През миналата седмица в Европа се изсипа голям брой официални представители на САЩ – и преди да си тръгнат стана видно, че усилията им да убедят съюзниците си да не използват оборудване на китайската Huawei Technologies започват да дават резултат, пише Bloomberg. По-рано тази година Вашингтон забрани на щатски компании да използват технологии на китайския доставчик и започна да оказва натиск за разширяване на санкциите и в други държави.
Европа се оказва приклещена между САЩ и Китай по въпроса дали да включи Huawei в изграждането на бъдещите 5G мрежи. Много европейски страни не искат да разгневяват Пекин, който е техен значителен търговски партньор, но близкият им съюзник САЩ продължава да заплашва, че може да спре споделянето на разузнавателна информация с държавите, използващи технологии на Huawei в своите мобилни мрежи.
Миналия вторник Европейският съюз се се съгласи, че страните-членки трябва да приемат „изчерпателен и основаващ се на риска“ подход към сигурността на 5G инфраструктурата, който да включва използване само на надеждни доставчици за компоненти, имащи отношение към националната сигурност. ЕС също така препоръчва на членките си да вземат предвид законодателството в страните, от които възнамеряват да купуват оборудване.
Ден по-късно, след срещата на НАТО, президентът на САЩ Доналд Тръмп и германския канцлер Ангела Меркел са обсъдили „необходимостта да бъдат изключени ненадеждни доставчици“ според говорителя на Белия дом. Тези разговори идват на фона на съобщението на най-големия телеком в Германия, Deutsche Telekom, че е спрял поръчките за оборудване за 5G мрежи заради несигурния статут на Huawei. В миналото Меркел е настоявала, че не трябва да има изначална забрана за участие на отделни доставчици като Huawei.
Докато щатските дипломати гледат на новите позиции на ЕС за сигурността като на напредък, не е сигурно дали това ще доведе до промяна на ситуацията за Huawei е Европа. Според действащото европейско законодателство само отделните членки могат да налагат забрани за определени търговци на пазарите си. Очаква се страните членки да се договорят за общи препоръки до края на годината. Те биха могли да включват обозначаване на определени доставчици като „ненадеждни“ или предложения за промени в европейското или националните законодателства.
Тези неясноти в европейските регулации не пречат на някои представители на САЩ да отчитат победа срещу Китай. „Изключително сме доволни да видим публикуваните от Съвета на ЕС заключения за 5G“, заявява Роб Стрейър, зам.-директор по кибер сигурността в Държавния департамент. Кейт Крач, зам.-директор по икономическото развитие, енергетиката и околната среда в Държавния департамент също заяви на репортерите Париж, че иска да поздрави ръководството на ЕС за взетата позиция относно сигурността на 5G“.
От своя страна представителите на ЕС заявяват, че страните-членки са се съгласили на тези заключения за сигурността на 5G мрежите заради собствените интереси на региона, а не за да удовлетворяват някакви външни сили. Те също така са изтъкнали пред медиите, че САЩ и Китай не са били споменавани в дискусиите, довели до споразумението, както и че не е имало реални противоречия между страните членки по тази тема.
Отдръпване на компании
Оптимизмът на САЩ отчасти се дължи на тенденцията европейски компании да обръщат гръб на Huawei. След като спря поръчките от китайската компания, Deutsche Telekom заяви, че се надява „възможно най-скоро да има политическа яснота“ за изграждането на 5G в Германия. Никоя друга голяма европейска телекомуникационна компания не е обявила пълна забрана за Huawei, макар че през януари Vodafone Group преустанови покупки на оборудване от китайската компания.
Като основен проблем за партньорството с Huawei се посочва приет през 2017 г. китайски закон, който изисква всяка организация и всеки гражданин на страната да подкрепят и подпомагат разследванията на националните разузнавателни служби. САЩ настояват, че съюзниците им трябва да купуват оборудване само от държави, които имат „независими съдебни системи“. Роб Стрейър твърди, че Вашингтон не се опитва да накара съюзниците си да наложат забрана на конкретна компания, а са приемат общи стандарти за сигурността – на които Huawei не отговаря.
„Позицията ни е, че искаме да поддържаме много тясно сътрудничество по правоприлагането и военните въпроси с държави по целия свят. Но когато не сме способни да споделяме информация сигурно, както би се получило ако тези държави използват ненадежни доставчици за своите 5G мрежи, ще трябва да направим преоценка за сътрудничеството в бъдеще“, заявява Страйър.
