Грег Барнс и Алиса Брукс, The Sydney Morning Herald
Вече измина почти десетилетие, откакто Джулиан Асанж се събуди и разбра от първата страница на шведските вестници, че властите в страната са решили да го разследват за обвинения в сексуално посегателство. Асанж незабавно отива в полицейски участък и дава показания, за да изчисти името си. След разговора с прокурорите му е казано, че може да напусне страната, така че той го прави.
Чак след пристигането му в Лондон Интерпол издава заповед за неговия арест. Междувременно Асанж е поискал и е получил убежище в еквадорското посолство на основанието, че човешките му права ще бъдат нарушени, ако бъде екстрадиран в САЩ. Въпреки че години наред адвокатите му искаха от шведските власти да дадат уверения, че ако се предаде на тяхq няма да бъде екстрадиран в САЩ, Асанж така и не получи такава възможност да изчисти официално името си. Нито пък бе зачетено правото му на презумпция за невинност. Много от медиите продължават да лъжат, че срещу него са били повдигнати обвинения. Медиите се превърнаха в съд.
Политическото естество на шведското разследване бе видно от самото начало. Още през 2013 г. имейли на британската прокуратура, публикувани след искане по Закона за свобода на информацията, показаха, че шведските прокурори са искали да се откажат от случая. Върху тях обаче е бил упражняван начин да държат разследването отворено – казано им е “да не се разколебават”. Британската организация “Жени срещу сексуалното насилие” отбелязва, че разследването срещу Асанж е водено с “необичайно упорство” и заключава, че единствената причина за преследването е разкриването на военни престъпления от страна на WiliLeaks.
Нека е ясно – обвиненията за сексуално насилие трябва да бъдат приемани сериозно. Но, както посочват “Жени срещу сексуалното насилие” и специалния докладчик на ООН по изтезанията, това разследване никога не е било с цел защита на замесените жени. Целта винаги е била фокусът да се измести от разкритите военни престъпления и имиджът на Асанж да бъде унищожен.
Обявеното във вторник решение на шведските власти да прекратят разследването срещу Асанж е добра новина за защитниците му. Това обаче не променя факта, че един австралийски гражданин бива преследван от администрацията на Тръмп по политически причини и е заплашен от драстични нарушения на човешките му права, ако бъде екстрадиран в САЩ.
В момента Асанж е държан в изолатор в затвора Белмарш при условия, които влошават още повече и без това тежкото му здравословно състояние и не му позволяват да подготви защитата си срещу искането за екстрадиране. Към него са повдигнати безпрецедентни обвинения по щатския Закон за шпионаж – заради действия, които са нормална част от работата на журналиста и издателя. Той е заплашен със 175 години затвор – фактически доживотна присъда – заради обвинения, че се е занимавал с журналистика.
Не трябва да забравяме какви неща бяха изобличени от WikiLeaks. Публикациите, заради които Асанж е преследван, съдържаха доказателства за военни престъпления, включително изтезания и самоволни екзекуции, извършени по време на операциите в Ирак и Афганистан. Организацията разкри пред обществото и документи за Гуантанамо, от които се разбра как в затвора са държани и изтезавани мъже и деца, които не са уличени в никакво престъпление.
Трябва да се запитаме защо вниманието не е съсредоточено върху тези военни престъпления и отговорните за тях. Защо австралийски гражданин бива съден по щатските закони за шпионаж, макар никога да не е стъпвал в Съединените щати? И още по-важно – трябва ли от един австралийски гражданин да се иска вярност към Съединените щати? Правителството на Австралия е изправено пред изключително важен избор. Дали ще защити един свой гражданин, изправен пред разправа и фактическа смъртна присъда заради Тръмп – един президент, изправен пред импийчмънт – или просто ще го изостави?
*Доктор Алиса Брукс е правозащитник и консултант на специалния докладчик на ООН по изтезанията. Грег Барнс е съветник на австралийската организация за защита на Асанж.
About The Author
