Много консерватори в САЩ вярват, че бедността е резултат най-вече от лоши лични решения. За афро-американците е особено вероятно да бъдат обвинявани за собствената си бедност – поведение, което някои политолози определят като расова неприязън. Стереотипите за т.нар. „царици на социалните помощи“ са основен елемент в политическите послания на Републиканската партия от десетилетия. Но консерваторите приписват на подобни фактори и бедността сред белите хора. В една запомняща се статия от 2016 г., авторът на National Review Кевин Уилямсън обвини разводите и злоупотребата с наркотици за отчайващото положение на бялата работническа класа:
„Белите от работническата класа се провалиха сами… Хвърлете честен поглед върху зависимостта от социални помощи, пристрастеността към наркотици и алкохол, семейната анархия, и ще стигнете до едно ужасно осъзнаване… Американската бяла подкласа е поробена от една порочна, егоистична култура, чиито основни продукти са мизерия и използваните хероинови игли“.
Според тази гледна точка, ако хората просто работят здраво, избягват наркотиците, алкохола и насилието, и спрат да раждат извънбрачни деца, бедността ще бъде рядко срещана.
Само че съществува поне една богата държава, в която хората следват всички тези предписания – работят усърдно, избягват рисково, самоунищожително поведение, и вземат мъдри житейски решения. Тази страна е Япония – където въпреки това съществува доста бедност.
Насилието е извънредно рядко в Япония. Убийствата са толкова малко, че статистиката едва ги засича:
Престъпността в страната винаги е била ниска, но през последните години спада още повече – до степен, че някои полицейски участъци нямат какво да правят.
В Япония също така употребата на наркотици е на много ниски нива. След края на Втората световна война има проблем с пристрастяване към метамфетамини (което наистина води до известно насилие и престъпления), но това вече е останало в миналото. Въпреки драконовските закони срещу дрогата, годишно се повдигат само около 13 000 обвинения за злоупотреба с наркотични вещества, от които около 3000 са за марихуана. Много малък процент от населението на Япония изобщо е пробвало наркотици.
В страната също така има малко самотни родители. Макар да е налице нарастване с около 50% след икономическата криза в началото на 90-те, все още има само около 712 хил. самотни майки, или по-малко от 2% от всички домакинства. Сравнете това с около 8.5 млн. в САЩ, чието населението е 2.7 пъти по-голямо от това на Япония.
И последно – почти всички японци работят. Заетостта на хората в работоспособна възраст е над 77%, спрямо 71% в САЩ.
Предвид това „добро поведение“, консерваторите вероятно ще очакват нивата на бедност в Япония да са много ниски. Но е точно обратното – в Япония има сравнително голям брой бедни хора за развита държава. Нивото на бедност в страната – процентът от населението, печелещ под половината от медианния национален доход – е над 15%. Това е малко по-ниско, отколкото в САЩ, но значително по-високо, отколкото в страни като Германия, Канада или Австралия:
Бедността в Япония не е нещо, около което се вдига шум. Почти няма гета и бедняшки квартали. Улиците като цяло са чисти и поддържани. Бездомните хора спят на скрити от погледите места. Така наречените „изпарили се хора“ напускат домовете и семействата си и изпадат в мизерно, анонимно съществуване. Самотниците живеят в голи апартаментчета, малко по-големи от килер. Възрастните хора, които така и не са се възстановили от икономическия срив през 90-те, страдат в миманса. Мнозина пазаруват от местните еквиваленти на „магазин за долар“ (магазин за 100 йени), за да могат да оцелеят.
Има и гладуващи деца. Почти 14% от подрастващите, или общо около 3.5 млн., живеят в бедност – което все пак е спад спрямо пика от над 16% през 2012 г. За да се справят с проблема, местните власти из страната отварят хиляди кафетерии, където децата да могат да ядат безплатно.
По отношение на общите разходи за подкрепа на бедните обаче Япония изостава от някои други развити държави:
Освен това мястото на Япония в средата на класацията се дължи основно на здравноосигурителната система – по отношение на социалните помощи, страната се намира значително след Европа.
Така че японците правят всичко правилно: избягват насилието и наркотиците, работят здраво и не кръшкат. Те следват консервативните предписания – в някои отношения по-добре от която и да е друга развита държава в света. Но въпреки това много от тях са бедни. Това подсказва, че има нещо много погрешно в консервативната теория за бедността.
Макар някои индивиди да изпадат в икономически затруднения заради собствените си лоши решения – и макар наркотиците и разпадът на семействата несъмнено да влошават живота на бедните в която и да е страна – главните причини за бедността са свързани повече с икономическата структура. Твърде много хора пропадат през пукнатините в капиталистическата система заради безработица, болест, инвалидизация или друга форма на лош късмет. А пазарът, оставен сам на себе си, просто не създава достатъчно добре платени работни места, за да могат всички да си позволят комфортен начин на живот.
Така че решението за сравнително големите нива на бедност в Съединените щати вероятно няма да дойде по линия на личната отговорност и високата нравственост. Вместо това САЩ би трябвало да се огледат за идеи за намаляване на бедността в западноевропейските страни, или в Австралия и Канада. Просто няма заместител за силната мрежа за социална сигурност.
About The Author
