Флиртът на Нетаняху с ревизионисти буди недоволство в Израел

Топлото посрещане на литовския премиер в Израел тази седмица маркира поредния пример за ухажване между Бенямин Нетаняху и източноевропейски лидери, които му изказват силна политическа подкрепа, но в същото време популяризират изкривена представа за Холокоста, пише Associated press.

Литва се нарежда сред разрастващата се група бивши социалистически държави, залети от вълна на ревизионизъм, опитващ се да потули собствената им отговорност за престъпленията от Втората световна война, като същевременно героизира антисъветските националисти, въвлечени в масовото избиване на евреи. В Израел се чуват все повече критики, че с политическите си маневри Нетаняху цинично предава паметта на милионите жертви на Холокоста.

Литва например бе водеща сила в кампанията за създаване на общ ден за почитане на всички жертви на тоталитаризма, чрез който се заравя разграничението между престъпленията на нацистите и на комунистите, които са воювали срещу тях.

Властите в страната искат да прокарат и закони, забраняващи продажбата на книги, които “изопачават литовската история” като цитират документираното масово сътрудничество на местното население с нацистите. Наскоро Литва отхвърли исканията за премахване на паметните плочи на сражавалия се срещу съветската власт Йонас Норейка, след като собствената му внучка Силвия Фоти разкри, че той е бил яростен антисемит и е имал роля в убийствата на хиляди евреи.

Почти всичките 200 хиляди литовски евреи са избити по време на Холокоста.

Когато миналата година Нетаняху, който има литовски корени, посети Вилнюс, той възхвали министър-председателя Саулиус Сквернялис за “предприемането на големи стъпки за почитане на жертвите на Холокоста” и за борба с модерния антисемитизъм.

„Това е непростимо. Нетаняху им дава зелена светлина. Това е все едно да хвалиш Ку-Клукс-Клан за подобряване на междурасовите отношения в южните щати”, коментира Ефраим Зуроф, ръководещ Центъра “Симон Визентал”. „Трябва да казваме истината. Дължим го на жертвите”, добавя той.

При срещата си с израелския президент Реувен Ривлин тази седмица Сквернялис заяви, че “Литва се учи от уроците на миналото” и “подобрява живота на еврейската общност и възстановява исторически обекти”. По-късно Нетаняху му върна любезностите. Той спомена “трагедиите от миналото”, но не намекна за никаква критика към модерна Литва. Вместо това той похвали “духа на приятелство” и “мостовете от миналото към бъдещето”.

Визитата на Сквернялис бе предшествана от подобно опъване на червения килим за украинския президент Петро Порошенко. Украинският парламент съвсем наскоро обяви рожденият ден на колаборациониста Степан Бандера за национален празник. Местните власти в Лвов пък обявиха 2019-та за “година на Степан Бандера”.

Силите на организацията на Бандера са си сътрудничели с нацистите и са отговорни за избиването на голям брой евреи, поляци и други малцинства по време на войната. Докато Порошенко бе в Израел, в Киев бе издигнат паметник на Симон Петлюра, чиито сили са свързани с антисемитските погроми, довели до смъртта на до 50 хил. евреи след Първата световна война.

Погледът на Нетаняху към Източна Европа е част от по-широка стратегия за изковаване на съюзи, които да противодействат на критиките към Израел в ООН и други международни форуми заради отношението към палестинците. Но тази политика има критици в самия Израел, които считат, че премиерът сключва сделки с дявола. Те изтъкват, че Нетаняху – който често се позовава на Холокоста, когато сипе хули по считания за архивраг Иран – се прави на разсеян, когато става въпрос за удобни политически съюзници. “Това са специфични маневри, които водят до легитимация на антисемитизма и цялостното отричане на Холокоста”, казва Тамар Занберг, лидер на опозиционната партия „Мерец“.

След разпада на СССР много от новопоявилите се държави в Източна Европа започнаха да изграждат националистически канон около личности, които са се съпротивлявали на Съветите, като същевременно се игнорират техните престъпления, извършени редом с нацистите. Местни учени, опитващи се да се противопоставят на тези фалшифицирани исторически разкази, биват опозорявани, а външните критики често биват посрещани с нови антисемитски изблици.

За властите в страни като Литва и Украйна дружеската прегръдка с израелския лидер осигурява както аргумент срещу обвиненията в антисемитизъм, така и подсилване на връзките с вероятно най-близкия съюзник на Съединените щати.

Подобни процеси протичат и в някои централноевропейски страни от бившия социалистически блок. Нетаняху изгражда близки връзки и с унгарския министър-председател Виктор Орбан, който не пести възхвалите си за контраадмирал Миклош Хорти – управлявалият по време на Втората световна война регент, който прокарва антисемитски закони и си сътрудничи с нацистка Германия. Орбан също така използва класически антисемитски нотки в атаките си срещу унгарско-американския милиардер от еврейски произход Джордж Сорос, а правителството му финансира музей, който според експерти омаловажава ролята на унгарските колаборационисти по време на войната.

Нетаняху сключи споразумение и с управляващата в Полша десница за спорния закон, целящ да криминализира обвиненията към поляците за престъпленията, извършени на територията на страната по време на Втората световна война. Израелски историци осъдиха сделката, с която Нетаняху изглежда приема полската теза, че изтребените в лагерите на смъртта са жертви единствено на нацистите. Изследователите изтъкват, че антисемитизмът е бил дълбоко вкоренен в предвоенна Полша и по време на войната поляци са убили или за помогнали на нацистите да убият до 200 хил. местни евреи.

Въпреки тези съображения, Нетаняху покани Орбан и полския премиер Матеуш Моравецки – който през миналата година заяви, че полските участници в Холокоста всъщност са били евреи – да посетят Израел през февруари заедно с лидерите на Чехия и Словакия.

Яир Лапид, лидер на центристката партия „Йеш Атид“ и син на оцелял от Холокоста, призова Нетаняху да отмени срещата, изтъквайки, че един от поканените политици е “публикувал антисемитско съдържание”, а друг е “прокарал закон, оскверняващ паметта на жертвите на Холокоста”.

В представения миналата неделя годишен доклад на министерството на диаспората се отбелязва, че през 2018 г. са отчетени рекорден брой антисемитски атаки, повечето от които са извършени от неонацисти и расисти в Европа. На заседание на кабинета по-късно същия ден обаче Нетаняху изтъкна само “ислямисткия антисемитизъм и антисемитизма на крайната левица, който включва антиционизма”.

Ръководството на мемориала „Яд Вашем“, който е посещаван от всички чуждестранни високопоставени гости, се оказа въвлечено в тези спорове. Макар да заявяват, че няма да спрат никой, който пожелае да посети мемориала, от „Яд Вашем“ настояват, че ще се противопоставят “твърдо” на всякакво отричане или изкривяване на историята. Според изявлението на „Яд Вашем“ при посещението си литовският премиер е получил “изчерпателно обяснение за Холокоста, включително подробности за убийствата на евреи в Литва от страна на нацистите и литовските колаборационисти”.