Защо въпреки силния икономическият растеж и ресурсите си, Румъния остава „бедна“ страна? Отговорът се крие в лошо изградената и лошо функционираща данъчна система, сочи доклад на икономистите Корнел Бан и Александра Русу, озаглавен „Фискалната бедност на Румъния – какво я обяснява и какво може да се направи“. Изследването се опитва да обобщи активните дискусии, които се водят в последно време в северната ни съседка относно причините за спадащите бюджетни приходи.
Изследването, изготвено с помощта на фондация „Фридрих Еберт“, изхожда от тезата, че основната причина на намалените бюджетни разходи за образование и здравеопазване не е пренасочването на средства към силовите институции, а слабото събиране на данъците. Според авторите дори и малко подобрение в този смисъл би могло да доведе до пренасочването на 6% от БВП към образованието без проблеми.
Изследването стига до някои важни изводи:
– Румъния не е страна, която „задушава“ икономиката чрез облагане с данъци. Румъния облага на принципа на обърнатата пирамида – по-силно облага онези, които работят и които потребяват;
– Румъния не е бедна страна, на която „последният скоро ще загаси лампата“. Страната е увеличила своя БВП от 39 млрд. долара през 1999 г. до 239 млрд. долара през 2019 г.;
– Румъния не облага ефективно нито мултинационалните компании, нито много богатите физически лица, нито големите собственици на недвижими имоти, нито притежателите на спекулативни доходи;
– Румъния не печели от фискалните облекчения за най-високите доходи. Освобождаването от данъци по върховете не води до икономически прогрес. Дори мерките за прогресивно данъчно облагане, прилагано до 2005 г. и замяната му с плоския данък не са довели до прогрес;
– Данъчната база в Румъния не намалява заради данъчните убежища. Укриването на доходи в чужбина има значение, но бюджетът губи повече заради схемите на мултинационалните компании, прилагащи „фискално планиране“, т.е. легално укриване на данъци. Големите компании пренасят пари между различните си сметки или между различните фирми с един и същ собственик чрез различни механизми, прилагани от петте счетоводни и одиторски световни компании, известни като „Големите 5“. Например, мултинационална компания, която прави голяма печалба, започва да купува различни услуги и стоки на надути цени от друг свой филиал или от фирма от същия конгломерат;
– Румънската данъчна служба ANAF е само плашило. За да стане ефективна институция, тя се нуждае от дигитализация, от назначаване на високо квалифициран персонал, от адекватен отдел за разследване, от промени и помощ от страна на държавите, успели да се борят с укриването на данъци на големите компании;
– Относно събираемостта и дигитализацията, Румъния е по-зле от България. „Въпреки че България премина през един трагикомичен епизод, при който личните данни на 5,1 млн. данъкоплатци бяха откраднати през онлайн системата на НАП, изглежда че южните ни съседи успяват да съберат повече приходи от върховете на йерархията на доходите“ се изтъква в доклада.
– Румъния е напреднала много по отношение на нарастването на БВП, но е изостанала в събирането на данъци и налози;
– Прехвърлянето на социалните осигуровки за изплащане от страна на служителя при удържане на източника на плащане на заплатата, води до значително нарастване на доходите в бюджета;
– Необходима е дигитализация и изсветляване на данните, доставени както от ANAF, така и от мултинационалните компании. Така че е в публичен интерес да се знае колко филиали имат те, къде са тези клонове, кои са акционерите, колко печалба носи всеки от филиалите;
Докладът обобщава и мерките за фискално облекчение, от които капиталът се възползва: данъчни облекчения за капиталовите печалби, реализирани от нерезиденти; значителни намаления на данъка върху дивидентите, плащан от всички акционери (от 16% до 5%). Гарантирани са облечения за инвестиции в активи, намаляване на данък върху реинвестираната печалба, опрощаване на задължителното плащане на здравни осигуровки за хората, които генерират доходи от капитал (чрез дивиденти или лихви). В Румъния, подобно на балтийските страни, на практика не се облага капитал, прехвърлен като подарък или наследство.
Авторите на изследването заключават, че Румъния всъщност не е бедна, а обеднена страна. Това се дължи на необяснимо щедрите подаръци за хората по върховете на йерархията на доходите, на голямото облагане на труда и потреблението, на анемичната данъчна служба, лишена от човешки ресурси и материали, за да се бори с все по-големите компании и с легалното избягване на данъчното облагане. Препоръките на доклада са, че ANAF трябва да бъде реформирана, да стане по-ефективна в събирането на данъци и налози по професионален начин.
