В навечерието на поемането от Германия на ротационното председателство на ЕС от 1 юли германската канцлерка Ангела Меркел прие в Берлин и представителите на шест големи европейски печатни издания, обедини в медийната група „Европа”. Това са британският в. „Гардиан”, германският в. „Зюддойче цайтунг”, френският в. „Монд”, испанският в. „Ла Вангуардия”, италианският в. „Ла Стампа” и полският в. „Политика”.
Основни теми в даденото от Меркел обширно интервю, което засяга преди всичко акцентите на германското председателство, са европейският отговор на пандемията от коронавирус, отношенията на ЕС със САЩ, Русия и Китай, както и стратегията за автономна отбрана на ЕС.
Меркел отбелязва, че безпрецедентното предизвикателство на пандемията от една страна „отклонява” държавите в ЕС от позитивното им икономическото развитие, а от друга е придружена и от ключовите феномени на нашето време като климатичните промени и дигитализацията, които вече са започнали да променят и живота на хората, и икономиката. „Фокусирана съм върху тези въпроси,” подчертава канцлерката.
В отговор на въпрос относно разпределянето на средствата във Възстановителния фонд на ЕС, за чието създаване Германия и лично Меркел действаха активно, тя посочва, че с оглед на различните пропорции в пораженията от пандемията в различните страни, съответно и разпределянето на средствата от фонда няма как да следват обичайното процентно съотношение в евробюджета. Както е известно, въпросният фонд ще се състои частично от безвъзмездни помощи, частично от кредити. „Това извънредно предизвикателство изисква и извънредни пътища. За онези държави, които и без това вече са задлъжнели много, кредитите са по-неподходящи от безвъзмездните помощи. Работя дори и в момента, за да убедя в това и онези страни, които одобряват кредитите, но са против помощите,” казва Меркел.
Германия вече от доста време напусна т. нар. „група на пестеливите” в ЕС и много активно прокарва необходимостта от помощи най-вече за особено тежко пострадалите от Covid-19 Италия и Испания. Затова на Меркел ѝ е поставен и следният въпрос в колективното интервю: „Приемането на по-голямо задлъжняване на Германия е промяна в курса на страната ви. Какво стана с канцлерката на орязванията?”
Отговорът на Меркел е следният: „В криза като сегашната се очаква, че всеки от нас прави онова, което е необходимо. А необходимото в този случай е нещо извънредно. Германия имаше нисък индекс на задлъжняване и затова може да си позволи да направи повече дългове в тази извънредна ситуация. Същевременно за нас е много важно тази програма да се придвижва в съзвучие с Договорите на ЕС. Това е пътят ни. В този контекст ние следваме, разбира се, и собствения си интерес. В интерес на Германия е да имаме силен единен пазар, ЕС да напредва сплотен и да не се дезинтгегрира. Онова, което е добро за Европа, е добро и за нас.”
На въпрос дали Възстановителният фонд няма да засили динамиката към евентуални Съединени европейски щати, тя отговаря: „За мен Фондът е специфичен отговор на специфична ситуация. Ако искаме да направим същностна промяна в управлението на бюджета на ЕС, или ако искаме да му дадем възможността да създава, например, данъци, тогава ще трябва да променим Договорите на ЕС. Така ще бъде променен и статичният баланс между конкуренцията и контрола. По този аспект сигурно ще продължат дебатите и през идните години, но те трябва да се осъществяват предпазливо. В настоящата ситуация, естествено, не бихме могли да очакваме да се нанасят промени в Договорите, а трябва да отговаряме бързо на пандемията”.
Меркел е попитана и дали е дошло вече време за отдавна прокарваната стратегия суверенна европейска отбрана, на което тя отговаря: „Погледнете света, погледнете Китай или Индия. Има още мотиви да продължим да разчитаме на трансатлантическия отбранителен съюз и на общия антиядрен щит. Но разбира се, че Европа трябва да допринася повече, отколкото през Студената война. Израснахме с убеждението, че Съединените щати искат да са световна суперсила. Но ако те сега желаят да изоставят тази роля по своя собствена воля, ще трябва да преосмислим много неща.”
По повод настояването на президента на САЩ Доналд Тръмп Германия да дава повече за общата отбрана и заплахата му в противен случай да изтегли част от американските войски от германска територия, Меркел признава, че страната ѝ наистина трябва да харчи повече за отбрана. Но същевременно уверява, че „в последните години” Берлин вече е направил „значително увеличение” във военните си разходи и ще продължи в същата посока в зависимост от възможностите си.
Канцлерката отбелязва още, че военният контингент на САЩ в Германия е там, не само за да „пази Германия и европейската част на НАТО”, но и „за да защитава интересите” на самия Вашингтон.
Може да се припомни, че, приемайки на 23 юни в Белия дом полския президент Анджей Дуда (който днес се пробва за втори мандат в президентските избори в Полша – б. р.), Тръмп му обеща да прехвърли в неговата страна част от онези 9500 американски военнослужещи, които се кани да изтегли от Германия.
В интервюто на Меркел е зададен и въпрос дали Германия недооценява руската заплаха, за която алармират част от страните в Източна Европа. В отговор тя обяснява, че е наясно с кампаниите за дезинформация и хибридната война, която води Русия. Веднага ѝ припомнят неотдавнашното убийство на грузински гражданин от чеченски произход, станало в Берлин, за което е обвинявана пак Русия. Меркел казва: „Убийството, извършено в берлинския парк Тиергартен, е тежък инцидент, това е несъмнено. В момента правосъдието изяснява чия е отговорността. При всички случаи признаваме наличието на хибридна война, както и на дестабилизиращи медии, като оръдия за руски действия. От друга страна има сериозни основания да не прекъсваме конструктивния диалог с Русия. В Сирия и Либия – страни, които са в близко съседство с ЕС, стратегическото влияние на Русия е огромно. Ето защо продължавам с усилията за сътрудничество”.
About The Author
