Лучан Сърбу е завършил философия и маркетинг. Сътрудничил е на различни румънски културни издания и един от авторите на румънския сайт “Аргументи и факти”. Писал е под псевдоним за най-популярния блог за недвижими имоти в Румъния “Балонът на недвижимите имоти”. Автор е на книгата с есета “Истина и демокрация”, отпечатана през 2001 г. от издателство “Пайдея”. През периода 2012-2016 г. е бил активен член на ръководството на Румънската социалистическа партия и член на групата за икономическа политика на Европейската лява партия. Бил е кандидат на Румънската социалистическа партия за Сената през 2012 г. и за Европейския парламент през 2014 г. В момента не развива политическа дейност, но остава заинтересован от политическите, икономически и социални процеси в Румъния. Собственик е на агенция за уеб маркетинг.
Интервюто с Лучан Сърбу бе направено няколко дни след като румънския президент Клаус Йоханис, който се бори за нов петгодишен мандат, се срещна с американския си колега Доналд Тръмп в Белия дом и получи подкрепа от американския президент. След тази среща стана ясно, че Йоханис и институции, развиващи американо-румънско сътрудничество, са излезли с предложения за нови американски военни бази, за възможни американски инвестиции на стойност 10 млрд. долара и за различни жестове на отваряне между двете страни, като например улесняване пътуването на румънците в Съединените щати.
Господин Сърбу, какъв е залогът на президентските избори в Румъния от ноември 2019 г.?
За мен като занимаващ се с бизнес единственият залог е дали ще продължи икономическият растеж на едно приемливо ниво. Това означава правителството да продължи да поддържа вътрешното потребление и да привлича европейски средства. В тези две отношения имам слаби очаквания от Йоханис, който тъкмо се завърна от посещение при Тръмп. Доколкото разбирам, Йоханис е направил някои вредни предложения на американците. Поискал е Румъния да приеме повече американски войници, да увеличи нашия контингент в Афганистан… Говори се за преместването на базата “Инджирлик” в Румъния. Всичко това ще повиши безполезните разходи от военно естество. Тоест, евентуално правителство по вкуса на Йоханис няма да има средства за цивилни нужди. Може би вината за това ще бъде стоварена върху “тежкото наследство” на Социалдемократическата партия. Но подобно обвинение би било напълно фалшиво.
Обичам много да пътувам. Йоханис бе кмет на град Сибиу 13 години. Гледал съм как този град расте почти всяка година. От 1995 г. съм бил там 10 пъти и знам какъв бе някога – прашен, схлупен и тъжен, и как изглежда сега – с блестящ център, с музея “Брукентал” като бижу, с музея “Астра” и т.н. Това, което важи за Сибиу, важи за цялата страна: вижда се, че Румъния расте – бавно, но сигурно. Всеки искрен човек ще го забележи. Аз не съм румънец от Чорански тип (има се предвид Емил Чоран – геният на нихилизма и отрицанието – бел.прев.). Не съм професионален невротик. Очевидно е, че Румъния се издига, независимо от сътресенията и от изоставането на много региони. Селската част от долината Бараган (зоната около Кълъраш) например изостава. Но неотдавна бях в Буковина и там се чувствах като в Австрия. Да, има остри социални проблеми и те са свързани най-вече с емиграцията. Въпреки това съм оптимист. Осъзнавам и че се намираме в уязвимо положение. Румъния в същността си е колония. Нейните стопани биха могли, ако пожелаят да и проиграят на карти.
При тези условия ме притеснява най-вече сервилността на нашите политици, които бързат да удовлетворят стопаните. Връщайки се в нашата история виждам, че тази сервилност – може би останка от фанариотската епоха (когато Румъния е управлявана от фанариоти, лоялни на Високата порта – бел.прев.), ни е накарала през последните 100 години да избираме винаги губещия лагер. През 1918 г. Само необикновено изгодния международен контекст прави жертвата на 800 000 румънски войници ненапразна. През 1941 г. заради сервилност към Германия тогавашните ни управници хвърлят страната в бедствието при Сталинград. След 1945 г. сме единствената страна в Изтока, която прилага болшевишката рецепта, така както е била прилагана в Съветския съюз. В крайна сметка, сега сме най-удобните слуги на американците, което ме плаши, тъй като САЩ е империя в упадък. Многополярният свят вече не е хипотеза, а реалност. Вместо да вземем предпазни мерки, ние следваме господарите сляпо.
