В категории:Анализи / Свят

Как битката за един парк показва функционирането на съвременна Русия

Протестите срещу строежа на църква върху зелени площи в Екатеринбург разкриват много за властовата структура на страната

Снимка: Риа Новости

Леонид Бершидки, Bloomberg

Историята около една непостроена църква в град Екатеринбург съдържа всички елементи на това, как работят руската държава и общество през 2019 г. – гневни граждани, които смятат, че техните интереси са игнорирани; регионални власти, които ги игнорират и застават на страната на православната църква и нейните донори-олигарси; професионални биячи, наети от олигарсите; и разбира се лична интервенция на президента Владимир Путин – привидно на страната на гражданите, но с резултат, който вероятно ще е в полза на другата страна.

Екатеринбург е голям индустриален град в Урал с 1.5-милионно население, един от най-богатите и важни градски центрове в Русия. През 1930 г. болшевиките разрушават главната катедрала в града на името на Света Екатерина – съименница на императрицата, на което е кръстен града. След колапса на Съветския съюз местни хора, градската управа и представители на църквата започват да обсъждат възстановяване на катедралата, ако не на оригиналното ѝ място, то някъде другаде.

През миналата година градските власти избраха за място на строежа обществен парк на брега на река Исет след обществено обсъждане, което много местни жители считат за манипулирано. Много хора в квартала предпочитат дърветата пред поредната църква. Екатеринбургската епархия на Руската православна църква, която включва града и околните селища, вече разполага с 312 църкви и параклиси.

Въпреки това проектът продължи напред, спонсориран от двама местни милиардери: медния магнат Игор Алтушкин и Андрей Козицин. Те получиха и разрешение за изграждане на жилищни и търговски сгради около новата катедрала.

Това дуо и православната църква привлякоха много изявени местни фигури към усилията за лансиране на проекта. Дори местни рок-легенди, известни с протестните си песни от последните години на Съветския съюз, се изказаха в подкрепа на катедралата.

Но когато по-рано този месец бе издигната метална ограда около мястото на строежа в парка, местните вече не искаха да слушат. На 13 май разярена тълпа събори оградата и я хвърли в реката. „Не забелязах огражденията! Само леко ги побутнах и те паднаха“, написа един активист във Facebook.

Няколко часа по-късно гневните граждани бяха разпръснати от превъзхождаща ги сила – състезатели по смесени бойни изкуства от академия, създадена от Алтушкин, който е известен фен на този спорт. Биячите включваха и международната звезда Иван Щирков, поради което препирните в  Екатеринбург стигнаха и до специализираните спортни издания.

Въпреки това стотици протестиращи се върнаха на следващия ден, поради което местните власти решиха да действат сериозно. Почти 30 демонстранти бяха задържани. Работници подсилиха оградата с бетон, а жандармеристи с гумени палки бяха пратени да я охраняват. Въпреки това защитниците на парка се върнаха и последваха нови сблъсъци и арести.

Както насилието, така и упоритостта на протестиращите, не са типични. Руснаците не са точно пасивни – те редовно демонстрират срещу непопулярни държавни политики, като например увеличаването на пенсионната възраст през миналата година. През последните години най-често има протести срещу влошаващата се ситуация с изхвърлянето на отпадъци и огромните, излезли от контрол сметища. Но рядко се случва хората да продължат да се съпротивляват, след като както частни играчи, така и властите, са показали готовност да използват сила срещу тях. На всичко отгоре протестите са срещу църква: символ на грижата на режима на Путин за руската история и традиции. Упоритостта на жителите на Екатеринбург предизвиква тревога след привържениците на властта. Притеснява ги и интересът, който проявяват опозиционни фигури като Алексей Навални. През миналата седмица той публикува критично есе срещу Алтушкин, в което го призовава или да спре да се прави на православен патриот, или да се откаже от имението си в Лондон.

