За да разберем Европа, трябва да се вгледаме по-внимателно в границите ѝ. Много често дебатите за бъдещето на Европа се фокусират върху няколко от водещите държави и игнорират периферията. Въпреки това съдбата на континента е дълбоко и неизбежно свързана със случващото се в неговите покрайнини. А никоя съседна държава няма по-сложни и объркващи отношения с Европа от Турция – в крайна сметка Османската империя първа бе наричана „болният човек на Европа“.
Отговорът на въпроса какво означава Европа за Турция се промени драстично през последните 10 години. Докато страната се плъзгаше назад към национализма, ислямизма и популисткия авторитаризъм и дори още по-дълбоко към женомразството и сексизма, възприемането на Европа в турското общество също систематично се влошаваше.
Важно е да си припомним, че не беше толкова отдавна времето, в което нещата изглеждаха по-обещаващи. През 2004 г. Европейската комисия заключи, че Турция отговаря „в достатъчна степен“ на политическите критерии за започване на преговори за присъединяване към Европейския съюз. Същевременно в самата Турция всяко сериозно проучване сочеше, че мнозинството от населението има положително отношение към Европа и подкрепя перспективата за присъединяване на страната към ЕС. Исторически, културно, икономически и политически, няколко поколения турски граждани бяха свикнали да се виждат повече като част от Европа, отколкото от Близкия Изток.
С времето обаче Партията на справедливостта и развитието (AKP) на Реджеп Ердоган започна да става все по-антизападна, популистка, ислямистка и открито авторитаристка. Управлението му не успя да покрие критериите на ЕС за членство, отказа се от демократичните реформи, унищожи плурализма, стана все по-затворено и патриотарско. Важно е да се подчертае и че AKP управлява в коалиция с крайнодясната, ултранационалистическа Партия на националистическото действие.
Днешна Турция е управлявана от възможно най-лошата идеологическа комбинация – ултранационализъм, смесен с ислямизъм, популизъм и авторитаризъм, да не забравяме и дълбоко вкорененият патриархат. Поради това изобщо не е изненадващо, че през последните години в Турция се говори повече за потенциалното влизане в Шанхайския пакт, вместо в ЕС – гледа се на Изток, вместо на Запад. Не е чудно и че управляващият елит търси „алтернативни политически модели“, при които правата на човека, свободата на словото и върховенството на закона могат лесно да бъдат избутани в ъгъла. В едно свое телевизионно интервю през 2019 г. Ердоган нарече „врагове на исляма“ европейските депутати, поискали спирането на преговорите за присъединяване на Турция към ЕС.
При тези обстоятелства членството на Турция в ЕС представлява просто една разбита мечта, която вече никой не приема сериозно. Така че, когато британските организатори на кампанията за напускане на ЕС лъжеха съвсем съзнателно, когато сложиха скандалните билбордове, твърдящи че Турция ще се присъедини към съюза и 76 милиона от „онези“ ще дойдат в Европа, те просто искаха да всяват сред избирателите страх, че варварите са пред портите.
Колкото и да съм критична към подстрекателската реторика на брекситаджиите, критика заслужават и непоследователността и провалите на ЕС, особено що се отнася до хуманитарният въпрос с бежанците. Сделката между Брюксел и Анкара от 2016 г., която доведе до грозните сцени с прогонване на търсещите убежище на гръцката граница, включваше и обещания за изплащане на 3 млрд. евро, безвизово пътуване на турските граждани в ЕС, възобновяване на преговорите за членство и създаване на хуманитарна пътна карта, която да помогне за преселването на голям брой сирийци.
Наскоро обаче евродепутатът Кати Пири, която винаги е осъждала нарушенията на човешките права в Турция, разкритикува ЕС за това, че също не изпълнява обещанията си. За три години само 25 хил. сирийци са били разселени в ЕС в сравнение с около три и половина милиона бежанци, намиращи се в Турция.
Европейският съюз е изграден върху ценности. Либерални, демократични, плуралистки и прогресивни ценности. Демократите извън Европа приемаха това като обещание за отстояване на тези либерални права, които имат най-голямо значение – свободата на словото, отчетност и отговорност, свободни медии, независими академични институции, върховенство на закона, права на жените и малцинствата. В отношенията си с Турция и в подхода си към бежанците ЕС загуби моралното си превъзходство. Всичко се превърна във въпрос на транзакции, в бартер.
Какво значение може да има „европейската принадлежност“ в страна, където 180 медии бяха затворени, където над 150 журналисти са арестувани, а повече от 1100 преподаватели са уволнени или изправени пред съд за това, че са подписали петиция за мир? Какво значение може да има Европа за страна, където убийствата на жени са нараснали с 1400% между 2002 и 2009 г., където законодателите се опитват да намалят присъдите на изнасилвачи на непълнолетни, ако се съгласят да се оженят за жертвите си? Какво означава Европа за страна, където е възможно човек като Осман Кавала – водещ филантроп и граждански активист и един от най-достойните хора, които съм срещала в живота си, да бъде хвърлен в затвора за над 800 дни по нелепи обвинения и само часове след освобождаването му отново да бъде арестуван по възможно най-жестокия начин?
Докато Ердоган размахва оръжия в Сирия и на практика води война с Асад, неговото правителство раздува един страховит култ към „геройски загиналите“, който прави невъзможно да поставяш под въпрос действията на управляващите, без да бъдеш обявен за „предател“. След като няколко десетки турски войници бяха убити в Идлиб, Ердоган отвори границите с Европа за бежанци, за да притиска европейските страни за нови отстъпки. Гръцките власти обявиха, че са спрели над 24 000 опита за преминаване на границата.
Както винаги, децата страдат най-много. В понеделник едно момче загина, след като гумена лодка се преобърна в близост до гръцки остров. Хиляди хора са блокирани в ничията земя – парче от територията, където са прокарани въображаемите граници. Докато политическите отношения между Турция и Запада продължават да се влошават, в периферията на Европа отново се развива огромна хуманитарна криза.
*Елиф Шафак е писател и политолог
About The Author