Така че като обикновен човек и като букурещлия чувствам, че участвам против моята воля в една схема, която не ме устройва. Икономически Румъния се движи добре – безработицата е ниска, икономическият растеж е солиден, всички клиенти, които познавам, разрастват бизнеса си. Но политическата среда е на път да сервира големи глупости. Основния техен агент в този момент е Йоханис.
Преди да обсъдим възможното развитие на изборите, в каква ситуация се намират румънците и Румъния в смисъл на доходи, развитие, посока?
Може бе на някои хора няма да им хареса това, което сега ще каже, но в момента Румъния предлага много добри възможности, особено в големите градове. През 1998 г., когато приключих с първото си висше образование, ако човек искаше да е учител – каквито ставаха завършилите философия – началната ти нетна заплата беше около 30 американски долара. В днешни пари това са 125 леи (около 56 лв). Можеш ли да живееш с такава заплата? Наемът на гарсониера – жилище с една стая, в краен квартал на Букурещ, започваше от 100 долара и стигаше до 200 долара в центъра. Днес най-обикновената работа в Букурещ – пазач, продавач в супермаркет, получава 1500 леи нетна заплата, докато наемите са по 900 леи. Така е във всички големи градове. Младежите, разбира се, са недоволни, понеже 1500 леи не са 1500 ево. Но когато си започнал професионалния си живот в момент, когато е трябвало да стоиш в стая с още 2-3 души, за да можеш да платиш наема, мислиш другояче! На сегашната ми възраст мисля, че е важно какво можеш да правиш с парите, а не колко печелиш. Познавам лично случая на инженер, който получаваше 150 000 долара годишно в Силициевата долина и се оплакваше, че умира от глад с тези пари, защото всичко там е скъпо. Той отиде някъде в селските райони на САЩ и получаваше там 60 000 долара годишно, но живееше като цар.
Нека погледнем внимателно всички големи градове в Европа. На много малко места началната заплата може да покрие разходите за жилище. А в големите метрополиси на Запад, не може дори да се мисли за това…. Ето защо отказвам да бъде чоранец. Оптимист съм. Харесва ми да виждам пълната част на чашата. Румъния не е чак толкова “черна”, колкото я рисуват сънардниците ми, следващи Чоран.
Как вотът от ноември 2019 г. ще повлияе на ежедневието в столицата?
Проблемите на големите градове и на Букурещ специално са свързани със замърсяването, с липсата на организация, с хаотичното развитие. Но изборите от ноември няма да повлияят особено на тези неща. Кметствата са доста автономни спрямо правителството и 100% автономни спрямо президента. На местно ниво кметовете се стремят да привлекат европейски фондове или каквито и да е инвестиции и да управляват добре средствата си. Като букурещлия натрупах доста недоволство от администрацията на Габриела Фиря, но ще се въздържа от прехвърляне на тези неудовлетворения във вота ми през ноември, защото едното няма връзка с другото. По принцип, Фиря е от Социалдемократическата парти. Но ако премиерката Дънчила, която е кандидатът на тази партия, ме убеди, бих гласувал за нея. Ако не, не. Засега обаче, независимо какво е направила или по-скоро какво не е направила Фиря, Дънчила не показва нищо убедително.
Как виждате шансовете за победа на кандидатите, различни от Йоханис? Може ли Дан Барна от Съюза “Спасете Румъния” да спечели неочаквано?
