Жестокостта, с която египетските власти се разправят с недоволството през последните години прекърши волята на много активисти да се противопоставят на режима на президента Абдел Фатах Ал-Сиси. Вълните от политически активизъм, които предшестваха революцията от 2011 г. и достигнаха пик по време на този бунт, започнаха да избледняват след военния преврат от юли 2013 г. Все по-малко демократи и защитници на човешките права са готови да се подложат на гнева на режима, който включва военни трибунали, както и “изтезания, произволни арести и изчезвания” според Human Rights Watch.
Предвид тази обстановка, бе изненадващо когато поредица от кратки видеа с ясно послание започнаха да заливат египетските социални мрежи на 6 февруари. Те включваха граждани от различни среди, правещи едно и също заявление: “Аз съм египетски гражданин и казвам не на измененията в конституцията”. Ако бъдат приети, предложените изменения ще постелят пътя пред Сиси да остане на власт до 2034 г. (В качеството си на министър на отбраната, Сиси поведе преврата през 2013 г. срещу тогавашния президент Мохамед Морси. Година по-късно той сам стана президент).
В сегашната си форма египетската конституция, написана и приета през януари 2014 г., постановява, че не могат да се правят изменения в члена, който ограничава президентството до два мандата. Точно това се опитват да променят днес Сиси и съюзниците му.
Идеята първо бе пусната в обръщение в медиите от коментатори, известни с връзките си с управляващите. След това измененията бяха предложени в парламента и бяха одобрени на първо четене по-рано този месец. Сега предстои поправките да бъдат разгледани в парламентарни комисии и да бъдат подложени на ново гласуване. Ако бъдат окончателно одобрени от парламента, ще бъде проведен национален референдум. За съжаление последното присвояване на власт от страна на Сиси е посрещнато с пълно мълчание от западните лидери, които претендират, че са загрижени за човешките права и демокрацията.
Много египтяни вече обявиха в интернет, че се противопоставят на измененията. Мнозинството от видеата са публикувани от обикновени хора, а не от известни активисти. Мнозина от втората група се намират в затворите или в изгнание в чужбина, или се опитват да не привличат внимание, за да избегнат съдбата на онези, попаднали в хватката на силите за сигурност.
Гневът се излива основно чрез стотици видеообръщения, споделяни чрез анонимна фейсбук страница, която описва целта си като “помощ за египтяните да се борят за промяна за добро” и да се организират. Чрез тези видеа гнева си относно измененията изразяват случайни мъже и жени, млади и стари, буржоа и хора от работническата класа, като за фон служат обикновени египетски домове.
Някои не смеят да показват лицата си и записват само глас, за да не бъдат разпознати и да не пострадат от правителствените сили за сигурност. Коментарите под видеата приветстват тези, които имат куража да изразят публично мнението си, но са показателни и за страха: “Бог да те пази” и “Пази се” се появяват редом до “Браво” и “Ние ще надделеем”.
Засега няма съобщения, че някой от публикувалите видеоизявления са били арестувани или наранени, но страхът за тяхната безопасност е оправдан. Режимът на Сиси не предприема действия срещу всеки отделен дисидент – обикновено се подбират хора на случаен принцип, и действията срещу тях са злобни и безмилостни.
Смята се, че около 60 000 души са арестувани по политически причини след преврата. Първите действия на режима срещу вълната от недоволство не бяха насочени към публикуващите видеата, а към изявена обществена фигура – Халед Юсеф, филмов режисьор и депутат. По време на преврата през 2013 г. той изразява подкрепа за Сиси и участва в комитета, който подготвя проекта за конституция през 2014 г. В началото на февруари обаче Юсеф обяви, че е против поправките и коментира в профилите си в социалните мрежи, че позицията му може да доведе до хвърляне в затвора “по фалшиви обвинения”.
Прогнозата му се оказа частично вярна. На 7 февруари две актриси бяха арестувани за “разврат” заради изтекло видео, в което се вижда как танцуват по бельо. Според египетските медии актрисите са заявили на разследващите, че видеото е снимано от Юсеф в апартамента му. Макар самият той да не е арестуван, режисьорът е подложен на нещо, което арабската секция на Би би Си правилно определи като “морално убийство”. В контекста на консервартивното египетско общество, извънбрачните сексуални връзки могат сериозно да накърнят репутацията на публична фигура. Случаят с двете актриси служи и като косвена заплаха към Юсеф: след като те са арестувани, това може да се случи и с него.
При подобен епизод един проправителствен адвокат заведе дело срещу друг депутат – Хаитам ал-Харири, който също даде гласност на критиките си към конституционните изменения. Адвокатът обвинява Харири в “телефонен тормоз” във връзка с изтекъл разговор между него и мениджърката на кантората му.
Проблемът не е дали изтеклите записи са реални и дали Юсеф и Харири са имали поведение, което изисква наказателно преследване – въпросът е в момента, в който предполагаемите им грешки са изкарани наяве. Сегашните служби за сигурност и съдебна система в Египет съвсем не са известни с подкрепа на жените срещу тормоз и обезчестяване.
Преди по-малко от пет месеца жертва на сексуален тормоз бе осъдена на две години затвор заради фейсбук видео, в която тя изразява гнева си заради липсата на защита за жените от страна на властите. Така че когато проправителствен адвокат, който е известен с действията си в полза на режима, обвинява Харири в телефонен тормоз, това е просто израз на опортюнистичността на режима. Все пак това е същия адвокат, който през декември заведе дело срещу актриса за “подбуждане към разврат”, защото според него е носела рокля, която е твърде разголваща и неприлична. Той очевидно не е борец за правата и свободите на жените.
