Българите, свикнали да виждат съседката Румъния като стандарт в евроатлантизма, сигурно са се изненадали, че сега, макар и поела председателството на Съвета на ЕС, тя все още не е признала самообявилия се за „временен президент“ на Венецуела Хуан Гуайдо – решение, за което настояват САЩ и което взеха вече доста водещи страни в ЕС, включително и българското правителство. Какво мисли Букурещ за казуса „Венецуела“? Доста румънски медии питат същото.
На 26 януари 2019 г. Върховният представител по външната политика и сигурността Федерика Могерини излезе с позиция от името на ЕС, в която заявява, че президентските избори във Венецуела от май 2018 г. не са били свободни, честни и нямат демократична легитимност. ЕС заявява още, че Националното събрание (суспендирано от Върховния съд в Каракас заради изборни нередности – б.р.) трябва да бъде възстановено и че ако не бъдат свикани свободни, прозрачни и честни президентски избори, „ЕС ще предприеме следващи действия“, включително „признаване на ръководството на страната според член 233 от венецуелската конституция“. В становището не се споменава името на Гуайдо и е посочено, че ЕС ще работи за политически и мирен изход от кризата.
В същия ден румънският външен министър Теодор Мелешкану изразява позиция, която повтаря дословно европейската. „Румъния поддържа идеята за предсрочни президентски избори във Венецуела, които да разрешат кризата в тази страна. Само ако този план пропадне, нашата държава би могла да вземе страната на парламента във Венецуела и на новия лидер Хуан Гуайдо. Ние поддържаме Националното събрание – венецуелския парламент, защото е демократично избрана институция, чиято власт трябва да бъде възстановена и уважавана. От нашата гледна точка гражданските права, свободата и сигурността на членовете на Националното събрание, включително на неговия президент, господин Хуан Гайдо, също трябва да бъдат уважавани. Венецуелският народ има правото да демонстрира мирно и да избере свободно лидерите си и да решава бъдещето на страната си“, казва ветеранът дипломат и бивш ръководител на външното разузнаване на Румъния Мелешкану пред Digi FM. Той добавя, че на 31 януари в рамките на неофициалната среща на външните министри на ЕС в Букурещ Румъния ще постави в дневния ред за обсъждане позицията на страните членки относно ситуацията във Венецуела и как кризата може да бъде разрешена. „От нашата гледна точка интересът е да имаме единна позиция на ЕС, която да даде значителна тежест на действията ни“, добавя Мелешкану.
На срещата в Букурещ обаче не се стига до единна европейска позиция. Италия блокира опитите целият ЕС да признае Гуайдо за венецуелски държавен глава. Други държави като Гърция, Ирландия, Словакия, изразяват резерви от правна гледна точка. В крайна сметка доста страни от ЕС признават Гуайдо за временен венецуелски държавен глава. Но Румъния засега не го е направила. Веднага след неофициалната среща на външните министри на ЕС Теодор Мелешкану заявява, че Букурещ следи „с голямо внимание и загриженост случващото се“. „Убедени сме в нуждата от политически процес на разговори между опозиция и мнозинство, за да се намери формула за максимално бързото организиране на свободни и коректни избори във Венецуела“, добавя румънският външен министър.
Не липсва медиен натиск към правителството, за да се определи, макар засега да не изглежда толкова силен, колкото е бил в други случаи, интерпретирани като избор „между Запада и Изтока“. „Кой е съюзникът на Румъния по казуса Венецуела?“, пита анализ на сайта на телевизия Digi24. И в тази, и в други медии се посочва, че отказвайки да признае Гуайдо, Румъния заема проруска позиция.
Обикновено Румъния е считана за най-верния съюзник на САЩ в региона, но поглед и към близкото, и към по-далечното минало показва, че страната има своите моменти на независима линия от тази на текущия хегемон. През 1968 г. Букурещ единствен от Източния блок не изпраща войски, които да смажат Пражката пролет. Румъния е и една от малкото страни в ЕС, които не са признали независимостта на Косово, което бе създадено като държава сред интервенция на НАТО против руския съюзник на Балканите Сърбия.
„Видях, че на ниво ЕС се заемат позиции. Това е много сериозен проблем, който не трябва да се неглижира нито чрез политическите, нито чрез икономическите действия. Убеден съм, че на ниво европредседателство тази тема ще се разглежда, и аз искам на ниво ЕС Румъния да се впише в един възникващ консенсус. Надявам се да се създаде такъв консенсус, към който да допринесем, и да представляваме единния глас по тази тема“, заяви председателят на румънския Сенат и съвместен ръководител на управляващата коалиция (заедно с Ливиу Драгня) Калин Попеску-Търичану.
Докато още няма нови официални изказвания и позиции, думите и на Търичану, и на Мелешкану могат да се тълкуват в смисъл, че като европредседател Румъния е длъжна да заема позиция по подобни ключови въпроси, само когато целият съюз е постигнал консенсус. Какво се крие зад подобна формула? Дали тя е съгласувана с европейските партньори, дали е проява на отговорност, дали е начин да се избегне външният натиск по темата, дали е просто изчакване на развитие в ситуацията, която е доста неопределената и спорна от международноправна гледна точка?
Отговорите постепенно ще изкристализират в близките дни. Но онова, което се вижда от всеки по-внимателен наблюдател, е, че и самата Федерика Могерини не бърза с крайни оценки и решения. Тя заминава за Монтевидео, където днес започва международна конференция по венецуелската криза, свикана по инициатива на Уругвай и Мексико под егидата на ООН. Вероятно висшата представителка на ЕС за външната политика ще проведе там и разговори за сформирането на европейско-латиномаериканска контактна група, за каквато се разбраха участниците в министерската среща в Букурещ. Очевидно и европредседателката Румъния засега се равнява по Могерини, изчаквайки развитието на нееднозначните процеси.
About The Author
