Войната на Вашингтон срещу Huawei

Джефри Сакс, Project Syndicate

Марк Твен е казал, че „историята не се повтаря, но често се римува“, а днешната епоха звучи доста сходно с годините преди 1914-та. Подобно на Великите европейски сили преди столетие, днес правителството на САЩ е устремено да наложи своята доминация, в случая над Китай, тласкайки междувременно света към катастрофа. Арестуването на финансовия директор на Huawei Мън Уанжоу е опасна стъпка, предприета от американския президент Доналд Тръмп във все по-интензивния конфликт с Китай.

Контекстът на ареста е от огромно значение. САЩ поискаха Канада да задържи Мън на летището във Ванкувър, по пътя ѝ от Хонконг към Мексико, и след това да я екстрадира в САЩ. Подобен ход е почти равнозначен на декларация на война от САЩ към китайската бизнес общност. Почти безпрецедентно, това решение поставя американските бизнесмени, които пътуват в чужбина, в много по-голям риск, тъй като подобни действия могат да бъдат предприети срещу тях от други страни.

САЩ рядко задържат висши бизнесмени – американски или чуждестранни, за предполагаеми престъпления, извършени от техните компании. Корпоративните мениджъри обикновено биват арестувани за предполагаеми лични престъпления (като злоупотреби, подкуп или насилие), а не за предполагаеми злоупотреби на компанията. Да, корпоративните мениджъри трябва да бъдат държат отговорни за злоупотребите на техните компании, включително и чрез наказателни обвинения, но да започнем тази практика с водещ китайски бизнесмен, а не с десетките заслужаващи го американски главни изпълнителни и финансови директори, е зашеметяваща провокация срещу китайското правителство, срещу техният бизнес и обществото.

Мън е обвинена в нарушаване на санкциите на САЩ над Иран. Но нека разгледаме нейния арест в контекста на големия брой компании – американски и чуждестранни, които са нарушавали санкциите на САЩ срещу Иран или други страни. Например, през 2011 г. JP Morgan Chase плати 88,3 млн. долара глоби за нарушаване на санкциите на САЩ срещу Куба, Иран и Судан. И все пак Джейми Даймън (главен изпълнителен директор на JPMorgan Chase) не бе сграбчен на летището и хвърлен в ареста.

При това JP Morgan Chase далеч не са единствените, хванати в нарушение на санкциите на САЩ над други страни. След 2010 г. следните големи финансови институции плащаха глоби за нарушаване на санкциите на САЩ: Banco do Brasil, Bank of America, Bank of Guam, Bank of Moscow, Bank of Tokyo-Mitsubishi, Barclays, BNP Paribas, Clearstream Banking, Commerzbank, Compass, Crédit Agricole, Deutsche Bank, HSBC, ING, Intesa Sanpaolo, JP Morgan Chase, National Bank of Abu Dhabi, National Bank of Pakistan, PayPal, RBS (ABN Amro), Société Générale, Toronto-Dominion Bank, Trans-Pacific National Bank (известна сега под името Beacon Business Bank), Standard Chartered и Wells Fargo.

Нито един от изпълнителните или финансовите директори на тези банки, нарушавали санкциите, не е бил арестуван или задържан за тези нарушения. Във всичките случаи корпорацията, а не отделен мениджър, е била подвеждана под отговорност. Никой не е бил държан отговорен и за широко разпространеното нарушаване на закона в началото и след финансовата криза от 2008 г., банките са се разминали с глоби в размер на 243 милиарда долара, както твърди едно скорошно изчисление.

В светлината на тези факти арестът на Мън е шокиращ прецедент. Добре, нека изпълнителните и финансовите директори да носят отговорност, но за да няма лицемерие, користен интерес, скрит зад висши принципи или риск от подбуждане на нов глобален конфликт, е редно да се започне от вкъщи.

Доста прозрачно, но действията на САЩ срещу Мън наистина са част от по-широкия опит на администрацията на Тръмп да подкопае китайската икономика чрез налагане на мита, затваряне на западните пазари за китайски високотехнологичени стоки и блокиране на китайските покупки на американски и европейски технологични компании. Без преувеличение може да се каже, че всичко това е част от икономическа война срещу Китай, която впрочем е доста безразсъдна.

Huawei е една от най-важните технологични компании в Китай и следователно е основна цел на усилията на настоящето американско правителство, което иска да забави или спре напредъка на страната в няколко високотехнологични сектора.

Мотивацията на Америка в тази икономическа война е отчасти комерсиална – да защитава и подкрепя закъсалите американски компании, и отчасти геополитическа. Тя със сигурност няма нищо общо с поддържането и защитата на международния правов ред.

САЩ са се фиксирали върху Huawei поради успеха ѝ в световен мащаб на пазара на най-съвременните 5G технологии. Съединените щати твърдят, че компанията представлява специфичен риск за сигурността чрез скрити възможности за наблюдение в хардуера и софтуера. Въпреки това американското правителство не предоставя никакви доказателства за това твърдение.

Неотдавнашна язвителна статия срещу Huawei, публикувана във „Файненшъл таймс“, е доста показателна. След като материалът признава, че „няма как да бъдат открити нарушения, освен ако по някакъв късмет не се изтегли иглата от купа със сено“, авторът заключва, че „не трябва да оставяте сигурността си в ръцете на потенциален противник“. С други думи – въпреки че не можем наистина да докажем или посочим лошата постъпка на Huawei, все пак трябва да включим компанията в черен списък.

Когато правилата на световната търговия възпрепятстват гангстерската тактика на Тръмп, според него те трябва да вървят по дяволите. Държавният секретар на САЩ Майк Помпео призна това съвсем скоро в Брюксел.

„Нашата администрация“, каза той, „законно излиза или предоговаря остарели или вредни договори, търговски сделки и други международни споразумения, които не обслужват нашите суверенни интереси, или интересите на нашите съюзници“.

Но преди да излезе от тези споразумения, администрацията ги унищожава чрез безотговорни и едностранни действия.

Безпрецедентният арест на Мън е още по-провокативен, тъй като се основава на извънтериториални санкции на САЩ, а именно – че Америка може да нареди на други държави да спрат да търгуват с трети страни като Куба или Иран. САЩ със сигурност не биха толерирали Китай или която и да било друга държава да казва на американските компании с кого могат и не могат да търгуват.

Санкциите по отношение на страни, които не са обект на националното законодателство (като санкции на САЩ срещу китайски бизнес), не трябва да се прилагат едностранно, а съгласно споразумения, постигнати в рамките на Съвета за сигурност на ООН.

В това отношение Резолюция 2231 на Съвета за сигурност на ООН призовава всички страни да отменят санкциите срещу Иран като част от ядреното споразумение със страната от 2015 г.

Но САЩ – и само САЩ – отхвърлят ролята на Съвета за сигурност по тези въпроси. Администрацията на Тръмп, а не Huawei или Китай, е най-голямата заплаха за международния правов ред и следователно за световния мир.