Любов ли бе да я опишеш.
Евроизборите показаха, че любовта на българските граждани към управляващите не минава през стомаха. Ако минаваше, едни от най-платежоспособните български граждани щяха да тичат презглава из плажовете на Халкидики, та дори по шнорхели и по плавници, за да гласуват за управляващите от ГЕРБ. Курортистите в Гърция по 24 май обаче масово избраха „Демократична България“ в секциите, които правителството на ГЕРБ предвидливо им скова буквално на пясъка, за да не мрънкат после цяла година във фейсбук, че „други“ решавали бъдещето им вместо тях…
Голяма част от тези „други“ – за които е финансов проблем придвижването не до Халкидики, ами до Хайредин, масово подкрепиха „стабилността“ в управлението, гласувайки било за ГЕРБ, било за „патриотичния“ сегмент в коалицията им или за скрития коалиционен партньор ДПС. Ако любовта към властта минаваше през стомаха, две трети от избирателите в най-бедния регион на Европейския съюз – българския Северозапад, щяха да бият шута поне на сегашните управляващи, ако не и на всички управлявали досега.
Почти навсякъде в Европа хората направиха точно това. Наказаха партиите, провеждали политики на строги икономии, наричани още остеритет. Не и в България. Погледът, с който изгладнелият български избирател гледа към олигарсите и техните политици, е толкова любвеобилен, че на един от тях – Делян Пеевски, даже му стана неудобно и предложи поне ДДС на хляба да се свали, както е в цяла Европа. Премиерът Борисов обаче явно е станал по-дебелокож и от Пеевски, щом този път му отказа. И има всички основания за това. От какъв зор да го прави? Резултатите от изборите по никакъв начин не го задължават с реверанси към населението. Защо да дава нещо на хората, след като те не са го поискали? Така и така му гласуват за „стабилността“, при това са абсолютно непретенциозни.
Във всички нормални страни нормалните хора гласуват за пари. Иначе казано – с портфейла си. Затова преди изборите управляващите в Полша увеличиха двойно средствата за детски надбавки и въведоха куп социални придобивки, включително за пътуване; в Румъния свалиха още повече ДДС на някои храни, а в Гърция не само на храната, но и на водата, тока и горивата. Само на българските политици не им се налага да хвърлят никаква захранка. Тук шарани могат да се хващат и без кюспе или качамак – толкова са изгладнели, че кълват като луди на гола кукичка. Или на 50 лева, което си е същото. Разхвърляйте ги на 12 месеца – няма и за една кутия цигари.
Казват, че по селата в Северозапада вече не е престижно да гласуваш безплатно. Но само пустиняци гласуват за петдесет лева, при положение, че от избори могат да изкярят много повече. Странно е за народ, в който всеки втори срещнат се изживява не като наемен работник, а като потенциален предприемач, да не може да направи една проста сметка: че с бюлетина може да изкара 12 пъти по 50. Има едно нещо, наречено необлагаем минимум. Ако звучи твърде сложно за хора, които са отвикнали да четат друго, освен надписите върху лотарийни билетчета, същото може да се каже и по-просто: това е да не се облагат с данъци първите спечелени от труд 560 лева (толкова е минималната заплата). В момента държавата прибира 10% от всички официални доходи. Необлагаем минимум означава – 50 лева в джоба на всеки. При това всеки месец, а не само по избори. 600 лева годишно не е като 50 еднократно, нали?
Това нещо не е чудо невиждано. Има го абсолютно в цяла Европа, имаше го и у нас, но ДПС, БСП и НДСВ го отмениха. После БСП и ДПС го върнаха за кратко по един много сложен начин, така че хората трудно да си вземат парите, но дойде ГЕРБ и пак го отмени, а сега се заканва, че никога няма да върне нищо подобно. Новите народни любимци – „патреотите“, се правят, че няма такова животно, но пък постоянно виждат някакви караконджоли и плашат народа с тях. К’ъв необлагаем минимум, к’ви 50 лева? Джендъри са се надвесили над постелите на децата ни, вие за пари приказвате?!
Тези партии любими вкупом събраха 80% от народната обич на последните избори, а във Врачанско тя достига близо 90%. То бива любов, бива, ама сиренето е с пари…
И понеже знам, че в Борован, Добролево и Малорад 50-те лева от изборите вече са похарчени и мнозина вече жулят кисело вино, мешано с лимонада, докато търкат билетче, все се надявам някой да доведе до знанието им простата сметка. А именно: 600 > 50.
Първата сума са парите за 1 година, които политиците вземат от джоба на всеки работещ български гражданин. Второто число са парите, които същите му подхвърлят на избори еднократно. Че кой крадец, задигнал от бедняка 600 лева, няма да е склонен да му върне 50, ако с тях може да си купи спокойствие, да свали подозрението от себе си, та дори и да изглежда като благодетел в очите на обрания?
Хората могат да си поискат отнетото само по един начин – със силата на гласа си. Стига да осъзнаят неговата реална цена. Пари се искат преди и по време на избори, после – кака се ожени. Казано е: поискай и ще ти се даде! Още повече когато не искаш нищо повече от това, което е реално възможно, но ти е било взето.
Ако партиите, които се въртят в управлението от 20 години, откажат да върнат тези 600 лева на работещите хора, не е ли глупаво последните да продължават да гласуват за обирджиите си? И дали пък най-после няма да им хрумне да спрат да го правят? Хайде да видим дали, ако усетят такава заплаха за следващите избори, политиците няма да се втурнат да обещават и необлагаем минимум, и намален ДДС за хляба, та даже и за млякото и месото, за зеленчуците и лекарствата? Ще го обещаят, че и хоро ще играят! Даже и Бойко ще доприпка директно от бала на Домусчиев, за да се хване на хорото. И пак ще започне да се кълне, че е „дете на народа“ и сърце не му дава да облага хляба и сиренето с по 20%, с колкото и яхтите, и частните асансьори, и апартаментите с по пет тераси…
А когато т.нар. „системни партии“ върнат този малък жест към своите избиратели, нека хората пак да си ги заобичат и да си гласуват за тях. Но поне да има за какво.
Защото единственото, което сега им казват с гласа си, е – „Бий ме, обичам те!“.
About The Author
