

Защо точно сега се лансира това германско тълкувание и фокусът се заостря към военния бюджет?

Може би проблемът с финансирането в рамките на съюза бе озвучен от факта, че на 18 юли Европейският съюз трябваше да обсъжда бюджета си за отбрана. Последното предложение на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, представено на 10 юли, обаче не включваше нищо по въпроса.

Франция настоява да се запазят старите „амбициозни“ приоритети, с което беше съгласна и Крамп-Каренбауер, когато тя представи приоритетите на шестмесечното председателство на Германия в ЕС. Следователно може да се допусне, че тезата ѝ за „10% от своите възможности“ за НАТО предполага схема, при която тези „способности“ ще останат в Европа и ще бъдат свързани със самата европейска инициатива за отбрана. Тази теза ще ѝ даде и възможност да се защити от натиска на Вашингтон.

Но има и друг аспект. Обиколката на министъра на отбраната в Централна и Източна Европа се състоя в рамките на изработването на „стратегическия компас“ на ЕС в сферата на „общата външна политика и сигурност“. Политическият отдел на германското министерство на отбраната заяви, че „говорим за комбиниране на различни схващания за заплахи от нашите европейски партньори в един документ. Партньорите в Източна Европа възприемат заплахите по начин, различен например от нашите италиански и испански партньори, чийто взор е обърнат към бреговата ивица отвъд Средиземно море“…

Самата Крамп-Каренбауер заяви, че се притеснява как Германия трябва да се позиционира в бъдеще: „Какво ни заплашва? Как можем да бъдем силни? Изправени сме пред конфликти между САЩ и Китай, които все повече ще отправят предизвикателства към европейците, в смисъл – какво сме готови да направим за нашите ценности и начин на живот? Ако искаме да се утвърдим като европейци, можем да направим това само заедно. Това се очаква от германското ръководство и то не само като икономическа сила“.

А какво да се очаква от общата европейска отбрана по отношение на противопоставянето с Русия? Подобна на НАТО линия ли ще се следва?

Все по-често се пише за необходимостта да се изясни какви заплахи ЕС трябва да очаква от Русия. В интервю с експерта по сигурността от Университета в Кил професор Йоахим Краузе, публикувано на сайта на Бундесвера през април тази година, е посочено: „Трябва да отчитаме факта, че Москва разработва конкретни планове за регионални войни по своята периферия, които могат да бъдат инициирани единствено от Русия“. И това „все още не е достигнало до германските политици“, които смятат, че е възможно всички проблеми да бъдат решени чрез преговори с руския президент Владимир Путин.

Но нищо подобно няма шанс на успех, подчертава Краузе. Според него НАТО трябва да реагира своевременно и да създаде възпираща стена. Освен това „западните държави трябва да разработят стратегия на невоенна „принуждаваща дипломация“, тъй като наложените досега санкции имат малък ефект – дипломацията може да има шанс отново, само ако успеем да я подкрепим с подходящи лостове“.

Тук поне на мен ми идва на ум, че сигурно се има предвид широко лансираната през последните години инициатива „Триморие”, която у нас е лайтмотив на Цветан Цветанов.

Очевидно под „подходящи лостове“ се имат предвид военните. Може да се предположи перспективата, че в зоната на интересите на така наречения източен фланг на НАТО ще се появи източен фланг на европейската инициатива за отбрана, който ще подчини интересите на алианса в този регион.

Москва и НАТО изграждаха Съвета Русия-НАТО много години. Може бе настъпва времето за нови формати, например, военни съвети Русия-ЕС или Русия-Германия.