Намирах се в Кабул, когато през 2010 г. Джулиан Асанж и WikiLeaks публикуваха огромния архив от класифицирани правителствени документи на САЩ, разкриващи как Вашингтон реално гледа на случващото се по света. Бях особено заинтересован от едно от тези разкрития, дошло под формата на видео, което Пентагонът не отказал да публикува въпреки отправеното искане по Закона за свободен достъп до информация.
Когато WikiLeaks публикува кадрите, стана очевидно защо щатските генерали са искали да ги държат в тайна. Аз бях в Багдад три години по-рано, когато щатски хеликоптер стреля с картечници и ракети по група цивилни, за които пилотите твърдяха, че са бунтовници, убивайки и ранявайки много от тях.
Журналистите в Ирак не вярваха на твърденията на американските военни, тъй като сред убитите бяха и двама репортера от агенция Reuters. Не изглеждаше вероятно и бунтовници да се разхождат на открито с оръжията си, докато щурмови хеликоптер „Апачи“ лети над главите им.
Но не можехме да докажем нищо, преди WikiLeaks да публикуват видеото от камерите на хеликоптера. До ден днешен кадрите успяват да предизвикат шок. Докато ловуват плячката си, включително хора, дошли да помагат на ранените, пилотите самодоволно подмятат реплики като „О да, виж ги тия мъртви копелета“ и „Хаха, как ги целнах“. Всеки, който се интересува защо САЩ се провалиха в Ирак, трябва да изгледа това.
Разкритията на WikiLeaks през 2010 и 2016 г. са днешен еквивалент на публикуваните през 1971 г. от Даниел Елсберг документи на Пентагона, които свалиха маската на историята за ролята на САЩ във Виетнамската война. Те са дори още по-важни, защото имат по-голям обхват и дават представа как властите в САЩ виждат света.
Разкритията на WikiLeaks вероятно бяха най-големият журналистически удар в историята. Вестници като The New York Times разпознаха това и им отделиха огромно внимание на страниците си. Тяхната важност бе потвърдена и от яростта на щатските служби за сигурност и задграничните им съюзници, както и от бясната решимост, с която започнаха да преследват съоснователя на WikiLeaks Джулиан Асанж.
Даниел Елсберг с право е третиран като герой, разкрил истината за Виетнам. Но Асанж, чиито действия си приличат много с тези на Елсберг, в момента е държан в затова с максимална сигурност Белмарш в Лондон. Тази седмица има изслушване пред съда, който ще реши дали той ще бъде екстрадиран в САЩ заради обвиненията в шпионаж. Ако Асанж бъде екстрадиран, има голям шанс да бъде осъден на до 175 години по Закона против шпионажа от 1917 г.
Откакто Асанж организира разгласяването на документите през WikiLeaks, той се превърна в цел на многобройни опити да бъде дискредитиран, или най-малкото да бъдат размътени водите на неговия случай, който би трябвало да се свежда единствено до свободата на словото.
Първият опит за демонизиране на Асанж дойде веднага след публикуването на документите – твърденията, че това ще коства живота на хора, чиито имена се споменават в материалите. Властите в САЩ все още продължават да твърдят, че WikiLeaks са изложили животи на риск, макар никога да не са представили доказателства за това.
Даже напротив – експертът по контраразузнаване, който ръководеше разследването на Пентагона за ефекта от разкритията , призна през 2013 г., че не е имало дори и един случай на човек, убит от вражески сили в следствие на направеното от WikiLeaks. Бригаден генерал Робърт Кар, ръководител на специалната група за преглед на информация на Пентагона, заяви по време на съдебно изслушване срещу Челси Манинг, че първоначалните твърдения за убит от талибаните в Афганистан човек не са били верни. „Името на тази личност не е споменато в разкритите документи“, призна той.
В деня, в който WikiLeaks публикуваха документите през 2010 г., аз имах насрочена среща с официален представител на САЩ. Той ме попита с какъв код са обозначени изтеклите книжа. Когато му го прочетох, той отхвърли идеята, че това са най-дълбоките тайни на американската държава.
По-късно научих защо той реагира толкова спокойно. Базата данни, от която Манинг изтегля документите, е наречена SIPRNet (Secret Internet Protocol Router) – интернет системата, използвана от армията на САЩ. След атентатите на 11 септември тя е използвана за да се подсигури, че наличната конфиденциална информация е достъпна за всички държавни служби. Броят на хората с такова ниво на достъп до секретна информация, което им дава теоретична възможност да ползват SIPRNet, е бил около 3 млн. (макар че броят на разполагащите с правилната парола трябва да е бил много по-малък, но също значителен).
Властите в САЩ не са толкова наивни, че да вкарват истински тайни в система, отворена за толкова много хора, включително нископоставен сержант като Манинг. Чувствителни материали от военни аташета и подобни източници са пращани по алтернативни, по-добре подсигурени канали. Ако службите за сигурност на САЩ използваха система като SIPRNet за обозначаване на индивиди, чийто живот би бил в опасност ако самоличността им бъде разкрита, бързо щяха да останат без новобранци.
Фалшивите обвинения, че заради WikiLeaks са били убити или е можело да бъдат убити хора, накърниха образа на Асанж. Много по-сериозни вреди нанесоха обвиненията срещу него за изнасилване и сексуален тормоз на две жени в Швеция, които се появиха през 2010 г. Той винаги е отричал обвиненията, но те го обрекоха да има постоянен статут на парий в очите на мнозина. Шведската прокуратура прекратиха разследванията за изнасилване през миналарта година, но това не промени нищо за онези, според които всяко нещо, което Асанж прави или казва е опетнено, и че разкритията на WikiLeaks са само периферен проблем. Много медии считат персоната на Асанж и твърденията за поведението му за единствената история, която си струва да бъде отразявана. Макар информацията за SIPRNet и признанията на генерал Кар да са публични отдавна, много малко журналисти изглежда са наясно с това.
Само че причината Асанж да е заплашен с екстрадиране в САЩ няма нищо общо с това, което може да се е случило в Швеция. Всички обвинения срещу него са свързани с разкриването на държавни тайни – нещо, което всички журналисти трябва да се стремят да правят, и което мнозина във Великобритания и САЩ са правили, без да се превръщат в обект на официални репресии.
Сравнете нетърпението на британските власти да задържат Асанж с абсолютната им липса на интерес да разкрият кой е предоставил на вестник Mail on Sunday секретните грами на британския посланик в САЩ Ким Дароч през миналата година. Негативните коментари по адрес на Доналд Тръмп провокираха гневна реакция на президента и посланикът бе принуден да подаде оставка.
Асанж разкри пред обществеността информация за дейности на щатските власти, които са по-значителни от разкритията на Пентагонските документи. Затова той бива преследван така неумолимо, а наказанието му е неимоверно по-жестоко от всичко, понесено от Даниел Елсберг.
About The Author