Говорителят на Huawei е заявил пред Bloomberg, че компанията приветства „основаващия се на фактите подход“ на ЕС. Той подчертава, че китайската компания е доказано надежден партньор в цяла Европа, и че предлаганите от нея 5G решения са „сигурни и иновативни“.
Политическото споразумение между членките на ЕС за общ подход към 5G мрежите има за цел да предотврати възможността някоя държава да бъде изолирана или да се превърне в потенциална цел за репресивни мерки от страна на САЩ или Китай.
В най-близкия европейски съюзник на САЩ – Великобритания, консервативните политици застават на по-ястребски позиции относно потенциалната забрана на китайския доставчик. Евентуалното осъществяване на Брекзит ще направи Лондон още по-зависим от Вашингтон, което също увеличава вероятността острова да се присъедини към бойкота на Huawei. По време на срещата на НАТО през миналата седмица британският премиер Борис Джонсън заяви, че не иска Великобритания да е „ненужно враждебна към чуждестранни инвестиции“, но също така подчерта, че „не можем да накърняваме жизненоважните интереси на националната сигурност“. Канцлерът на хазната Саджид Джавид също заяви в скорошно интервю, че „когато става въпрос за национална сигурност, никаква цена не е твърде висока“. Консерваторите използват темата за националната сигурност като аргумент срещу лейбъристите в течащата в момента предизборна кампания.
Като символичен удар по позициите на САЩ обаче, Борис Джонсън бе забелязан да си прави селфита със смартфон Huawei P20 в деня след срещата на НАТО. Впоследствие от кабинета му заявиха, че това е бил телефон на негов служител.
Китайски отговор
От своя страна Пекин реагира на действията на Вашингтон с въвеждане на огледални ограничения. Китайските власти са наредили на държавните и обществени институции да премахнат чуждестранните компютри и софтуер в рамките на три години. Това би могло да нанесе щети на компании като HP, Dell и Microsoft, отбелязва Financial Times.
Този ход е част от по-мащабна кампания за увеличаване на технологичната независимост на Китай. Тези взаимни забрани създават опасения, че веригата за доставки във високотехнологичното производство между САЩ и Китай може да бъде прекъсната.
Financial times цитира анализ на консултантската фирма China Securities, според който между 20 млн. и 30 млн. броя машини ще трябва да бъдат подменени в резултат от директивата на китайските власти. Планира се 30% от хардуера да бъде подменени през следващата година, 50% през 2021 г., а последните 20% през 2022 г. – поради което планът носи неофициалното название „3-5-2“.
Тези мерки са част от плановете на Пекин да използва „сигурни и подлежащи на контрол“ технологии в инфраструктурата си, залегнали още в Закона за кибернетична сигурност от 2017 г. За разлика от предишните усилия за постигане на технологична самодостатъчност, този проект се очертава като по-спешен заради наложените от САЩ санкции.
Според анализаторите от Jefferies, щатските технологични компании генерират около 150 млрд. долара приходи в Китай годишно. Значителна част от тези продажби са на частни клиенти, а не на държавни институции и агенции, засегнати от директивата 3-5-2. Експерти коментират пред FT, че предстои да се види какви мерки ще предприеме Пекин, за да накара и частните компании в страната да минат на хардуер и софтуер „домашно производство“, което ще изисква сериозни инвестиции.
Планът за подмяна на хардуера в държавните институции е амбициозен, но вероятно постижим. Много от тях вече използват Lenovo, след като фирмата придоби производството на персонални компютри на щатския гигант IBM прeз 2004 г. По-голямо предизвикателство ще е подмяната на софтуера с местни алтернативи, тъй като повечето местни разработчици произвеждат продукти за американски операционни системи като Windows и macOS. През 2017 г. Microsoft да създаде специална версия на Windows 10 за китайските държавни институции чрез съвместното дружество, с което развива дейност в страната. Новата директива обаче изисква преминаване на изцяло създадени в Китай операционни системи.
Подобни операционни системи като Kylin OS обаче имат много по-малки екосистеми от разработчици, произвеждащи съвместим софтуер. Самото дефиниране на „домашно производство“ в този сектор не е лесна задача. Макар Lenovo да е китайска компания, която произвежда и сглобява много продукти в Китай, използваните в компютрите ѝ процесори са произвеждани от Intel, а харддисковете – от Samsung.
About The Author
