Уинстън Чърчил нарича клането на индийски протестиращи през 1919 г. “чудовищно”. Кралица Елизабет го определя като “печално”. Министър-председателят Дейвид Камерън пък избира определението “изключително срамно”.
Но дали са се извинили? Не съвсем.
Британските лидери винаги са спирали преди да се извинят за кръвопролитието в Джалианвала Багх – ограден парк в северния индийски град Амритсар, където стотици хора, протестиращи мирно срещу колониалното управление, са избити по заповед на британски генерал.
Миналата събота бе отбелязана стогодишнината от клането, но Великобритания не се поддаде на нарастващия натиск най-после да изкупи един от най-тъмните моменти в колониалното си минало.
В Амритсар индийски официални лица обсипаха каменния мемориал с цветя. Събралите се хора палиха свещи. Британският висш комисар за Индия Доминик Аскуит написа в книгата за посетители нещо, което вече е казвано: “Дълбоко съжаляваме за случилото се и за причинените страдания”.
След това бе заобиколен от ято репортери, но не последва извинение. “Иска ми се да пренапиша историята, но не мога. Това, което може да се направи, както вече е казвано, е да се научат уроците на историята”, каза той.
Клането от 1919 г. е ключов момент в историята на индийското движение за независимост и помага за консолидиране на масова подкрепа за отхвърляне на британското управление.
В деня на клането хиляди хора се събират в Джалианвала Багх напук на забраната за масови събирания, наложена от британците в региона Пенджаб, както и за да протестират срещу ареста на националистически лидери. Месец по-рано британците са прокарали закон, който суспендира гражданските свободи и позволява съдене на политически затворници без съдебни заседатели.
Бригаден генерал Реджиналд Дайър отговаря на протеста на местните индийци със сила. Той нарежда на около 50 войници да открият огън по невъоръжените хора, част от които са там, за да отбележат религиозен празник. Убити са около хиляда души.
На хиляди километри от там британските управляващи започват да формулират официална позиция. Повече от година по-късно Уинстън Чърчил осъжда насилието, но смекчава официалното възмущение като представя клането като зловещ, но единичен и изолиран случай.
Генерал Дайър защитава действията си. Той праща писмо, в което заявява, че е атакувал тълпата, защото тези хора са се били събрали “в открит бунт срещу короната”. Чърчил изразява известна симпатия към офицера като в реч пред парламента подчертава “опасността за европейците в цялата тази провинция”.
Когато генералът се завръща във Великобритания, негови поддръжници му подаряват украсен със скъпоценности меч с инкрустация “Спасителят на Пенджаб”. Той никога не отива в затвора.
Почти три десетилетия по-късно Индия се откъсва от британската власт. Но липсата на официално извинение остава като отворена рана през десетилетията.
През 1997 г. Кралица Елизабет запази 30 секунди мълчание в памет на жертвите и постави цветя пред мемориала в Джалианвала Багх. На официалния банкет тя нарече клането “печален пример” за “труден епизод от нашето минало”, но спря до там. Един индийски вестник отбелязва, че в цялата ситуация се е усещал “полъх от колониалното управление”.
През 2013 г. някои си мислеха, че тогавашният премиер Дейвид Камерън може да се извини по време на визитата си в Амритсар. Той също положи венец пред мемориала и нарече случилото си “изключително срамно”. По-късно обаче поясни, че не смята за правилно “да се гледа назад към историята, за да се търсят неща, заради които трябва да се извиняваме”.
Настояванията за по-ясно заявление обаче не отслабнаха. Този февруари британските депутати проведоха първия цялостен дебат за клането от 1920 г. насам. Няколко от тях призоваха за официално извинение, заявявайки, че това ще е важна стъпка към излекуване на раните. В началото на миналата седмица изглеждаше, че тази гледна точка може и да се наложи. Парламентът проведе още един дебат за ползите от извинение предвид стогодишнината. “Чувствам, че вероятно трябва да отидем по-далеч”, каза външният министър Марк Фийлд.
Но министър-председателя Тереза Мей направи само кратко изявление в парламента, в което до голяма степен се повтаряха старите клишета. “Ние дълбоко съжаляваме за случилото се и за причиненото страдание”, каза тя и добави, че сегашните отношения между Индия и Обединеното кралство се основават на “сътрудничество, партньорство, просперитет и сигурност”.
Това беше.
Думите на Мей веднага бяха анализирани от индийските медии. В коментар за в. The Hindu бившият дипломат Навтеж Сарна, който участва в организацията на стогодишнината, критикува “пасивността” и “безличието” на изявлението. “Нямаше никакъв намек за отговорност. Това можеше спокойно да е изявление от който и да е страничен наблюдател, но не и на наследниците на империята, извършила зверството”.
Някои британски депутати обръщат внимание на усложненията, до които би могло да доведе едно извинение. По време на обсъжданията министър Фийлд отбелязва, че правителството трябва да обмисли и “финансовите последствия” от евентуално извинение. Но много от тези, които настояват за по-пълноценно поемане на вината, казват, че не се интересуват от репарации, и отбелязват, че всички оцелели от клането преди сто години вече са починали.
В свое скорошно интервю лорд Мегхнад Десай, един от британските депутати, настояващи за извинение, заяви, че колебанието на Лондон е свързано със страха да не се отприщи потоп. Ако едно зверство от колониалната ера бъде компенсирано, ще последват искания да се направи същото за много други случаи на експлоатация и насилие. “Къде започваш и къде спираш с тези неща?”, пита той.
С извинение или без, Амритсар не е забравен в Индия. През миналата седмица бе организирана процесия от бившата резиденция на генерал Дайър до мястото на клането. Посетителите на Джалианвала Багх продължават да се спират пред “кладенеца на мъчениците”, в който бягащите от стрелбата хора са скачали към смъртта си, и снимат тухлена арка, надупчена от куршуми. На пояснителната табела пише “Бяха изстреляни хиляда шестотин и петдесет куршума”.
About The Author
