Освен преките човешки жертви и разрастването на броя на заразените, пандемията от Covid-19 в САЩ предизвиква и допълнително увеличаване на социалните контрасти. Докато между 18 март и 10 април нови 22 милиона души са загубили работата си и безработицата е скочила до 15%, през същия период богатството на най-заможните американци е нараснало с общо 282 милиарда долара, или с 10%. Това сочат данни от проучване на Института за политически изследвания (IPS) в САЩ, цитирани от RT. Данни от други източници пък показват, че общо през март и април над 30 милиона души са загубили работата си и през двата месеца безработицата е скочила до над 16%
Най-облагодетелстван от атаката на коронавируса и предприетите извънредни мерки за социална изолация е собственикът на Amazon Джеф Безос, тъй като поръчките по интернет в настоящата обстановка бележат истински бум. От 1 януари до 15 април т.г. богатството на Безос се е увеличило с около 25 милиарда долара. Сумата надхвърля брутния вътрешен продукт на Хондурас за 2018 г., възлизал тогава на 23,9 милиарда долара, установява проучването на IPS.
Не достигат до постиженията на Безос, но нямат от какво да се оплакват и още седмина от най-богатите американски предприемачи, чието състояние между 1 януари и 10 април е набъбнало по следния начин: Илон Мъск, собственик на Tesla и SpaceX – с над 5 милиарда долара; Макензи Безос, писател и филантроп – с 3,5 милиарда долара (до 15 април – с 8,6 милиарда); Ерик Юан, собственик на Zoom – с 2,58 милиарда долара; Стив Балмър, собственик Los Angeles Clippers и бивш изпълнителен дируктор на Microsoft – с 2,2 милиарда долара; Джон Албърт Собрато, магнат на недвижими имоти в Силициевата долина – с над 2 милиарда долара; Джошуа Харис, съосновател на Apollo Global Management – с 1,7 милиарда долара; Роко Комисо – основател и шеф на Mediacom Communications и на два професионални футболни отбора – с над 1 милиард долара.
Други 34-ма от 170-те най-заможни американски милиардери са отчели за същия период увеличения, измервани с десетки милиони долари.
Изследването на IPS извежда и анализира данните и за по-голям период от време, обхващайки последните около 40 години. Авторите на доклада Чък Колинс, Омар Окампо и София Пасласки обобщават във въведението си: „Милиардерите доминират в нашата политика, култура и икономика. Както показва този доклад, тяхното богатство се концентрира силно през последните четири десетилетия – дори когато броят на американските домакинства с нулева или отрицателна нетна стойност се увеличава и повечето от нас живеят от заплата до заплата. Ако това неравенство не се третира както с краткосрочни, така и с дългосрочни данъчни реформи и надзор, ще бъде пометена не само нашата икономика, но и самата ни демокрация”.
В изследването се посочва, че богатството на милиардерите се е възстановило бързо след финансовата криза през 2008 г. Между 2010 г. и 2020 г. то е нараснало с 80,6 процента, което е повече от пет пъти средното увеличение на благосъстоянието за американските домакинства. А ако се включат и предходни периоди, се вижда още по-стремителен ръст – така например между 1990 и 2020 г. милиардерите в САЩ са напомпали състоянията си с 1130 процента, което е над 200 пъти повече от средното около 5-процентно нарастване за страната. Измерени като процент от богатството им, данъчните задължения на американските милиардери са намалели със 79 процента между 1980 и 2018 г.
Трима американски милиардери – Джеф Безос, Бил Гейтс и Уорън Бъфет – продължават да притежават толкова богатство, колкото „долната” половина от всички американски домакинства взети заедно. 400-те най-богати американци от списъка на Forbes притежават толкова богатство, колкото почти две трети от домакинствата в САЩ.
Богатството на американските милиардери се е увеличило с 10,6 процента между 2017 г., когато Доналд Тръмп пое президентския пост, и 2020 г. А сега, само за 23 дни от кризата с Covid-19, тяхното състояние се е разраснало с 9,5 процента.
Междувременно приблизително 78 процента от американските домакинства живеят от заплата до заплата, докато 20 процента имат нулев или отрицателен баланс на приходи и разходи. Увеличаването на безработицата в рамките на пандемията прави особено драматична тази липса на резерви.
Авторите на изследването отправят и своите препоръки. Предлага се създаването на Пандемичен комитет за професионален надзор, който да контролира фондовете за стимулиране. Настоява се и за изваждане „на светло” на натрупаните богатства чрез Закон за корпоративната прозрачност. Апелира се за въвеждане на извънреден 10-процентен данък върху доходите на милионерите. Призовава се към по-прогресивен федерален данък върху недвижимите имоти и към въвеждане на данък върху богатството. Финалът на изследването е категоричен: „Изключете глобалната система за скрито богатство.”
About The Author
