Пророкуващите нова „Карибска криза” между САЩ и Русия имат все повече храна за коментари и тревожни прогнози в последните дни, след като в Каракас кацнаха два руски самолета пренасящи 99 военнослужещи и 35 тона товар.
Пристигането на тези Ан-124 и Ил-62 предизвика остри реакции на преобладаващо опозиционното венесуелско Национално събрание, на Организацията на американските държави (ОАД) и на официален Вашингтон, като в техните оценки доминира заключението, че така Москва се намесвала във вътрешнополитическата криза в латиноамериканската държава.
„Не си мислете, че руските самолети са кацнали за малко. Както и преди 3-4 години, Русия продължава да настоява за разполагане на свои военни бази във Венесуела и на първо място – на бази за подводници”. Това заяви на 26 март Умберто Калдерон Берти, представител за Колумбия на самопровъзгласилия се за „временен президент” на Венесуела председател на Националното събрание в Каракас Хуан Гуайдо. ОАД пък направо обвини Москва във „военно нахлуване” и в нарушаване на суверенитета на Венесуела.
На 27 март по въпроса се произнесе и президентът на САЩ Доналд Тръмп, който прие във Вашингтон съпругата на Гуайдо – Фабиана Росалес. „Русия трябва да се махне”, отсече Тръмп пред младата венесуелка и за пореден път повтори любимия си израз, че „всички възможности са на масата” за постигането на това. „С вас сме на 100 процента”, закле ѝ се още американският президент. В същия дух се изказа и приелият я по-рано вицепрезидент Майк Пенс.
Държавният секретар на САЩ Майк Помпео се обади на руския си колега Сергей Лавров, за да го предупреди, че „САЩ и страните от региона няма да стоят безучастно, докато Русия изостря напрежението във Венесуела”. Помпео натякна: „Продължаващото пристигане на руски военни в подкрепа на незаконния режим на Николас Мадуро във Венецуела рискува да удължи страданията на венесуелския народ, чието мнозинство подкрепя президента Хуан Гуайдо”.
В отговор Сергей Лавров подчерта, че „опитите на Вашингтон да организира преврат във Венесуела и заплахите срещу законното правителство са нарушение на Устава на ООН и явна намеса във вътрешните работи на суверенна държава”.
На 26 март руското външно министерство чрез говорителката си Мария Захарова оповести, че руските военни имат пълно право да се намират във Венесуела в съответствие с двустранния договор за военно-техническо сътрудничество от 2001 г. и с венесуелската конституция, като за това изобщо не е необходимо съгласие на Националното събрание, още по-малко пък на Съединените щати. Захарова напомни, че САЩ разполагат със свои многобройни военни бази в Латинска Америка, продължавайки да смятат региона за свой „заден двор” и да следват „доктрината Монро” с нейния контекст „Америка за американците”.
„Не е съвсем ясно в такъв случай какво правят САЩ в Източното полукълбо”, отбеляза още Захарова риторично, продължавайки: „Вероятно те смятат, че хората от тази част на света изпитват благодарност, когато Вашингтон по свое усмотрение сменя лидерите им и убива неугодните му. Или пък според САЩ същите хора очакват американците да им донесат демокрация на крилете на бомбардировачите си. Можем да попитаме за това иракчаните, либийците, сърбите”, допълни Захарова саркастично.
Тя също така напомни, че САЩ „продължават агресивната риторика спрямо Венесуела, открито полагайки усилия за организиране на държавен преврат в тази страна” и „опитвайки се да заплашват онези, които си сътрудничат с нейните законни власти, включително Русия”.
На свой ред венесуелският външен министър Хорхе Ареаса посочи, че Вашингтон се опитва „да се намеси в програмите за военно-техническо сътрудничество между Русия и Венесуела”, без да се свени в същото време да поддържа американски военни база из целия свят, като „голяма част от тях се намират в Латинска Америка”, а бюджетът им възлизал на над 700 милиарда долара. Ареаса определи като цинично това поведение на властите в САЩ.
Коментарите на Захарова и Ареаса бяха отговор и на гласуваният тази седмица от Камарата на представителите в САЩ проектозакон, обявяващ военното сътрудничество между Москва и Каракас за „заплаха за цялото Западно полукълбо”. Текстът напътства Белия дом да проучи евентуалните негативни последствия, ако руски фирми закупят активи на петролната фирма Citgo, която е американският филиал на венесуелската нефтена държавна компания PDVSA – и САЩ вече запорираха сметките ѝ още в края на януари. Предлага се също отказ от издаване на визи на всеки руски гражданин, който по линия на своето правителство работи с венесуелските сили за сигурност. За да влезе в сила, проектозаконът се нуждае и от одобрението на Сената на САЩ.