Относно другите кандидатури Дан Барна от Съюза “Спасете Румъния” очевидно е важна фигура. Друг важен кандидат би бил Търичану, който изглежда ще се кандидатира в съюз с хората на бившия премиер и отцепник от Социалдемократическата партия Виктор Понта. Или както се създава впечатление в последно време подготвя ход-бомба, като издигне на свое място актьора и бивш евродепутат Мирча Дякону (който наред с други свои действия разказа в Европейския парламент за злоупотребите на румънската борба с корупцията, претърпени от него самия – бел.прев.). Видях трети кандидат – Ливиу Плешояну, да събира подписи. Той е своеобразен “дисидент” на Социалдемократиечската партия, но не знам как точно да го класифицирам. В началото на парламентарната си дейност Плешояну гласуваше според официалната линия. Например, когато бе обсъждането на скандалния договор за ракетите “Пейтриът”, по който Румъния прехвърли на американския военно-индустриален комплекс 4,7 млрд. долара, той одобри покупката. След това обаче се случиха някакви странни позиционирания на същия човек. Първоначално мислех, че той е дисидент “с разрешение от господаря”, но сега не знам какво да мисля. Той премина някои червени линии в отношенията със Запада. Сега той следва линията на т.нар. „суверанисти“. Накрая, кандидатурата си обяви и Клаудиу Крачун от “Демос”. Остава да видим дали той ще успее да набере 200 000 подписа. Тази пролет на европейските избори партията “Демос” бе далеч от тази цел.
Какви са шансовете на Барна? Може би той не е бил достатъчно атакуван, за да се срине електорално. Аз лично имам съмнения, че човек може да стигне до неговата видима публична позиция без близки връзки с вътрешното разузнаване. С други думи е подозрителен човек. Много добре знам кой и колко души от моето поколение – на четиридесет и няколко годишните, са направили пари без шмекерии, без подкрепа от “добре позиционирани” родители и т.н. Мисля, че е въпрос на време да открием любопитни детайли от миналото на този човек или на някой от неговото семейство. Неговата съпруга, например, е назначена на тлъста заплата в мултинационална компания и може би е неговата Ахилесова пета. Не всеки стига до нейната позиция и нейната заплата.
Трябва да видим каква роля е запазена за Дан Барна в голямата театрална пиеса наесен. Дали той трябва да бъде само “спаринг партньор” за Йоханис, или е нужно да набере голям брой гласове, които да предаде на президента на втория тур? Във втория случай сигурно ще продължи да бъде същият сух индивид, за който дисциплинирано гласуват 15-20% от избирателите, колкото може да мобилизира Съюзът “Спасете Румъния”. Ако е сериозен кандидат, ще бъде атакуван остро и ще се смеем с кикот на нещата, които ще се кажат за него. Вече започнаха да излизат мемета със закачки относно Дан Барна във Фейсбук. Но има и реални медийни атаки. Днес видях статия, която го обвинява, че е взел европейски пари, за да ги даде на хората от движението #rezist (което бе ключова сила в протестите в подкрепа на антикорупцията през зимата на 2017 г. – бел.прев.). Този вид “вметки” може би са “малки предупреждения” към него да стои спокоен и да не прави повече, отколкото трябва иначе срещу него ще почне голяма атака. Ще видим с времето.
Истинският противник на Йоханис е Търичану. Ако не е той, тогава ще е общият кандидат ALDE – Pro România. Остава да видим кой. Може Търичану, може Мирча Дякону. Последният е известен актьор, публиката го разпознава лесно. Симпатичен и морален е, за разлика от Търичану, който има бурен семеен живот и както казах е малко отдалечен от масите. Аз лично се кандидатирах срещу него в неговия избирателен район за Сенат през 2012 г. и ненавиждам арогантността и самодостатъчността му. Имах дори “изборно противоборство” с него по времето, когато все още се движеше заедно със сегашния лидер на Националнолибералната партия (от която е Клаус Йоханис и която е член на Европейската народна партия – бел.прев.) Лудовик Орбан. Тогава Търичану демонстрира голяма арогантност. Той обаче е стар политик, има белези от политиката и много опит. Резултатът на неговата сегашна партия ALDE от пролетта, когато тя не успя да мине изборния праг, не трябва да се взема насериозно. Търичану има капацитета да мобилизира по всяко време 10% от електората. Ясно е, че присъединявайки се към Понта, той иска да възроди славния обрз на Социалнолибералния съюз (между Социалдемократическата партия и Националнолибералната партия – бел.прев.), който получи 60% на изборите от 2012 г. Мнението ми за съюза ALDE – Pro România (Pro România е партията на Виктор Понта – бел.прев.) е, че има шанса да изведе кандидата си до втория тур, особено като се има предвид слабостта на кандидата на Социалдемократическата партия – Виорика Дънчила.
