Кой кого в Молдова?

Екатерина Постникова, Алексей Забродин, „Известия”

Около 70-80% от населението на Молдова подкрепя новото коалиционно правителство на страната, а Демократическата партия на Молдова (ДПМ), която с все сили се стреми да пълни улиците с протестиращи, на практика няма никаква подкрепа сред населението. Това заяви пред „Известия” президентът на Молдова Игор Додон.

„Те се стараят да запазят доминиращите си позиции от последните години, без да имат поддръжката на мнозинството. За първи път от дълги години левите и десните сили, които имат противоположни позиции по много теми, проявиха политическа мъдрост и се обединиха. В обществото също е налице потребност от такова обединение. Именно затова съм уверен, че ДПМ няма да успее да узурпира властта,” казва молдовският държавен глава.

Настоящата неопределена политическа ситуация започна да се оформя в Молдова в края на февруари т. г. Именно тогава се състояха изборите за нов състав на 101-членния парламент. Резултатите отредиха 35 от местата в него на Партията на социалистите на Република Молдова (ПСРМ), която поддържа президента Додон и следва проруски курс. 30 депутатски кресла получи ДПМ. Тя е оглавявана от олигарха Владимир Плахотнюк и контролира редица държавни ведомства. С 26 депутати се оказа пък проевропейският блок Acum („Сега”).

През изтеклите от февруари месеци тези партии все не успяваха да се договорят за създаване на коалиционно правителство. Президентът Игор Додон посочи като краен срок за сформиране на кабинет средата на юни. При липса на постигнат компромис дотогава, държавният глава би обявил парламента за недееспособен и би го разпуснал.

Но не му се наложи да го прави. На 8 юни с 56 гласа „за” парламентът назначи за свой председател лидерката на ПСРМ Зинаида Гречани, а след това с 61 гласа „за” утвърди състав на правителството начело със съпредседателката на Acum Майя Санду, чиято кандидатура бе издигната от президента.

Когато тези решения бяха гласувани, в пленарната зала отсъстваха депутатите на ДПМ. След назначенията на Гречани и Санду парламентът гласува още две неща – декларация, с която обяви Молдова за „завзета държава”, проядена от корупция, както и вот на недоверие на Конституционния съд.

Всичко това се разигра на фона на бурното негодувание на ДПМ, с която социалистите категорично отказаха да си сътрудничат. Веднага, щом бе одобрена министър-председателката и стана ясно, че страната вече ще има правителство, Конституционният съд излезе с решение Игор Додон временно да бъде лишен от пълномощия и те да бъдат прехвърлени на изпълняващия длъжността премиер и първи зам.-председател на ДПМ Павел Филип. Той от своя страна разпусна парламента и обяви провеждането на предсрочни парламентарни избори на 6 септември т.г. Въпреки това обаче парламентът на Молдова реши да продължи работата си и се събра и днес, 10 юни.

Така страната влезе в режим на двувластие. Според някои политици ситуацията е била изкуствено подгрята от ДПМ. Молдовското ръководство смята, че залогът за успеха на новата коалиция е в международното ѝ признаване. Готовност да работи „с демократичното и легитимно правителство” вече изрази Европейският съюз.

„Вече върви активно признаване от страна на наши външни партньори. Разбира се, ние също ще се борим, ще изведем и хора по улиците. Но мисля, че ключова роля ще изиграят все пак външните фактори,” смята Игор Додон.

Тази позиция споделя и депутатът от ПСРМ Владимир Цуркин. Пред „Известия” той очерта два начина за решаване на ситуацията, отчитайки, че по мирен начин ДПМ няма да се откаже от властта. Единият начин е реакцията и подкрепата от международната общност – нещо, което вече стана факт на 8 юни на ниво изявления от чуждестранни посланици. Ако това се окаже недостатъчно, то правителството ще е принудено да се обърне към населението на страната и тогава вече ще стане ясно колко граждани в действителност поддържат ДПМ, обобщи депутатът.

Ръководителят на Комитета на руската Държавна дума по въпросите на Общността на независимите държави, евразийската ингеграция и връзките със съотечествениците Леонид Калашников обърна внимание, че представителите на сформираната коалиция имат съвършено различни възгледи за това, как да се гради политиката в държавата.

„Трябва да им се признае, че независимо от различните си стремежи, те все пак съумяха да се обединят. Сега главната им тактическа цел е да надвият Плахотнюк. В този смисъл им пожелавам успех,” заяви пред „Известия” Калашников. Той изрази надежда, че независимо от различните си позиции, участниците в коалицията и занапред ще съхраняват способност да се договарят помежду си, като така избегнат необходимостта от провеждането на предсрочни парламентарни избори.