Момиченце от Сомалия остава без майка на две годинки, отгледано е от бащата и дядото, преминава през бежански лагер в Кения и попада накрая с роднините си в САЩ. Днес сомалийчето е пораснало и е 37-годишна майка на три деца, грациозна миньонка с винаги покрита по мюсюлманските обичаи глава, с диплома по политология и международни отношения от Университета в Северна Дакота и с американско гражданство.
Става дума за Илхан Омар, която вече е сред най-популярните членове на Камарата на представителите в американски Конгрес. Тя бе избрана при частичните избори през ноември 2018 г. като кандидат на Демократическата партия от Минесота – щата, в който живее от установяването си в САЩ през 1995 г. Преди да стигне до националното ниво, от 2016 г. до 2018 г. тя е член на местната Камара на представителите в Минесота. За онова място се преборва при първичните избори с ветеранката демократка Филис Кахн, измествайки я от креслото, заемано от нея от 1973 г. Две години по-късно борбеният нрав отвежда Илхан вече и във Вашингтон.
Заради нея и привързаността ѝ към мюсюлманските традиции се наложи да бъде променено правило, битувало в продължение на 181 години – че никой не може да стои в Камарата с покрита глава. Е, вече може. Което не закъсня да предизвика не една и две прояви на ислямофобия. Като нашумелия точно около миналогодишните ноемврийски избори плакат с нейната снимка редом до кулите близнаци и с надпис: „Забравихме ли?”.
Много шумотевица се вдигна напоследък и заради някои коментари на устатата Илхан, които бяха изтълкувани като антисемитски. Те дори предизвикаха миналия четвъртък, навръх международния женски ден 8 март, приемането на специална резолюция на Камарата на представителите, изрично осъждаща антисемитизма. А самата Илхан бе принудена да поднесе и свои извинения по въпроса.
Конкретният повод е нейна саркастична фраза, пусната в Туитър – социалната мрежа, която покрай президента Доналд Тръмп вече се превърна в оживен терен за словесни престрелки между политиците в САЩ. Фразата всъщност е в отговор други туитове – най-вече от страна на лидера на републиканците в Камарата на представителите Кевин Маккарти. Той не спира да негодува, че Илхан Омар и другата борбена мюсюлманка и демократка в Камарата – Рашида Тлаиб, която е от палестински произход, подкрепят открито движението за бойкот, санкции и изтегляне на инвестиции от Израел, известно с абревиатурата си на английски BDS .
В отговор на тези нападки Илхан отговаря подигравателно с фраза от рап-парче на известния рапър Puff Daddy: „Работата е в бенджаминките, бейби!”. Алюзията е със 100-доларовите банкноти, на които е изобразен портретът на един от бащите-основатели на САЩ – Бенджамин Франклин. А внушението е, че поддръжката за Израел от страна на американските политици се основава само на финансовата им заинтересованост, тоест лобистките им произраелски усилия явно добре се заплащат.
Илхан Омар доразвива позицията си и в други туитове, в които вече в пряк текст сочи как влиятелния AIPAC (Американско-израелски комитет по обществени въпроси) осигурява подкрепа за Израел от членове на Републиканската партия срещу заплащане.
Всичко това раздухва буря от критики към Илхан дори и в редиците на нейната Демократическа партия. Оглавяващата Камарата демократка Нанси Пелоси привика сомалийко-американката на специална беседа, на която ѝ държа лекция за етикета сред конгресмените и настоя тя да се извини. Отделно Пелоси се постара да подготви и споменатата резолюция, осъждаща антисемитизма. Известният с тесните си семейни връзки с Израел Доналд Тръмп пък направо поиска Илхан Омар да подаде оставка и да напусне мястото си на Капитолийския хълм.
На фона на тази ескалация конгресменката от Минесота даде заден ход, премахна предизвикалите остри реакции свои туитове и поднесе поисканите ѝ извинения. Освен това благодари на критиците си, че са я насочили към правилната посока. Изрично подчерта, че по никакъв начин не е искала „да обижда своите избиратели сред американските евреи като цяло”. Но извинението ѝ съдържаше и допълнително пояснение – че според нея лобизмът по принцип е сериозен проблем, „независимо дали става дума за AIPAC, Националната асоциация на притежателите на огнестрелно оръжие или нефтено-газовата индустрия”.
А лично на Тръмп тя отговаря още по-красноречиво: „Вие през целия си живот винаги сте излъчвали ненавист – спрямо евреите, мюсюлманите, коренните американци, имигрантите, чернокожите и другите. Научих си урока, след като ми го преподадоха хората, засегнати от думите ми. А с вас кога ще се се случи това?”.
Впрочем, въпреки поднесените си извинения заради фразата с „бенджаминките”, Илхан очевидно не смята да променя принципната си позиция. Поне така излиза от един от последните ѝ туитове от миналата седмица: „Да се противопоставяш на Нетаняху (израелския премиер – б.р.) и на окупацията (на палестинските територии – б.р.) не е равносилно на това да си антисемит”.
Впрочем, в същия дух бе и подкрепата, която ѝ изрази сенаторът демократ Бърни Сандърс, вече обявил, че смята да се кандидатира и в следващите президентски избори. Той също призова „да не се бърка с антисемитизъм законната критика по отношение на дясното правителство на Нетаняху в Израел”. Самият Сандърс, който многократно е призовавал за изработване на балансирана политика в Близкия изток, е от еврейски произход.
Острият език и безкомпромисността на Илхан Омар са се проявявали неведнъж досега и по време на дискусиите в комисията по външна политика към Камарата на представителите. На заседанията покрай кризата във Венесуела тя здраво захапа и Елиът Ейбрамс, специалния пратеник за тази латиноамериканска страна, назначен от адмиминстрацията на Тръмп. Напомни му всички тъмни петна в неговата политическа биография – ролята му в скандала „Иран-контри”, какво и за прикриване на кланетата в Салвадор по време на проамериканския военен режим там.
От „отбора” на Илхан Омар и Рашида Тлаиб е и другата млада и критична звезда на демократите в Камарата на представителите – Александрия Окасио-Кортес, която пък е с пуерторикански корени. При сегашния скандал около сомалийко-американката, Окасио-Кортес изтъкна неколкократно, че „Илхан винаги е показвала желанието си да слуша и да работи заедно с всички други общности”. А в своя туитър наблегна с пуерторикански плам, че не само сегашната администрация във Вашингтон, но и всички други „трябва да се научат да възпират не само антисемитизма, но и действията срещу афроамериканци, хомофобията, расизма и която и да е друга форма на омраза”.
About The Author