Възражения и български паралели
При представянето на доклада на 16 януари бе проведена дискусия с румънски икономисти, политици, университетски преподаватели, журналисти и политолози. Много от изразените съмнения и критики към изводите на Бан и Русу са познати от дискусиите по тази тема в България – дали все пак не е плюс за Румъния, че с ниските си данъци стимулира капитала, не е ли основен проблем сивата икономика, достигаща 58 млрд. евро, както и неефективното използване на човешките ресурси на данъчната служба. Един от присъстващите на представянето журналисти изрази мнение, че икономиката на Румъния всъщност е „социалистическа“, защото в много икономически сектори като например енергията водещите компании всъщност са държавни, макар и чуждестранни. Бан отговори, че това, което важи за частните мултинационални компании като данъчно поведение в Румъния важи и за „държавните мултинационални компании“.
Друг представител на медиите попита авторите на доклада дали не е добре, че с намаляването на данъците Румъния е стимулирала капитала, поддържайки в същото време бюджетните приходи почти на еднакво ниво като процент от БВП през последните години. Корнал Бан отбеляза, че през последните години в Румъния са намалели значително данъчните приходи, докато неданъчните приходи са се увеличили, поради което явно е нужна реформа в данъчната сфера. Някои от присъстващите изтъкнаха своите наблюдения за фискалните успехи на България, Полша и страните в региона, като един от участниците в дискусията в сподели колко е бил впечатлен от това, че България дори автоматите за кафе са свързани с НАП.
Политологът Сорин Йоница от либералния мозъчен тръст „Експерт Форум“ изрази мнение, че „хората може да скочат срещу реформата на данъчното облагане на недвижимите имоти“, тъй като в Румъния повече от 90% от жилищата са частна собственост. Той също така сподели впечатленията си, че румънците подкрепят едни неща, когато са запитани принципно за общите посоки на дадена реформа, но когато промяната удари непосредствените им интереси, се появява съпротива. Виктория Стойчу от фондация „Фридрих Еберт“ Румъния контрира, че това не значи автоматично, че 90% от румънците са собственици, а по-скоро предполага, че много хора живеят под един покрив и има пренаселеност на жилищата (ситуация, идентична с тази в България).
Икономистът от Румънската национална банка Даниал Даяну заяви, че страната наистина има проблем със спадналите бюджетни приходи, но не смята, че решенията за реформа могат да е се вземат в публичното пространство, а вместо това трябва да бъдат оценени и приети от икономистите и парламента. Даяну също така призна, че в държавния апарат липсва желание за прокарване на дигитализация. Корнел Бан отбеляза, че в страни като Дания натискът върху държавата за дигитализация на данъчната система идва от синдикатите. По думите му без „смели стъпки“ в посока на дигитализация, данъчната администрация не би могла да оказва съпротива на стратегии на корпорациите.
Дискусията в крайна сметка стигна до въпроса за наличието на политическа воля за реформи. Преподавателката от Букурещкия университет Руксандра Иван подчерта, че основният проблем се свежда то това, че никоя от влиятелните групи в страната не е заинтересована да насърчи реформа за по-прогресивна данъчна система. „Имаме политици, които използват слабата държава и недостатъчното данъчно облагане, имаме стопански елити, които печелят от това. Единствените заинтересовани от възприемането на тези мерки са по-ниските социални класи. Гласът на последните не се чува. Какви механизми съществуват, за да окажем натиск над политиците да приемат прогресивни мерки?“, попита тя реторично.
Според Корнел Бан в Румъния има почти нулев шанс ляв политически съюз да вземе властта и да приложи подобни мерки. Подобно мнение изразиха и някои от присъстващите политици. Независимият депутат Адриан Дохотару коментира, че идеята за прогресивно данъчно облагане на теория би могла да стане основа за обединение на различните леви сили. На практика обаче е малко вероятно левите формации да преодолеят съперничеството си. „Ако една идея идва от Социалдемократическата партия, политиците от „Про Румъния“ (партията на бившия премиер Виктор Понта) няма да я подкрепят. И обратно. Ако независимите гласове или непарламентарно представените партии като „Демос“ подкрепят дадена идея, другите политически сили не се чувстват удобно застанат зад нея“, казва той. Предвид очертаващата се доминация на десните партии (Националнолибералната партия, Съюзът „Спасете Румъния“ и „Плюс“) в управлението обаче, румънската левицата може би ще бъде провокирана да мисли за прегрупирани и промени.
About The Author