Какво е състоянието на управляващата Социалдемократическа партия?
Управляващата партия е в пълен упадък. Мисля, че ще продължи в тази посока. Въпреки че спечелиха с 45% изборите от 2016 г. и почти направиха Понта президент през 2014 г., тези хора сгрешиха много по времето на Драгня с глупостите, които направиха с реформите в правосъдието. Освен това, ако те се дразнят, когато им казват, че са “комунисти”, реалността е, че след Чаушеску Драгня е първият, който е бил изхвърлен от властта с, извинете ме за израза, “шутове в задните части”. Неговата партия доказа, че е сборище на прости хора, лакеи и страхливци. Това е неприемливо. Не коментирам правотата на обвиненията, по които бе осъден Драгня. Може би първата присъда срещу него – свързана с воденето на хора да гласуват на референдума от 2012 г., не бе справедлива. Но нека сравним момента след европейските избори с този през 1989 г.
Чауеску не позволяваше да бъде свален и в крайна сметка бе застрелян. Така стана и сега с Драгня. Мисля, че умният политически човек трябва да разбира определени “знаци”. Политиката означава компромиси. И то не малко. Драгня обаче не разбра нищо. А лакеите около него, също като в изпълнителния комитет на партията по време на Чаушеску го поддържаха до последно, напук на все по-ясните знаци, че всички отиват в пропастта. Това не е партия, а тайфа.
Това е маникална тайфа, фиксирана в една идея. Самата кандидатура на госпожа Дънчила показва лудостта на властта, упражнявана от тази партия. Всеки здравомислещ човек знае, че най-големи шансове срещу Йоханис има общ кандидат на Социалдемократическата партия – ALDE – Pro România. Но песедистите бяха научени още от времената на Илиеску, че “трябва” да имат свой кандидат. Защо? Ами така. Само за да си покажат мускулите и презрението към всяка изборна логика. Според мене слабият резултат на госпожа Дънчила – максимално 15% ще доведе до попадането на Социалдемократическата партия в едно електорално плато на посредствените резулати.
Накрая, като ляв човек ме интересува най-много възможността да се появи реална политическа лява алтернатива на Социалдемократическата партия. Мисля, че би било добре, ако някои групички изоставят фиксидеите си. Бях години наред член на Румънската социалистическа партия (аналогът на “Сириза” и Die Linke в Румъния – бел.прев.) и дори бях в нейното ръководство. Доколкото знам сегашният ѝ председател Ротару няма да се кандидатира за лидерския пост тази година. Тоест, Румънската социалистическа партия ще може да предостави инфраструктурата си на някого другиго. С ръка на сърцето мога да декларирам, че тази партия няма никакъв проблем да си сътрудничи с партия като “Демос”. Но “Демос” изглежда фиксиран в непроменливите схеми на идентичностната политика. Харесва ли ни или не, това отблъсква голяма част от населението. Когато говориш за американски теми като правата на LGBT общността или за концепции като “флуиден пол” няма как да ти обръщат внимание хора извън кръга на хипстърите в Букурещ и евентуално хипистърите от центъра на Клуж Напока. От друга страна и Румънската социалистическа партия трябва да разбира, че старата слава на работническата класа от времето на Чаушеску отдавна е залязла и е изконсумирана. Свърши се! Двете групи биха могли да се откажат от някои свои закостенели реторични схеми и да си сътрудничат. На изборите през май Румънската социалистическа партия получи 38 000 гласа, което е напредък спрямо по-стари нейни резултати. Това означава, че тя е била подкрепена от средно голям град. С малко усилия може да стигне до 100 000 гласа или дори повече. Ако всяка сила, която се помества вляво от Социалдемократическата партия е затворена и медитира върху своя пъп, тогава е невъзможно да се създаде нещо ново.
