Българските граждани, които декларират, че използват интернет, са 68% от населението. Това е подобрение спрямо миналата година (65%), но остава най-ниският процент в Европейския съюз през 2019-та година. Средно в съюза 87% от населението декларира, че е използвало интернет поне веднъж в последните три месеца, сочат данни от Евростат.
Най-нисък (68%) е делът в България, а най-висок в Швеция, където 98% от хората са използвали интернет поне веднъж в последните три месеца от датата на изследването назад.
Непосредствено пред нас се намират съседите ни от Румъния и Гърция, съответно със 74% и 76%. С 90% или повече процента от населението, използващи интернет, са още Дания (97%), Люксембург (96%), Нидерландия (96%), Обединеното кралство (96%), Финландия (95%), Германия (93%), Испания (91%) и Белгия, Естония, Ирландия (90%).
От 2007-ма година насам ситуацията в страната ни значително се е подобрила, като над два пъти повече хора са започнали да ползват интернет – покачването е от 31% на 68% към днешна дата. Прави впечатление обаче, че по този показател съседна Румъния прогресира повече, отколкото България. Ако през 2007-ма година едва 24% от румънците са ползвали интернет, то днес те са 74%. До 2015 г. страната ни е предпоследна, преди Румъния, но в следващите пет години северната съседка отчита подобрение с 18 процентни пункта срещу само 11 пр.п. за България през същия период (2015 – 2019).
Достъпът до мрежата у нас традиционно се коментира в контекста на неговата скорост и цена. Но докато в големите градове бързият и евтин интернет отдавна се приема за даденост, реалността е по-различна в някои части от страната, където подобни резултати биха изисквали инвестиции, нерентабилни за търговските компании. Макар това да се променя в последните години с развитието на сателитните технологии и особено на мобилния интернет, далеч по-голям фактор занапред ще бъде комбинацията от застаряващо население и голям дял на застрашените от бедност.
Това си личи от възрастовата разбивка на данните. При младежите до 30-годишна възраст България отново е последна (заедно с Италия), но вече с над 90% използващи интернет. Сред възрастните (65- 74 г.) обаче едва 21% влизат в мрежата, срещу средно 61% за общността. Ролята на социалноикономическите фактори също е значителна. При най-бедната четвърт от населението само 27% ползват интернет, спрямо 74% средно за ЕС. По този показател подобрението е само 1 процентен пункт спрямо миналата година.
За най-богатата четвърт този дял е 86%. При хората с ниско или никакво образование делът е 38%, като е интересно, че намалява с 1 п.п. спрямо миналата година, докато сред висшистите – 92%.
Най-старите данни, с които разполага Евростат, показват, че още през 2003 г. в Дания, Швеция и Финландия интернет е ползван от по-голяма част от жителите им, отколкото в България 17 години по-късно. Днес в Скандинавия над 90% от населението използват интернет.
В Европейския съюз интернет се използва главно за изпращане/получаване на имейли (75%), за намиране на информация за стоки и услуги (68%), за незабавни съобщения (67%) и онлайн новини (63%). По-голямата част от хората също така използват интернет, за да прибягват до банкови услуги (58%), да участват в социални мрежи (57%), да търсят здравна информация (55%), за слушане на музика (53%) и телефонни разговори или видео разговори (52%).
Само 40% от българите ползват интернет за изпращане и получаване на имейли, а за намиране на информация за стоки и услуги – 38%. Най-голям процент от използващите интернет у нас го ползвам за телефонни или видео разговори – 58% (52% средно за ЕС) и участие в социалните мрежи – 53% (57% в ЕС). Най-голямата разлика между нас и ЕС по отношение на причините за използване на интернет е онлайн банкирането – едва 9% у нас срещу 58% средно в ЕС.
About The Author
