В понеделник бе първото изслушване на Джулиан Асанж по делото за исканото от САЩ екстрадиране. Бях дълбоко разтърсен, докато наблюдавах сцената, която се разиграва в съда. Всички решения бяха претупани набързо от магистратите, които едвам се правеха, че слушат аргументите и възраженията на адвокатите на Асанж.
Преди да стигна до потресаващата липса на справедлив процес, трябва да отбележа какво беше състоянието на Асанж. Бях шокиран да видя колко e отслабнал приятелят ми, колко бързо оредява косата му, и от цялостният му вид, подсказващ за преждевременно и ускорено застаряване. Той накуцваше силно по начин, какъвто не бях забелязвал досега. Откакто е в затвора, е изгубил над 15 килограма.
Още по-шокиращо от външният му вид бе психическата и умствена деградация. Когато го накараха да каже името и рождената си дата, за няколко секунди той бе видимо затруднен. За него беше истинска борба да артикулира думите си и да съсредоточи мислите си, докато правеше изявлението си пред съда.
Преди да видя това винаги съм бил тихо скептичен към твърденията, че отношението към Джулиан Асанж е равносилно на изтезание, включително когато това бе заявено от специалния докладчик на ООН по изтезанията. Бях скептичен и към онези, които предполагаха, че състоянието му се влошава и заради медикаменти, с които го тъпчат. Като дипломат съм присъствал на процесите на жертви на брутални изтезания, работил съм с оцелели жертви в Сиера Леоне и другаде. Мога да кажа, че видяното в понеделник напълно промени мнението ми. Джулиан проявява точно симптомите на жертва на изтезания, изкарана изведнъж на светло – особено по отношение на дезориентацията, объркването и затруднението да отстоява свободната си воля през мъглата на приучената безпомощност.
Бях още по-скептичен към тези, които се страхуват, че той може да не доживее края на процеса – включително един член на адвокатския му екип, който ми каза това вечерта преди съдебното изслушване. Сега вече не само го вярвам, но не мога да спра да мисля за това. Всички в онази съдебна зала видяха как един от най-великите журналисти и най-важните дисиденти на нашето време бива изтезаван от държавата – пред очите на всички ни. Да видя този свой приятел – най-ясно изразяващият се, най-бързо мислещият човек, когото познавам, сведен до такава неспособна да говори развалина, бе просто непоносимо.
Агентите на държавата, особено коравосърдечният съдия Ванеса Барайцер, бяха не само подготвени, но и направо нетърпеливи да участват в това кърваво представление. Тя дори му заяви, че ако не е способен да следва съдебното производство, то тогава адвокатите му биха могли да му обяснят по-късно какво му се е случило. Явно въобще не я притеснява въпросът защо един човек, който дори според повдигнатите според него обвинения трябва да е високо интелигентен и способен, е бил сведен от държавата до това да е неспособен да следи какво става по време на съдебното заседание.
The crucifixion of #JulianAssange is a mark of shame upon our country. This fine man who’s only crime was to expose high crimes committed by the powerful has been reduced to a husk by criminal persecutors in the vengeful service of the powerful #Iraq #Afghanistan #Clinton pic.twitter.com/TSLLTKRKFK
— George Galloway (@georgegalloway) October 21, 2019
Обвиненията към Асанж са много конкретни: че е заговорничил с Челси Манинг за публикуването на военните документи за Ирак и Афганистан, както и дипломатическите грами на Държавният департамент. Обвиненията му нямат нищо общо с Швеция, със секс, или пък с изборите в САЩ през 2016 г. Това е едно простичко разяснение за мейнстрийм медиите, които изглеждат неспособни да проумеят този факт.
Целта на изслушването в понеделник бе да се определи графика за процедурата по екстрадиране. Основният въпрос бе искането на защитата на Асанж да получи повече време, за да подготви доказателства си, както и настояването им, че политическите обвинения са специално изключени от двустранното споразумение за екстрадиция със САЩ. Адвокатите на Асанж заявиха, че поради това трябва да има предварително изслушване, на което да се реши дали в неговия случай споразумението за екстрадиране изобщо е приложимо.
Посочените от адвокатите на Асанж аргументи за отпускане на повече време за подготовка бяха както убедителни, така и стряскащи. Те са имали изключително ограничен достъп до клиента си в затвора, и не им е било позволено да му представят каквито и да е документи по случая само допреди седмица. Асанж също така едва сега е получил ограничен достъп до компютър, а всички релевантни към делото документи и материали са били предадени на САЩ от еквадорското посолство в Лондон. Той не е имал достъп до собствените си материали, за да подготви защитата си.