Интересно е, че разсъждавате върху новата левица, но преди това да изясним до каква степен антикорупцията е разделителна линия между кандидатите за румънски президент?
Аз лично констатирам, за щастие, че откакто Драгня бе хвърлен зад решетките, темата “се изпари” напълно. Почти липсва от публичното пространство. Митингът от 10 август бе пълен провал. Аз живея на по-малко от един километър от площада “Виктория” и знам добре какво говоря. Мога лесно да бъда очевидец на големите събития, които се случват там. Всъщност, привържениците на антикорупцията останаха без “обект на работата си” след осъждането на Драгня. Вместо това в основата на неотдавнашните скандали и най-вече на скандала, свързан с убийството в Каракал, изглежда са други теми: не толкова корупцията, колкото некомпетентността, простотията, парализата на институциите. Само че това засяга всички въвлечени в изборите актьори. Да кажем, че Социалдемократическата партия е политизирала една голяма част от институциите. А президентът и Съюзът “Спасете Румъния” не поддържаха ли и те “републиката на прокурорите”? Тогава как става така, че един път прокурор идва със специалните части, за да арестува някое дете в дома, където то е живяло дотогава, а в случая в Каракал прокурор пречи часове наред на полицаите да влязат в дома, където е заподозрян в изнасилване, убийство, отвличане и т.н.? Хората са недоволни. За щастие тези скандали са много по-сложни и не могат да бъдат капитализирани само от един политически актьор – както беше случаят с “антикорупцията”.
Върхът на сладоледа е, че Лаура Кьовеши може би ще бъде назначена на сладък пост в Брюксел. Страх ли го е Бойко Борисов от това? Нека бъде спокоен. Всички ваши корумпирани да са спокойни. Ако знаят коя ръка “да ближат” няма да си изпатят никак. Да следват САЩ и Германия и всичко ще бъде както трябва под върховенството на госпожа Кьовеши.
Казахте ми, че двете леви партии – “Демос” и Румънската социалистическа партия, биха могли да си сътрудничат в бъдеще, но това значи донякъде изненадващо. Не ги ли дели много – отношението към ЕС, поколенческата пропаст между млади и стари и т.н.? Какво би било бъдещето на тази левица, различна от Социалдемократическата партия, като отчитаме, че в последно време расте броят на стачките в Румъния?
Двете партии ги дели не толкова ЕС, колкото НАТО. Румънската социалистическа партия не е анти-ЕС, напротив. Тя е част от Европейската лява партия и е изградена около идеите на еврокомунизма, на уважавания, европейски комунизъм, а не на болшевишкия комунизъм. Еврокуминзмът дава на Европа “държавата на благоденствието”. Само Румънската социалистическа партия е анти-НАТО. Към момента позицията на “Демос” спрямо НАТО не е ясна. Може би са проевропейци, но не е ясно какво отношение имат към НАТО.
