Гилейн Максуел вече се намира в затворническа килия, след като ѝ бяха повдигнати обвинения за сексуален трафик на непълнолетни. Смята се, че Максуел не само е набирала непълнолетни момичета за милиардера педофил Джефри Епстайн, но и сама е извършвала актове на насилие.
От една страна историята на Максуел и Епстайн е странна и необичайна. Трудно е да се сетим за съвременна криминална история, която да е сравнима с тази на Епстайн, който си е бил поставил за цел да забремени десетки жени, за да „посее своята ДНК в човечеството„. Но това също така е история, показваща какво се случва, когато на малка класа привилегировани им се позволява да правят каквото си искат без никакви ограничения.
Много хора, като например писателката Джил Филипович, недоумяват защо Максуел е правела това. Каква би могла да е мотивацията ѝ? Тя е богат, образован в Оксфорд член на хайлайфа. Защо би избрала да си прекарва времето в набиране на млади момичета, с които да злоупотребяват възрастни мъже? От една страна, за всеки може да се окаже, че зъл и способен да извършва ужасни престъпления. Но престъпленията обикновено са по-лесно обясними, когато разберем контекста им.
От рождението си Максуел живее в свят, където хората с пари и власт свободно експлоатират и злоупотребяват с останалите. Тя е израснала с в имение с 53 стаи като дъщеря на пословичния издателски магнат Робърт Максуел. Той е описван от тези, които са го познавали като „ужасяващ“ и „диктатор“, човек, показващ „фундаментална непочтеност за всичко, което казва и върши“. Той умира мистериозно в морето през 1991 г., когато пада от яхтата си, наречена Лейди Гилейн. След смъртта му е установено, че е извършвал огромни измами и кражби, включително присвояване на средствата от пенсионния фонд на служителите си (престъпление, което има последствия за засегнатите работници до ден днешен).
Отношенията на Гилейн Максуел с Епстайн започват скоро след смъртта на баща ѝ. Епстайн навлиза в най-елитните кръгове в страната, като сред свързаните с него хора се нареждат Бил Клинтън, Доналд Тръмп, Алън Дершовиц, принц Андрю и Стивън Пинкър. Максуел е гост на сватбата на Челси Клинтън и е имала „огромно тесте с визитки на влиятелни хора“. Епстайн си построява имение от 2000 кв. м. в ранчо в Ню Мексико, за което се е хвалил, че прави къщата му в Ню Йорк да изглежда като „колиба“. И това е в добавка към имението му в Палм Бийч, частният му „остров на греха“ във Вирджинските острови, както и домът му от 800 кв. м. в Париж, който е включва и специална стая за масажи.
Според наскоро публикуван задълбочен профил на Максуел в сп. Vanity Fair, тя е била натоварена с управлението на всички дела на Епстайн – „организиране на армиите от персонал на различните места и координиране на всичко“, включително намирането на непълнолетни момичета. Според свидетелствата тя е била „почти толкова взискателна и надута, колкото и баща си“, и постоянно е наричала хората „моят миниън, прасчо, полип… така че да се чувстващ нищожен“.
Епстайн от своя страна постоянно е крещял и редовно е разплаквал Максуел, когато е недоволен от нея. Максуел е ръководела цяла мрежа от хора за „подбор“, на които е било заръчано да се насочват към „млади, финансово затруднени жени“. Целият този процес напомня притеснително на „120 дни на Содом“ на Маркиз дьо Сад, където група упадъчни аристократи отвличат и се гаврят с десетки младежи.
Би трябвало да е очевидно за всички, че тези злоупотреби са станали възможни в резултат на притежанието на богатство и власт. Харви Уайнстийн е бил способен да извърши толкова изнасилвания и злоупотреби, защото е ръководел водещо продуцентско студио, и е можел да създава кариери или да ги унищожава (както и да наема бивши агенти от израелските служби, които да издирват мръсотия за всеки, който му се изпречи на пътя). Бил Косби беше един от най-богатите и известни комици в света. Бил О’Райли беше най-изтъкнатият водещ във Fox News. Доналд Тръмп си е признавал, че докато е ръководел конкурса „Мис Вселена“ нарочно е влизал при младите участнички, докато се преобличат. „Позволено ми е, защото аз съм собственикът„, заявява той. От своя страна служителите на конкурса не само не са го спирали, но и са насърчавали момичетата да демонстрират физическа близост с Тръмп, когато той се появи.
Светът на глобалния супербогат елит е свят, в който няма почти никаква отчетност – защото хората в него притежават толкова страховит капацитет да нараняват или възнаграждават всички други. Дори след първоначалните наказателни присъди срещу Епстайн, престижни институции като Масачузетския технологичен институт не са скъсали връзките си с него, защото е притежавал планини от пари.
Поради всичко това би било грешка на Максуел да се гледа като на някакъв уникален случай на неуравновесена личност. Тя е отгледана в култура, в което не съществуват стимули да не правиш каквото си искаш, независимо какви са последствията за уязвимите. И това е култура, която няма да се промени заради вкарването в затвора на Максуел.
Като се има предвид и скорошната присъда на Уайнстийн, сякаш в момента има тенденция сексуалните престъпления на елита да не се третират като нещо нормално. Но в крайна сметка начинът да се предотвратят злоупотребите на властния елит е изобщо да няма такъв елит. Епстайн и Максуел са можели да вършат всичко това толкова дълго без никакви последствия, защото са били богати и са познавали важни хора. Те са избирали за свои жертви тийнейджърки с финансови проблеми. Елиминирането на риска хората да попадат в такова тежко финансово положение, както и на екстремната концентрация на богатство, е най-сигурният начин да се подсигури, че няма да има повече такива като Епстайн и Максуел.
Разбира се съществува възможност Максуел да избегне наказанието. Самият Епстайн първоначално бе наказан за злоупотребата с десетки момичета с еквивалента на плесване през ръцете, тъй като бе богат и влиятелен – а съдебната защита е в пряка зависимост то това колко пари можеш да похарчиш.
Максуел вече е била способна да избегне законовите последствия много по-дълго, отколкото би могъл някой с по-малко богатство и връзки. Но независимо какво ще се случи с нея в крайна сметка, фокусът не трябва да е само върху личните ѝ патологии. Трябва да разберем и как действа обществената и икономическа среда, която е направила деянията ѝ възможни.
About The Author