Защитата също така изтъкна, че поддържа връзка с испанския съд във връзка с много важен и свързан с Асанж съдебен процес в Мадрид, който би могъл да осигури жизненоважни доказателства по делото. От този процес се разбира, че ЦРУ е шпионирало Асанж чрез испанската компания UC Global, която е била наета като охрана в еквадорското посолство. Това е включвало подслушване на конфиденциални разговори между Асанж и адвокатите му, обсъждащи защитата му срещу искането за екстрадиране, което се подготвя от САЩ от 2010 г. В един нормален съдебен процес, това само по себе си би било достатъчно, за да бъде отхвърлено искането за екстрадиране. В неделя научих, че сред материалите на ЦРУ, излезли наяве по време на делото в Испания, е и видеозапис с висока резолюция на мой разговор с Джулиан по различни въпроси.
Доказателствата по испанското дело също така включват планове на ЦРУ да отвлекат Асанж, което е много показателно за отношението на щатските власти към законността в този случай, както и какво отношение би могъл да очаква той в Съединените щати. Екипът на Асанж обясни, че доказателствата от течащият в момента испански съдебен процес може да са от изключителна важност, но е възможно да не са напълно потвърдени и достъпни преди да свършат изслушванията за екстрадирането в британския съд според предвидения график.
Прокурорът Джеймс Люис заяви, че правителзетото остро се противопоставя на всякакво отпускане на повече време за подготовка на зашитата, както и на всякакво обсъждане на въпроса дали обвиненията срещу Асанж са политически и съответстват на клаузите на договора за екстрадиране. Барайцер разбра намека на прокурора и категорично заяви, че датата на окончателното изслушване за екстрадирането – 25 февруари – не може да бъде променяна. Тя беше отворена за промени в датите за представяне на доказателства и обяви десет минутна почивка, за да могат прокурорите и защитата да се съгласят на такива стъпки.
Случилото се след това беше изключително показателно. На процеса имаше петима представители на властите в САЩ (първоначално трима, а впоследствие се появиха още двама). Те бяха седнали на скамейки зад адвокатите. Прокурорите веднага започнаха да си шушукат с представителите на САЩ, след което излязоха заедно от съдебната зала, за да се разберат как да отговорят на исканията за промяна на датите.
След края на почивката адвокатите заявиха, че според професионалното им мнение, те не биха могли да се подготвят адекватно, ако изслушването остане през февруари, но въпреки това са предлагат график за представяне на доказателствата преди това. В отговор на това помощникът на прокурора Луис притърча при американците, а водещият обвинението директно заяви на съдията, че той „получава инструкции“. Много е важно да се подчертае, че не става въпрос за инструкции от британския главен прокурор, а от посолството на САЩ. След като получи американските инструкции, Луис се съгласи зашитата да получи два месеца, за да подготви доказателствата си (макар те да бяха заявили, че са им необходими минимум три), като отново повтори, че февруарската дата за изслушването не трябва да бъде променяна. Барайцер отсъди точно това, което бе казал прокурора.
В онзи момент не ми беше ясно защо изобщо разиграват този фарс. Правителството на САЩ диктува инструкции на британския прокурор, той предава инструкциите на съдията, която накрая ги обявява като свое решение. Цялата тази пародия можеше спокойно да бъде пропусната и вместо това някой представител на Вашингтон просто можеше да седне на съдийската скамейка и да контролира целия процес. Никой от присъстващите не би могъл да се заблуди, че това е истински съдебен процес, или че съдията обмисля дори за момент аргументите на защитата. В няколкото случая, в които тя погледна към адвокатите, израженията на лицето ѝ варираха между презрение, скука и сарказъм. Когато се обръщаше към Луис обаче тя беше внимателна, отворена и доброжелателна.
Очевидно е, че процесът по екстрадирането бива претупван според зададения от Вашингтон график. Освен желанието да се изпревари съдебното дело в Испания, което би осигурило доказателства за опитите на ЦРУ да саботира защитата, явно има и нещо друго, което прави февруарската дата толкова важна за САЩ, но мога само да предполагам какво е то.
Съдията отхвърли искането на защитата за отделно предварително изслушване дали договорът за екстрадиция изобщо е приложим, без да си прави труда да обосновава решението си (сигурно не е запомнила какво я е инструктирал Луис). В член четвърти от Договора за екстрадиране между САЩ и Обединеното кралство от 2007 г. обаче ясно е посочено какво се счита за политическо обвинение и какво – не.
Както и да го гледа човек, обвиненията срещу Асанж за самата дефиниция на политически. Ако не са полтиически обвинения, какво са? Те по никакъв начин не попадат сред изредените в договора изключения като убийство, отвличане, използване на експлозиви и т.н. Очевидно е напълно оправдано съдът да разгледа върпоса дали характерът на обвиненията срещу Асанж го изключват от договора за екстрадиране – и е логично това да бъде направено преди дългият и скъп процес по оценяване на доказателствата. Съдията обаче директно отхвърли искането.
В случай, че у някого е останало съмнение какво се случва, Луис се изправи и заяви, че на защитата не трябва да ѝ се позволява да губи времето на съда с много пледоарии. Всички аргументи по изслушванията трябва да бъдат предадени в писмен вид предварително, и „трябва да се приложи гилотина“ (точен цитат) за ограничаване на представяните аргументи и свидетели в съда – например до пет часа за защитата. Адвокатите от своя страна заявиха, че ще се нуждаят повече от предвидените пет дни, за да представят аргументите си. Луис контрира, че цялото изслушване би трябвало да свърши за два дни. Съдията каза, че ще обмисли въпроса, след като получи папките с доказателствата. (СПОЙЛЕР: Барайцер ще направи точно каквото я инструктира Луис, за да ограничи изслушванията по същество).