Разделени не виждам да имат бъдеще. Наистина, има стачки и прави чест на “Демос”, че реагира на тези стачки, за разлика от Румънската социалистическа партия, която спи. От друга страна тази партия организира протест срещу американската агресия над Венецуела, на който “Демос” липсваше. Не мисля, че става въпрос за разделение, а от страна на възрастните, за затваряне в изхабени пространства, а от страна на “Демос” за срамежливост, която ги кара да се пазят от поддръжката на каузи, с които културният хегемон не е съгласен. В случая със стачките е симптоматичен факта, че те са започнати от работници в изградената след 1990 г. индустрия. Всъщност след 2005 г. хората от Румънската социалистическа партия са напълно откъснати от работническите среди в тези нови фабрики. Те имат връзки със синдикатите и с хората от старите комбинати, които вече не съществуват. Преди да бъде погълнат от Социалдемократическата партия през 2002 г. “предшественикът” на Румънската социалистическа партия – Социалистическата трудова партия, още вземаше по 5000-10 000 гласа в окръзи със силна работническа база като Долж, Прахова, Галац и т.н. Но индустрията там бе закрита. Само че социалистите останах с дискурса, важащ за старите индустриални мощности, без да видят експлоатацията, която днес се извършва от нови форми на производство – развити през догмата за предприемачеството. Предприемачеството, което познавам добре, е извор на несигурен труд, а не на благоденствие. Между румънските физически лица 1% – адвокати-шмекери, консултанти и други, са милионери, максимално 10% – най-вече програмисти, са нито богати, нито бедни, а останалите 90% са в жалко състояние. В услугите има стотици хиляди наети: бодигардове, куриери. Най-голямата куриерска фирма в Румъния – Fan Courier, има 6900 служители. Тя не произвежда нито стомана, нито екскаватори. Те пренасят пликове и колети от една място на друго! Появиха се и нови форми на капиталистическа експлоатация, най-вече в областта на “икономиката на споделянето”. Букурещ е пълен с младежи, които карат колелета и разнасят някоя чорба или дюнер на гърба си, рискувайки живота си за минимални суми пари. Никой не представлява тези хора и когато някой от тях загине, сгазен от кола, никой не поставя проблема, че този велосипедист е бил на работа и би трябвало да има дефинирани условия за извършването на този труд. Тъй като има компания, която печели на гърба на тези младежи.
Какво не разбират добре двете партии – Румънската социалистическа партия и “Демос”?
Хората още вярват искрено, че ако чуят някоя лъскава реч по HBO или Netflix, тогава може би и капитализмът е “бляскав”. Не осъзнават, че въртят педалите за болни корпорации, че ако паднат под камион, няма да имат дори помощ за погребение, защото трудът им е на черно. Не си поставят проблема, че тази “работа” е гъвкава. Може би печелят малко повече, отколкото в супермаркет, но нямат социални осигуровки и работата им е да карат колело в най-замърсения и задръстен град в Европа. Другояче казано, това не е работа, а наказание, което в дългосрочен план те разболява. Това са неизследвани зони на съвременната капиталистическа експлоатация. Румънската социалистическа партия не разбират този капитализъм, докато “Демос” развива идентичностен, самоколонизиращ дискурс. Аз като социалисти и марксист винаги съм бил за декриминализирането на хомосексуалността и за драстични наказания на хомофобските дискурси и отношения, но не мога да съм съгласен с автоколонизиращия дискурс на “Демос”, който изглежда “рожба” на Демократическата партия в Щатите. За последната знаем, че е капиталистическа партия, като всяка друга, само че в САЩ е наричана “лява” понеже Републиканската партия днес е крайнодясна. Не мога да съм съгласен и с някои предложения на “Демос” за признаването на труда на сексуалните работнички”, които доближават партията до Траян Бъсеску! Не мога да съм лицемер – както са днес хората от православната църква – и да си крия главата в пясъка като щрауса, правейки се, че не виждам колко проституция има в Румъния. Румъния е източник номер 1 на проституция в Европа. И на видеочат. Но да си продаваш тялото по най-грубия и директен начин никога не може да е “кариерна” възможност. Хората от “Демос” трябва да знаят това преди да предлагат своите идеи в страна, в която дори днес откриваме, че т.нар. “проститутки” са бити, транспортирани, тероризирани, продавани, за да станат проститутки. В такъв контекст да предлагаш легализация на проституцията, означава да стиснеш ръце с мафиотските кланове. Нямам нищо против да въведем ред в мафиотските кланове и ако след това има някакви жени, които са склонни към проституция, да легализираме дейността им. Но не сега, когато тази дейност е под контрола на всякакви престъпници, които отвличат жени от улицата и правят живота им трагедия. С подобни предложения “Демос” не показва нищо друго, освен колко откъснати от реалността са. Това се подразбира, при положение, че голямата част от тях са от университетските среди.
В заключение, бъдещето на левицата след очакваната смърт на Социалдемократическата партия е много мрачно. Създаването на нов полюс, който да замени старата левица, както успя “Сириза” в Гърция, е още далеч. Но нека останем оптимисти. С достатъчно реализъм можем да направим нещо.
About The Author