Макар че говорителят на Путин Дмитрий Песков първоначално отхвърли конфликта около катедралата като въпрос, който засяга само местните власти, казусът все пак ескалира до национално ниво. В Русия това може да означава само едно нещо. Миналия четвъртък въпросът попадна в ръцете на крайния арбитър на всякакви малки или големи конфликти в страната – самия Владимир Путин. Попитан за протестите по време на регионален медиен форум, той се престори, че не знае почти нищо за тях. „Тези хора атеисти ли са?“ – попита той. След като му бе разяснена дилемата „парк срещу черква“, президентът предложи компромис:

„Ако тези не са някакви професионални активисти от Москва, които са дошли да вдигат шум и да си правят реклама, то тяхното мнение не може да бъде игнорирано. Смятам, че една църква трябва да обединява хората, а не да ги разединява. Така че и двете страни трябва да направят стъпки, за да разрешат това в полза на живеещите там. Има лесен начин да се направи това: направете проучване и нека малцинството се подчини на мнозинството“

Реaкцията на местните власти в Екатеринбург бе мигновена (и как би могло да е иначе): кметът нареди строежът да се спре, докато властите направят представително проучване сред жителите. Протестиращите приеха това като победа и се разотидоха.

Това обаче не е краят на историята. Скорошно социологическо проучване на местната агенция „Социум“ показва, че 52% от жителите на града са против строежа на катедрала в парка. Едва 28% от запитаните го подкрепят. Как точно ще бъде проведено предложеното от Путин проучване, зависи от същата градска управа, която по-рано прати спецчасти за борба с безредици, вместо да потърси компромис. Те са наясно какво всъщност иска Путин. Той предложи катедралата да се построи според плана, но спонсорите ѝ да засадят дървета на други места в квартала. Местните жители все така не могат да контролират какво ще се случи – те само знаят, че след проучването, както и да бъде проведено то, няма да могат да очакват помощ от Москва.

Те вероятно няма да се опитат отново да бутнат оградата, но ще се чувстват ингнорирани и маргинализирани, докато двамата милиардери ще продължат да вършат каквото са си наумили. Църквата ще се моли за Путин, а градските власти ще могат да въздъхнат облекчено. Това е нормалното състояние на нещата в днешна Русия – не се отплаща „да не забележиш оградата“.

В наскоро публикуваната книга „Путин срещу народа“ двама от най-добре информираните експерти по Русия в западния научен свят – Самюел Грийн от Кралския колеж в Лондон и Греъм Робъртсън от Университета в Северна Каролина – пишат, че диктатурата на Путин до голяма степен не е наложена на руснаците, а бива подкрепяна от много от тях. Авторите наричат това „съвместно изграждане на авторитаризма“ и считат, че трябва да се говори за „руския Путин“ поне толкова, колкото за „Путинска Русия“.  Този баланс, пишат те,

„е стабилен, защото съществуват малко стимули хората да се откажат от него, освен ако други хора не започнат да отказват да го подкрепят. Все пак точно в тази сила се крие слабостта на Путин. Структурата на режима разчита на социален консенсус, който някой ден ще се разпадне. И когато се стигне до това, собственият опит на Русия подсказва, че то ще се случи бързо.“

Епизоди като този в Екатеринбург демонстрират, че Путин активно търси масова подкрепа и не разчита изцяло на принудата. Но целите на управлението му често са несъвместими с простичките интереси на хората. Стълбовете на режима – богатите хора, готови да финансират традиционалистката идеология на Путин в замяна на бизнес възможности; църквата, която е доволна да прокарва тази идеология; огромният полицейски апарат, който с удоволствие размахва сопите си срещу тези, които го хранят – не се вълнуват къде ще отидат хората с детските колички от парка.

Ловкото жонгльорство винаги е било съществен елемент от търсенето на масова подкрепа от страна на Путин. Но е трудно да заплесваш хората през цялото време – и споменатият от Грийн и Робъртсън „отказ от подкрепа“ започва постепенно да се проявява. Просто страната не е стигнала точката, в която нещата ще започнат да се случват бързо.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар