Какъв смисъл има от импийчмънта на Тръмп?

Дъг Хенууд, Jacobin

„Няма начин президентът да бъде отстранен от длъжност“

Мич МакДонъл, лидер на републиканското мнозинство в Сената

Когато изразиш скептицизъм относно импийчмънта на Доналд Тръмп пред някой друг в левите среди в САЩ, обикновено следва рефлексна, почти догматична реакция: Ти не разбираш колко е ужасен той и колко е спешна нуждата да бъде изритан! Точи човек е ходеща обида към нашата Конституция! Вярно, клаузите на процедурата по импийчмънт може и да не покриват най-лошите му престъпления, но ние можем да обърнем всичко това в наша полза! Икономистът Макс Савики стегнато представя всичко това в есето си „Леви аргументи за импийчмънт“.

Ако оставим настрана конституцията, защото тя е чат от проблема (Тръмп не би бил президент, ако не беше „Електоралната колегия“, тази непоклатима реликва от дните на робството), човек би могъл да приеме някои от тези аргументи. Да, Тръмп е отвратителен, и би било благословия да се отървем от него. Той е фанатизиран мошеник с авторитаристки аспирации. Но импийчването му по-малко от година преди изборите не е решение за нищо. Това е разсейване от работата за изхвърлянето му по най-категоричния възможен начин: да бъде победен решително на избори.

Много е показателно, че Джо Байдън е назован в клаузите на импийчмънта. За ръководството на Демократическата партия най-тежките провинения на Тръмп – затварянето на деца в клетки, хвалебствията за неонацисти, предаността му към финансови хиени и плутократи, нескончаемите му вулгарности – са неприятни, но не фатални. Въпреки всички тези провинения, те без проблем му гласуваха подновяване на „Патриотичния акт“ – доста е странно да осигуриш подобни правомощия на някой толкова отвратителен. Това, което успя да ядоса наистина лидерката на демократите в Конгреса Нанси Пелоси и компания, е предполагаемото заговорничене на Тръмп срещу Байдън, един от „техните“. (Информацията за това идва от офицерът на ЦРУ Ерик Сирамела, който е работил и с администрацията на Обама. Демократите искат името му да не бъде намесвано в процедурата по импийчмънт, но не е ли основен принцип на американския закон да знаеш кой те обвинява?)

Освен това провинение срещу Байдън, Тръмп редовно е демонстрирал неуважение не само към ЦРУ, но и към НАТО, което причинява дълбок дискомфорт сред политиците, тясно обвързани с институциите на „националната сигурност“. Това са най-дребните провинения на Тръмп, но точно те водят до реакция в ръководството на демократите. Макс Савики смята, че бихме могли да използваме процеса по импийчмънт за собствените си цели, каквито и да са те. Но Нанси Пелоси несъмнено би се отнесла към тези надежди със същото снизходително пренебрежение, с което коментира и предложенията за „Зелен нов курс“.

Никога не съм разбирал смисъла от импийчмънт, макар това да е кауза и на прогресивния „Отряд„, на когото иначе силно се възхищавам. Откъдето и да идва енергията за импийчмънт, Пелоси – много умел политик в краткосрочния, тактически смисъл на думата – успя да го превърне в защита на стария ред. Няма шанс Сенатът да осъди Тръмп и да го свали от власт, както Мич Макдонъл даде ясно да се разбере. Така че гласуването на това тясно, юридическо обвинение в Камарата на представителите изглежда повече като някакъв пърформънс, при това слаб, отколкото като политика. Става въпрос за отстояване на позиция, за символичен жест, а не за опит да се промени света.

Каква е крайната цел на процедурата по импийчмънт? Хора като Макс Савики се кълнат, че не става въпрос за „възстановяване на статуквото Обама-Клинтън, а още по-малко за издигане на Майкъл Пенс за президент“. Но ако Тръмп бъде осъден и отстранен от длъжност, колкото и фантастично да изглежда такъв сценарий, резултатът би бил издигане на сегашния вицепрезидент Пенс на най-високата позиция. А що се отнася до възстановяването на „стария ред“ – има една порода от мейнстрийм демократи, които изглежда са убедени, че всичко си е било наред в Съединените щати преди 20 януари 2017 г., и ако просто се върнем към предишното статукво, това ще е достатъчно, за да се възстановим. Това е основен рекламен лозунг за кандидатурата на Джо Байдън и дълбоко убеждение на демократическата върхушка.

Процедурата по импийчмънт изглежда просто като нов израз на желанието Тръмп да бъде прогонен чрез екзорсизъм. Посветените на тази идея обаче изглеждат обсебени от него по един мрачен, почти порнографски начин. Както отбелязва политолога Джоди Дийн, либералите са влюбени в омразата си към Тръмп. Функционери и шпиони каталогизират престъпленията му, разпалвайки възмущение сред познавачите. Либералите организират публични четения на доклади, писани от ченгета и прокурори. „Дългата ръка на Русия“ е навсякъде. „Всички пътища водят до Путин“, заяви Нанси Пелоси през октомври, и отново миналата седмица, сякаш това е първият такъв авторитарен, ксенофобски търгаш, произведен от Съединените щати. Човек може да се запита дали част от чара на импийчмънта не е почти сигурния му провал. Това им дава най-доброто и от двата свята: шанс да се отдадат на омразата си по още по-интензивен начин, но без да го отстраняват от сцената, така че нездравата им обсесия да може да продължи.

Макс Савики представя като аргумент за своята теза нещо, което на мен ми се вижда като убедителен удар срещу нея:

„Едно от нещата, което се казва, за да бъде злепоставен импийчмънта е, че видиш ли бил просто някаква „драма“. Независимо дали ни харесва или не, повече хора обръщат внимание на тази драма, отколкото на споровете за разликите между „Медикеър за всички“ и „Медикеър за повече хора“. Драмата е интересна! Затова се казва драма!

Той го казва вместо мен: тази драма представлява отвличане на вниманието от реалните политики, които имат значение. И въпреки това рейтингът на това шоу не е особено висок. За тези, които са достатъчно стари да си спомнят „Уотъргейт“, новата версия определено има доста по-ниска развлекателна стойност.

При все цялата омраза към Тръмп, демократите не спират да му подаряват победи. На 14 декември Wall Street Journal излезе със следното заглавие: „Щетите от импийчмънта на Тръмп са ограничени от политически успехи“. Сред тези успехи е създаването на безумните „Космически сили“, както и предстоящото одобряване на НАФТА 2 (макар че мексиканците все още биха могли да потопят сделката).

Изкушаващо е да заподозрем, че хората от мейнстрийма на Демократическата партия прегърнаха импийчмънта като признание, че не разполагат с лица и идеи, с които биха могли да победят Тръмп през ноември – и го знаят. Е, има го Бърни Сандърс, но за тях той не се брои.

Ако импийчмънта наистина се свежда до едно шоу, то какво ще е продължението му? Както пише Ралф Уолдо Емерсън, „Ако посегнеш на крал, трябва да го убиеш“. Напълно е възможно Тръмп, макар импийчнът от Камарата на представителите, да бъде реабилитиран от Сената и преизбран – и може би дори импийчнът отново. Той би могъл да излезе от тази лудост политически подсилен.

Процедурата по импийчмънт не удря по източника на дясната власт – от мрежата на Кох и едрия капитал, през тинк-танковете и пропагандната машина, до скритият отдолу неонацизъм. Това прикрива, но съвсем не лекува вътрешните разделения в Демократическата партия. Това е тотална загуба на време и енергия.