Пак в понеделник, 25 март, бе съобщено и за нов сериозен саботаж с тежки последствия за електрическата мрежа във Венесуела, като столицата Каракас и доста щати в страната пак останаха без ток. Аварията е била предизвикана от две „терористични нападения” отново над най-голямата национална ВЕЦ на язовира Гури, съобщи министърът на информацията Хорхе Родригес. Бяха разпространени и снимки на взривяването на инсталации в централата. Целта на експлозиите е била да увредят непоправимо съоръженията. Но предприетите от властите превантивни мерки са попречили последствията да се окажат фатални и електрозахранването този път се възстановява по-бързо, посочи Родригес.
От своя страна главният прокурор на републиката Тарек Уилям Сааб вече е задвижил наказателно разследване, за да се установят отговорните за „електрическия саботаж” и да бъдат предадени на правосъдието.
Пак информационният министър Хорхе Родригес съобщи още на 26 март, че арестуваните миналата седмица Роберто Мареро – шеф на кабинета на Гуайдо, и Хуан Планчарт – адвокат и братовчед на Гуайдо, са замесени в подготовка на „терористични ядра” и в пране на пари в полза на Гуайдо и на намиращия се под домашен арест негов съпартиец от формацията „Народна воля” Леополдо Лопес. Според Родригес, Мареро е отговарял за вкарването в страната на между 8 и 10 бойни групи от по 6 до 8 души със специална подготовка като те щели да извършват терористични нападения, убийства на висши държавни дейци, а били готови и да щурмуват президентския дворец „Мирафлорес”.
Що се отнася до финансовата част на отправените обвинения, става дума за обогатяване на Гуайдо и Лопес с около един милиард долара чрез незаконна препродажба на акции на държавната петролна компания PDVSA към рафинерията „Refidomisa” в Доминиканската република. В този план пък важна роля играел Планчарт.
Фактите за повдигнатите обвинения са установени чрез анализ на чатовете в WatsApp, записани в мобилните телефони на част от групата арестувани.
Доста интересна е личността на Планчарт. Наред с другото, той се оказва и финансов и правен консултант на руския петролен гигант „Роснефт”, направил сериозни инвестиции във Венесуела. Планчарт има и още едно любопитно роднинство – с вицепрезидента на електрическата компания “Haina”, която оперира тъкмо със споменатата рафинерия в Доминиканската република. Същата, където се е предвиждало да бъдат вложени 49% от акциите на PDVSA за обогатяване на Гуайдо и Лопес. След препирането в Доминиканската република парите щели да дойдат при Гуайдо под формата на преводи от наскоро учредени НПО-та, пояснява Родригес. Въпросната рафинерия „Refidomisa” е смесено венесуелско-доминиканско предприятие, създадено в рамките на проекта „Petrocaribe”, чрез който Венесеуела снабдява с нефт повечето карибски държави на бартерен принцип.
Лицето, пряко ангажирано с аферата, било Планчарт, като цялото негово семейство се оказва с акции от елкомпанията “Haina”, оперираща с „Refidomisa” – така че и роднините му биха се облагодетелствали доста от цялата операция, сочи министър Хорхе Родригес. Той добавя още, че Планчарт е изнасял информация за финансови дейности на „Роснефт”, предавайки я на намиращия се под домашен арест Леополдо Лопес, а той пък я препредавал в САЩ.
Конкретният цитиран от Родригес случай е за плащане на „Роснефт” към PDVSA. Още същия ден съобщението за това е стигнало и до Вашингтон, който незабавно наложил санкции на руско-венесуелската банка Evrofinance Mosnarbank заради извършената финансова операция.
Планчарт е предал на Лопес и сметките на PDVSA, по които още могат да се разплащат смесените петролни компании, работещи в Петролния пояс на Ориноко. От САЩ са реагирали със санкциониране не само на Evrofinance Mosnarbank, но и на Bandes (Банка за икономическо и социално развитие) като наказателните мерки пряко са осуетили закупуването чрез тези финансови институции на храни и медикаменти за страната.
В резултат на тези свои действия Планчарт сега е обвинен за измяна на родината, грабеж, облагодетелстване с публични средства, присвояване на обществени фондове. Обвинение срещу него е повдигнала и „Роснефт”, защото извършеното от него нарушава договора му за лоялност към фирмата.
About The Author
