Ултрадясната, ксенофобска и антиимигрантска испанска партия Vox е получила 971 890 евро между декември 2013 г. и април 2014 г. от опозиционния на официален Техеран и действащ в изгнание Национален съвет за съпротива в Иран или NCRI, както е известна организацията по английската си абревиатура. Това е официалният параван на ислямистката секта „Муджахидин-е Халк”, влизала до 2012 г. в списъка на САЩ с терористични организации. Иранската връзка на Vox бе разкрита от разследване на испанския в. „Ел Паис”.
Още преди десетина дни вестникът вече установи и разгласи, че NCRI е финансирал и кампанията за европейските избори през 2014 г. на тогавашния лидер на Vox и бивш евродепутат от Народната партия Алехо Видал-Куадрас, който така и не успява да влезе отново в Европарламента, а после изоставя и лидерството на Vox.
В новото си разследване „Ел Паис” сочи, че първата вноска по линия на NCRI е дошла още в самия ден 17 декември 2013 г., когато новоучредената Vox се вписва в партийните регистри на испанското вътрешно министерство. Онази вноска е била в размер на 1156 евро и 22 евроцента.
Нататък даренията са продължили, идвайки от активисти на NCRI, живеещи в различни страни на Европа и Америка. Най-малкото е било от 60 евро, а най-голямото – 35 560 евро и 32 евроцента и е дошло от ирански строителен предприемач, установил се в Канада. Синът на въпросния предприемач също дал своята лепта в размер на 21 522 евро и 35 цента. Така никоя отделна вноска не надхвърлила ограничението от 50 000 евро за персонални дарения, установено от испанския закон.
Не е погазена и законовата забрана чужди организации и партии да финансират испански политически формации, защото макар тези пари да идвали от активисти на координиращия кампанията NCRI, те били оформени като лични дарения. Според източниците на „Ел Паис” схемата била следната. Общо 35 организирани от NCRI лица, базирани в различни страни, били натоварени да събират средства от отделните спонсори, които оставали анонимни, и после превеждали сумите на Vox. Така един от тези събирачи е направил шест превода само през януари и февруари 2014 г. на обща стойност 14 800 евро. За първите пет месеца от съществуването на Vox партията е получила по тази схема общо 141 превода, като средствата са били събрани от около 1000 иранци. Само два превода за Vox от дошлите в този период не са по иранска линия и нито един от двата не надхвърля 2000 евро.
Героят на предишното разследване на „Ел Паис” и бивш лидер на Vox Алехо Видал-Куадрас, от когото идва контактът с NCRI, твърди, че сегашният партиен водач и тогавашен генерален секретар Сантяго Абаскал бил съвсем наясно с източника на парите и нямал нищо против. Средствата отишли за заплати на служебния състав в централата на Vox, включително и на самия Абаскал, за наем на офисите, за обзавеждане и оборудване, за компютри и т.н.
Източник от NCRI пък заявява пред „Ел Паис”, че в тази организация понятие си нямали от политическия профил на Vox и антиимигрантските ѝ послания. Знаели само, че е нова партия, към която е преминал подкрепящия ги Алехо Видал-Куадрас и затова решили да я подпомогнат.
Самият Видал-Куадрас, който е каталунец интегрист от заможно семейство и физик по образование, установява контакт с NCRI още през 1999 г., когато става евродепутат от листата на консервативната Народна партия, а после и зам.-председател на Европарламента. Друг евродепутат – от Португалия – го привлича за член на групата „Приятели на свободен Иран”. Чрез тази, а и много други структури NCRI се стреми да се сближава с влиятелни политици, искайки да се легитимира и да се отърве от клеймото „терористична” върху стоящата в основата ѝ организация „Муджахидин-е Халк”. Видал-Куадрас твърди, че съчувствал на иранската опозиция като цяло и затова посещавал проявите на NCRI. „Това са изгнанници, които се чувстват закриляни от мен. Те ме прегръщат и ме целуват, когато отивам на проявите им,” разказва Видал-Куадрас. През 2009 г. посещава и лагер на NCRI в Ирак, недалеч от Багдад, в който са разположени около 3500 бойци на организацията.
Видал-Куадрас е сред многобройните политици от различни страни, участвали и в ежегодни масови сбирки на NCRI, организирани в Париж под надслова „Свобода за Иран”. В тях често се включват изявени фигури, дори бивши европейски премиери. Видал-Куадрас уверява, че никога не е получавал пари за тези свои участия. Но пък според британския в. „Гардиан”, цитиран от „Ел Паис”, настоящият съветник на американския президент по националната сигурност Джон Болтън бил взел 156 000 евро за свои включвания в такива прояви.
