ЕС може би ще се заеме сериозно с климатичния си план

Иън Уишарт, Ева Круковска, Bloomberg

Наречете го ефект „Грета Тунберг“, демокрация срещу елити, или просто проблем, чието време е дошло. Каквато и да е причината, натискът върху Европейския съюз най-после да се хване в ръце и да се задейства по проблемите на климата се усилва.

Новата Европейска комисия поставя климатичната криза като свой основен приоритет. Ангела Меркел се опитва да си върне репутацията на „климатичен“ канцлер. А австрийската Зелена партия, някога презирана като група аутсайдери, фокусирани само върху един проблем, днес е в позиция да стане част от следващото правителство на страната благодарение на силната подкрепа, която получи на изборите.

„Има видимо разрастване на политическия резонанс от климатичните промени, водено от Европа, но в по-широк смисъл от по-младите поколения в развития свят. Все повече политически и корпоративни лидери не искат да бъдат виждани като провалящи се в това отношение“, пише в бележка до клиентите си Ян Бремер, президент на Eurasia Group.

Предизвикателството е този политически устрем да бъде превърнат в ефективни политики, без да се спъне в специалните финансови интереси, които са ограничавали толкова много европейски инициативи досега. И без да бъде възпиран от плашещо високата сметка.

Европейската комисия изчислява, че дори ако страните-членки изпълнят всичките си планове и обещания през следващите 10 години, ще са нужни по 575 млрд. евро годишно в продължение на две десетилетия, за да бъде постигната целта от нулеви нетни емисии до 2050 г. Тази цел е крайъгълен камък в програмата на новият президент на ЕК Урсула фон дер Лайен. Министрите на околната среда от ЕС ще се срещнат в петък в Люксембург, за да започнат да полагат основите.

Но дори подготвителният път, който трябва да се извърви, е изпълнен с препятствия. Полша блокира официалното приемане на целите за 2050 г. през юни, а обявеният преди две седмици от Меркел климатичен пакет за 54 млрд. евро се оказа разочарование. Учени и еколози казват, че той съвсем няма да е достатъчен, за да постигне Германия заложените климатични цели.

Дипломати от ЕС считат, че Варшава вероятно ще отстъпи при следващите обсъждания през декември, защото към плана ще има и помощен пакет за силно зависимата от въглищата полска икономика. Друг сигнал за промяна в политическите ветрове е това, че коалицията на Меркел обмисля да удвои цената за въглеродните емисии в отговор на критиките. Тъй като германските „Зелени“ започват да съперничат на християн-демократическия блок в социологическите проучвания, следващото германско правителство би могло да се окаже коалиция между тях. Такава комбинация вече е много вероятна в Австрия, където „Зелените“ утроиха електоралната си подкрепа и изместиха крайнодесните популисти като най-вероятен коалиционен партньор за консерваторите на Себастиан Курц.

Австрия би могла да се окаже тест дали „Зелените“ са способни да се превърнат от протестно движение в управленска сила – или просто ще добавят нов елемент към нестабилността на европейската политическа карта.

В Италия движението „Пет Звезди“, което поне на думи е екологично, имат възможност да се пробват за втори път във властта. Първото им правителство в коалиция с крайндясната „Лига“ се срина това лято на фона на рецесия в икономиката. Новата коалиция с лявоцентристката Демократическа партия обещава „Зелен нов курс“ за стимулиране на възобновяемите енергийни източници и противодействие на климатичните промени. Но най-непосредствения приоритет на правителството ще е да спечели подкрепа от ЕС за плановете си за укрепване на държавните финанси.

Всичко това са фактори, които могат да доведат до успех или провал на екологичните амбиции на новата еврокомисия. Въпреки всичкото говорене за трансформация на транспортните системи и жилищата, на първо място ще е нужна революция в по-тайнствения свят на бюджетната политика, която да направи всичко останало възможно.

Не бива да забравяме и че през последното десетилетие европейската политика се доминира от дебатите за разходите – през 2015 г. почти се стигна до разрив в еврозоната заради финансовия пакет за Гърция от 86 млрд. евро. А когато се стигне до въпроса за финансиране на предлаганите екологични цели, ще се говори за далче по-големи суми.