След това съдията сложи капак на всичко като обяви, че изслушването през февруари ще се проведе не в сравнително отворения и достъпен магистратски съд в Уестминстър, в който се намирахме, а в съда Белмарш – мрачно и строго охранявано съоръжение, използвано предимно за процеси срещу теорористи, което е прикачено към затвора с максимална сигурност, където е държан Асанж. Дори в най-голямата заседателна зала там има само шест места за публика. Целта е съвършено ясна – да бъдат избегнати обществените критики, и да не може съдията да бъде публично изобличавана със свидетелства като това, което четете в момента. Аз вероятно няма да успея да присъствам на изслушването в Белмарш.
Явно властите са се притеснили от стотиците добри хора, които се появиха на изслушването, за да подкрепят Джулиан. Надяват се, че до труднодостъпният Белмарш ще могат да се доберат много по-малко негови поддръжници. Предвид дългият ми опит като дипломат съм почти сигурен, че двамата американци, които пристигнаха доста след началото на заседанието, всъщност бяха въоръжена охрана – докарани заради тревогата от големия брой протестиращи. Преместването на процеса в Белмарш може и да е по инициатива на американците.
Адвокатите на Асанж възразиха остро срещу това преместване, най-вече с аргумента, че в Белмарш няма стаи, в които могат да се консултират с клиента си, а те нямат адекватен достъп до него и в затвора. Барайцер отхвърли възраженията им с подчертано самодоволна усмивка.
„The whole thing is a grotesque absurdity” @johnpilger on the extradition hearing of the @WikiLeaks founder Julian #Assange. #DontExtraditeAssange pic.twitter.com/yBbDtBBMs9
— Niels (@NielsLadefoged) October 22, 2019
Накрая съдията се обърна към Асанж, накара го да се изправи и го попита дали е разбрал съдебната процедура. Той отговори негативно и каза, че не може да мисли ясно, показвайки ясни симптоми на дезориентация. След това сякаш намери вътрешна сила, стегна се малко и каза:
„Не разбирам как този процес е справедлив. Тази суперсила имаше 10 години, за да се подготви за това дело, а аз дори нямам достъп до собствените си статии и бележки. Там, където се намирам, е много трудно да направя каквото и да е. А тези хора имат неограничени ресурси“
Това усилие изглежда му дойде в повече, гласът му спадна и той започна да говори все по-объркано и несвързано. Той говори за това как издатели и източници на информация биват обявявани за врагове на народа, как ДНК-то на децата му е било откраднато, и че е шпиониран по време на консултациите с психолога си. Не казвам, че всичко казано от Асанж не е вярно, но той не беше способен да рамкира и артикулира правилно мислите си. Той очевидно не беше на себе си. Беше много болен и това бе изключително болезнено да се наблюдава. Съдията не показа нито съчувствие, нито дори минимално притеснение. Тя му заяви язвително, че ако не може да разбере какво се случва, адвокатите му могат да му обяснят, след което се измъкна от заседателната зала.
Цялото преживяване ме разстрои дълбоко. Беше съвсем явно, че няма нито истински процес, нито каквото и да било съобразяване със закона. Това беше една гола демонстрация на силата на държавата, неприкрито диктуване на инструкции от страна на американците. Джулиан беше държан в кабина зад бронирано стъкло, а аз и още 30-на души от публиката бяхме натъпкани в друга кабина зад още бронирано стъкло. Не знам дали той можеше да види мен или другите си приятели в съда, нито дали бе способен да разпознае някого. По нишо не пролича да може.
В Белмарш той е държан в пълна изолация по 23 часа на ден. Позволява му се да се упражнява по 45 минути дневно. Ако трябва да бъде преместен, разчистват коридорите преди да премине, и заключват всички останали килии, за да подсигурят, че няма контакт с другите затворници извън краткият и строго надзираван период за упражнения. Няма никакво оправдание такъв нечовешки режим, предназначен за върли терористи, да бъде прилаган върху един журналист, който дори няма издадена присъда.
Години наред описвам и критикувам все по-авторитарните правомощия на британската държава, но тази брутална и напълно неприкрита злоупотреба все пак ме шокира. Кампанията за демонизиране и дехуманизиране на Джулиан, основаваща се на лъжа след лъжа от страна на властите и медиите, доведе до ситуация, в която той може да бъде бавно убиван пред очите на всички, и да бъде съден за това, че е публикувал доказателства за неправомерните действия на държавата, без да получи каквато и да е подкрепа от „либералното“ общество.
Ако Джулиан не бъде освободен скоро, той ще бъде унищожен. Щом държавата може да направи това с него, то въпросът е кой ще е следващия?
About The Author