Добрата новина е, че видеата против промените в конституцията продължават да заливат социалните мрежи въпреки атаките срещу Юсеф и Харири. Хората преодоляват страха и отправят предизвикателство към репресивния апарат, развиван от Сиси след 2013 г. Това не е сигнал за предстояща смяна на режима или някакъв радикален прогрес към по-демократично управление в страната. Въпреки това е важно, че египтяните предприемат колективни действия и осъзнават способността си да хвърлят ръкавица на управляващия елит и създаденият от него “затвор на открито за критици”, както Amnesty International определя ситуацията в страната.
Общественият гняв нараства, макар и бавно. Сиси вече не се радва на популярността, която имаше веднага след като взе властта. Според данните на египетската социологическа агенция Baseera, одобрението към него е достигало 54% през 2014 г. но през 2016 г. до вече е спаднало до 27%. В добавка към негодуванието от потъпкването на човешките права от неговото управление, гневът към политиките на Сиси ескалира след девалвирането на египетската валута и премахването на действащите от десетилетия субсидии за горива. И двете мерки бяха приложени през 2016 г. и доведоха до скок на цените на основните продукти. Това на свой ред се отрази на стандарта на живот на египтяните и много от тях вече трудно свързват двата края.
Отново през 2016 г. се стигна до едни от малкото масови протести срещу Сиси заради решението му да предаде два острова в Червено море на Саудитска Арабия, чиито управници го подкрепят и му осигуряват значителни кредити след преврата. Протестите бяха потушени и десетки демонстранти бяха арестувани, но това бе сигнал, че не всички решения на Сиси ще остават неоспорвани.
За съжаление, международната общност застава на страната на Сиси и по този начин отрича волята на египетския народ. Това важи с особена сила за френския президент Еманюел Макрон, чиято визита в Египет в края на януари бе недвусмислена демонстрация на подкрепа за Сиси и управляващият елит. Критиките на Макрон относно спазването на човешките правата в страната лъсват като празна реторика на фона на факта, че Франция се е превърнала в основен доставчик на оръжия за Египет през последните години. В добавка към изтребителите Rafale, корабите и военните сателити, Париж доставя и бронираните машини, които са използвани “за насилственото потушаване на несъгласието в Кайро и Александрия” според доклад на Amnesty International.
Не е изненадващо, че ръководителите на производителя на Rafale – Dassault, придружаваха Макрон в Кайро. По време на съвместната си пресконференция с египетския си колега, Макрон заяви, че “стабилността не може да бъде разделена от въпроса с човешките права”. Сиси отговори със заявлението, че “напредъкът на Египет не зависи от блогърите”.
Отношението на Макрон е само част от по-голям модел на поведение сред международната общност, която в последно време си сътрудничи безпрецедентно с авторитаризма на Сиси. По време на среща през септември 2018 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви на Сиси, че отношенията между двете държави “никога не са били по-силни” и че “работим с Египет по много различни фронтове, включително военното дело и търговията… за мен е чест да съм тук с вас”. Тръмп е силен поддръжник и на саудитския режим, който подкрепя Сиси икономически и политически. Освен това на 10 февруари египетския президент пое председателството на Африканския съюз. Това е първия случай, в който Кайро оглавява регионалната организация след създаването ѝ през 2002 г.
Вече в качеството си на председател, Сиси подчерта пред събрание на Африканския съюз, че континентът е изправен пред заплаха от тероризъм. Това е коз, който му служи добре във всякакви международни форуми. Въпреки твърдите приказки срещу тероризма, Сиси не успява да победи свързаните с ИДИЛ групировки на Синайския полуостров вече пета година. Освен това той многократно подвежда международната публика като заявява, че всичките му опоненти са ислямистки терористи. Това не е вярно. Много от критиците на режима са светски и либерално настроени хора.
А тези, които наистина идват от ислямисткото Мюсюлманско братство, също не могат да бъдат определени като терористи. Организацията многократно е подчертавала, че се придържа към мирни средства за съпротива. Да не говорим, че способността на групировката да представлява заплаха за управлението на Сиси бе драстично отслабена след като хиляди нейни членове бяха хвърлени в затвора или избягаха в чужбина след 2013 г. Знае се само за малка група от младите членове на Мюсюлманско братство, които през последните години са се разочаровали от лидерството на организацията и са се радикализирали. Това превръщане на някои младежи в екстремисти само доказва как явните несправедливости подклаждат недоволство и увеличават риска от радикализация.
Политическият спектър в Египет след 2011 г., в който се открояваше рязко разделение между ислямисти и неислямисти, вече не може да служи за описване на вътрешнополитическата динамика в страната. Възмущението и горчивината се трупат сред египтяните от всякакви класи и среди и много от критиците на Сиси са обикновени хора без политически опит или интерес към идеологиите.
От политическите лидери в Европа и САЩ зависи дали ще застанат на страната на хората или на режима, който мачка човешките права. От западните сили зависи дали ще докажат претенциите си, че ценят и защитават справедливостта, правата и свободите – или ще продължат да се правят на разсеяни за своя съюзник, който погазва тези ценности.
About The Author