Видал-Куадрас не вижда нищо проблемно във факта, че е имал дотиране на кампанията си за евроизборите през 2014-та от NCRI. Той напуска Народната партия през януари 2014-та, присъединява се към Vox и обявява, че ще се състезава за евродепутат от нейната листа. През март същата година е избран и за партиен лидер. Но на евровота два месеца по-късно взима едва 244 929 гласа или 1,56% и не влиза в Европарламента. Малко по-късно напуска партийното водачество, а и самата формация, но твърди, че е предал на Абаскал пълен финансов отчет, включващ и постъпленията по линия на NCRI
Щом сега се разчу за странните вноски на NCRI не само за кампанията на Видал-Куадрас, но и за самата Vox, в Испания се надигна остра вълна от критики. Дори „партията-майка” на Vox – захранилата ултрадясната формация с много свои бивши членове Народна партия, обяви за „тревожни” фактите, изнесени от „Ел Паис” и призова за финансова проверка по случая. От Vox отхвърлят подозренията в нередности и уверяват, че на испанските контролни органи още навремето са били представени пълни отчети. Според „Ел Паис” обаче данъчните власти, които извършват тези проверки, са обяснили, че документите не се проверяват, ако съответния кандидат – в случая това е Видал-Куадрас – не е спечелил мястото, за което се е кандидатирал.
Специфичното в случая с Vox е не само дали е имало или не е имало финансови нарушения, а най-вече противоречието между политическия профил на тази антиимигрантска партия и на донора ѝ NCRI, съставен от ирански емигранти.
Шумотевицата около случая, разбира се, привлича внимание и към самия NCRI, произлязъл от „Муджахидин Халк”, чиято траектория е повече от колоритна. „Муджахидин-е Халк” се разшифрова като Организация на муджахидините на иранския народ.
Създадена е през 1965 г. от студенти в Техеранския университет като опозиционна на управляващия тогава режим на шахиншаха Мохамед Реза Пахлави, като се издига идеалът за безкласово и равноправно общество, но на базата на исляма. Сред основателите е и станалият по-късно лидер на „Муджахидин-е Халк” Масуд Раджави. Клонящото към социализъм крило на организацията по-късно се отцепва и тя се очертава като военизирана, наброявайки към 1978 г. около 100 000 членове. Извършва редица терористични актове.
След ислямската революция от 1979 г. и събарянето на шаха, „Муджахидин-е Халк” не намира синхрон и с новите власти в Техеран, започвайки въоръжена борба и с тях. Те пък започват да я преследват. По време на ирано-ираската война (1980-1988 г.) формацията е подкрепена от иракския лидер Саддам Хюсеин, който ѝ дава подслон в Ирак. От негова територия отряди на „Муджахидин-е Халк” участват в бойни действия срещу иранската армия, поради което управляващите в Техеран я клеймят като предателска.
Същевременно през 1981 г. лидерът на „Муджахидин-е Халк” Масуд Раджави учредява съвместно с бившия ирански президент Абделхасан Банисадр Национален съвет за съпротива в Иран или NCRI със седалище в Париж. Това е легалното лице на „Муджахидин-е Халк”, чиято цел е да печели международни симпатии за иранската опозиция.
През 1997 г., по време на кратко затопляне между САЩ и Иран, американските власти включват „Муджахидин-е Халк” в списъка си с терористични организации. Същото прави и ЕС. Нататък голяма част от усилията на организацията са посветени на излизането от тези списъци.
Ледовете по тази линия започват да се топят през 2002 г., когато именно „Муджахидин-е Халк” разгласява информацията за разработваната от Иран ядрена програма. Инициаторка за това е инженерката по металургия Мариам Раджави, третата жена на Масуд Раджави. Тази двойка държи ръководството на „Муджахидин-е Халк” и според твърденията на много свидетели е превърнала организацията в нещо като ислямистка секта, чиито членове дори са подтиквани да се развеждат, за да не пречи нищо на любовта им към Масуд и Мариам.
Ролята на групировката в шумотевицата около иранската ядрена програма кара Запада да погледне по-благосклонно на нея. Още по-голямо омекване настъпва през 2003 г., когато американците свалят Саддам Хюсеин и окупират Ирак. 3500-те бойци на „Муджахидин-е Халк”, които са базирани там в лагера „Ашраф“ недалеч от Багдад, са разоръжени, но са обявени за „защитени лица” под протекцията на Женевската конвенция. Поради което в Техеран започват да подозират, че американците искат да ги съхранят като мотивирана сила за бъдещ удар по Иран. Можем да припомним, че тъкмо охраната на лагера „Ашраф“ бе една от мисиите на българския контингент в Ирак, останал в пламналата страна от 2003 до 2008 г.и дал 13 жертви…
Впрочем, в бъркотията през 2003-та лидерът на организацията Масуд Раджави изчезва и оттогава никой не го е виждал. Някои го смятат за убит, макар доста негови съратници да твърдят, че изчаква подходящ момент за появата си.
Лидерството оттогава е в ръцете на съпругата му Мариам Раджави, която е и едно от лицата на NCRI, придавайки по-голяма тежест на жените в организацията. Усилията на активистите на NCRI на международно ниво довеждат до изваждането на „Муджахидин-е Халк” от списъка на терористичните организации – в Европа това става през 2009 г., а в САЩ през 2012 г. През 2013 г., както вече се вижда, NCRI е била достатъчно силна, за да се погрижи не само за себе си, но и за отглеждането на ултрадясната Vox в Испания…
About The Author
