Ужасяващи кадри от втория по големина град в Еквадор – пристанището Гуаякил, на които се вижда как по улиците са подпалвани трупове на жертви от пандемията на Covid-19, обикалят от дни социални мрежи и медии. Макар да се чуха твърдения, че това са инсинуации на политически противници на властта в страната, положението в града е отчайващо, защото единствената оторизирана служба да извозва телата на починалите и крематориумът не смогват да се справят. Така се оказва, че при обичайните местни температури от 39 градуса мъртъвците остават дни наред по домовете си, където са издъхнали и където живеят останалите членове на семействата им, често също заразени.
В отчаянието си близките на жертвите просто ги изнасят на улицата, а в част от заснетите кадри те или техни съседи ги изгарят.
Става дума предимно за хора, които изобщо не са били диагностицирани като носители на вируса, защото болниците нямат възможност да поемат всички болни и мнозина са отпращани да умират по къщите си.
Отделно от това има и хора, които падат и издъхват на улицата или пред някой здравен център, недочакали реда си за преглед. Често те остават да лежат така много дълго, без някой да посмее да се доближи до тях от страх да не се зарази.
Има и пълен разнобой между съобщаваните официално данни за заразени и починали от пандемията с коронавируса и реалната картина.
В крайна сметка дори здравният министър Хуан Карлос Себайос бe принуден да признае на 3 април в интервю пред Си Ен Ен, че в много кратък отрязък от време починалите от Covid-19 само в Гуаякил са скочили от 700 на 1500.
Това е драстично разминаване с досегашните статистики, според които не починалите, а заразените в града били около 1500-2000. В мащаба на цялата страна се съобщаваше за към 3500 заразени и общо малко над 300 починали. Нещата обаче очевидно са значително по-драматични. Индиректно потвърждение дойде и от известието, че общината в Гуаякил ще осигури 2000 евтини ковчези от пресован картон за спешните нужди на града. Първите 200 вече бяха разпределени през отминалия уикенд.
Дори отразяващите събитията журналисти вече рухват психически пред размерите на трагедията. Нашумя случаят с журналиста Карлос Хулио Гуруменди, не съумял да завърши своето включване „на живо” от Гуаякил, откъдето трябваше да предаде репортаж за телевизия RTS относно обстановката в града. Екипираният с маска журналист бе включен от двора на църква в квартала Чонгон, чиито камбани биеха, и той започна да обяснява, че в целия град ечи такъв звън като зов за помощ към Бог. Репортерът обаче прекъсна думите си по средата, неспособен да сдържи сълзите си. Опита се да се овладее и да продължи, но не му се удаде и в крайна сметка закри очите си с ръка в ръкавица и се разрида.
Колегата му от студиото изкоментира за зрителите: „Журналистите също сме човешки същества. И той като всички е разстроен от това, което става…”
В провинция Гуаяс, чиято столица е Гуаякил, досега пандемията е причинила и смъртта на 4-ма журналисти, а други 14 са в изолация, след като са развили симптоми на заразяване с коронавирус, съобщава Андската фондация за наблюдения и изследвания на медиите. Само четирима от тях са успели да си направят тестове и чакат резултатите. За останалите, както и за по-голямата част от населението, тестовете не достигат.
Високият процент на заразени точно в Еквадор се свързва с многото еквадорски емигранти, които работят в САЩ, Испания и Италия – най-засегнатите от корнавируса страни. Януари и февруари са традиционни ваканционни месеци в разположената точно на екватора страна и тогава обикновено много емигранти се прибират при семействата си. Смята се, че така те са донесли и разпространили и сегашния зловещ вирус.
Допълнителен фактор за тежкото положение в Еквадор е съсипващата икономическа криза още отпреди пандемията, станала причина и за масови протести през октомври миналата година. Приложените по препоръка на МВФ драстични социални орязвания силно засегнаха здравеопазването, което сега не е в състояние да противостои ефективно на пандемията. Именно в резултат на орязванията миналата година бяха уволнени 2500 здравни работници, което днес отеква по фатален за живота на много хора начин.
Страната е и силно поляризирана политически, а президентът Ленин Морено е доста непопулярен – харесват го едва 8% от еквадорците. Явно загрижен от това, той спря и една наистина крайна мярка, която обаче можеше да облекчи положението с непогребаните мъртви в Гуаякил. След като на 28 март вицепрезидентът Ото Соненхолцнер договори с кметицата на града Синтия Витери да се направи голям масов гроб и там спешно да бъдат погребани всички покойници, като по-късно на мястото се изгради мавзолей в тяхна памет, това бе посрещнато с възмущение от населението. И за да се представи в добра светлина, президентът Морено веднага се намеси и разпореди погребенията да продължат да се извършват индивидуално.
Впрочем, сред проблемите с кремациите, които според местните разпоредби са задължителни при Covid-19, е и обстоятелството, че повечето бедни семейства просто не са в състояние да платят за това. А концентрацията на бедност в Гуаякил е една от най-високите в Еквадор.
След като стряскащите кадри с трупове в ковчези и без из улиците на този град се завъртяха из цял свят, вцепрезидентът Ото Соненхолцнер, който е заможен бизнесмен от немски произход, официално поднесе извиненията си пред еквадорското общество за лошото управление на кризата: „Преживяхме един сериозен срив на нашия образ пред международната общност, видяхме картини, които никога не трябваше да се допускат, и затова, като обществен служител, аз моля за прошка”.
About The Author
