След избирането на антиевропейски правителства из целия ЕС, и със задаващият се Брекзит, не е възможно да продължаваме както досега. Не можем просто да чакаме следващите напускания или по-нататъшно отслабване без да предприемем фундаментални промени в настоящата Европа.
Нашият континент е приклещен между политически движения, чиито програми се свеждат до преследване на чужденци и бежанци, от една страна, и от другата – от тези, които претендират да са европейци, но в действителност продължават да считат, че хардкор либерализмът и разпространението на конкуренцията са достатъчни да очертаят политически проект. Те не осъзнават, че тази липса на социална амбиция води до чувството за изоставеност.
Има някои движения, които се опитват да прекратят този фатален разоговор и да се справят със структурните проблеми, възникнали след десетилетие на икономическа криза. Не сме изправени пред липса на такива специфично европейски критични ситуации: структурно недостатъчно инвестиране в публичния сектор, особено в областта на обучението и научните изследвания, увеличаване на социалното неравенство, ускоряване на глобалното затопляне и кризата в приемането на мигранти и бежанци. Но тези движения често срещат трудности при формулирането на съгласуван алтернативен проект и в описването как точно биха желали да организират Европа на бъдещето.
Ето защо ние, европейски граждани от различен произход и държави, днес стартираме този призив за задълбочена трансформация на европейските институции и политики. Нашият манифест съдържа конкретни предложения, по-специално проект за договор за демократизация и бюджетен проект, които са публично достъпни. Нашите идеи може да не са съвършени, но те имат предимството, че съществуват.
Обществеността има достъп до тях и може да ги подобри. Те се основават на едно просто убеждение: Европа трябва да изгради нов модел, за да гарантира справедливо и трайно социално развитие на своите граждани. Единственият начин да ги убедим е да се откажем от неясните и теоретични обещания. Ако Европа иска да възстанови солидарността с гражданите си, тя може да го направи само като предостави конкретни доказателства, че е в състояние да установи сътрудничество и като накара онези, които са спечелили от глобализацията, да допринесат за финансирането на благото на обществения сектор. Това ще означава големите фирми да допринесат повече от малкия и средния бизнес, а най-богатите данъкоплатци да плащат повече от по-бедните данъкоплатци. Това не е така днес.
Нашите предложения се основават на създаването на бюджет за демократизация, който ще бъде обсъден и гласуван от нова, суверенна Eвропейска асамблея. Това най-сетне ще даде възможност на Европа да се сдобие с публична институция, способна незабавно да реагира на кризи и да създаде набор от основни обществени блага и услуги в рамките на трайна и основана на солидарност икономика. Обещанието, направено в Римския договор за „хармонизиране на условията на живот и труд“, най-накрая ще добие смисъл.
Този бюджет, ако Европейското събрание пожелае, ще бъде финансиран от четири основни европейски данъка – действителните жалони на тази европейска солидарност. Това ще се отнася за печалбите на големите фирми, на хората с най-високи приходи (над 200 000 евро годишно), най-големите собственици на богатства (над 1 млн. евро) и въглеродните емисии (с минимална цена от 30 евро на тон). Ако е фиксиран на 4% от БВП, както предлагаме, този бюджет би могъл да финансира научноизследователската дейност, обучението и европейските университети, да осигури амбициозна инвестиционна програма за трансформиране на нашия модел на икономически растеж, да финансира приема и интеграцията на мигрантите и да окаже подкрепа на участниците в осъществяването на тази трансформация. Това би могло също така да даде и известна бюджетна свобода за действие и на държавите-членки за намаляване на регресивното данъчно облагане, което тежи върху заплатите или потреблението.
Въпросът тук не е да се създаде трансфер на плащанията в цяла Европа – като се вземат пари от „добродетелните“ страни, за да се предоставят на тези, които са по-малко такива. Проектът ограничава пропастта между приспаднатите разходи и изплатените приходи от дадена държава до праг от 0,1% от нейния БВП. Този праг може да бъде повишен, ако съществува консенсус, но въпросът е преди всичко да се намали неравенството вътре в страните, а не между тях, и да се инвестира в бъдещето на всички европейци. Но тези изчисления биха изключили разходите, които са от полза за всички страни еднакво, като например действия по отношение на изменението на климата. Тъй като ще финансира европейски обществени блага, които облагодетелстват всички страни, бюджетът за демократизация де факто също така ще насърчава сближаването между страните.
Тъй като трябва да действаме бързо, но също така да изведем Европа от настоящата технократска безизходица, предлагаме създаването на Европейска асамблея. Това ще позволи тези нови европейски данъци да бъдат обсъждани и гласувани, както и бюджетът за демократизация. Тази Европейска асамблея може да бъде създадена, без да се променят съществуващите европейски договори.
Събранието, разбира се, трябва да комуникира с настоящите институции за вземане на решения (по-специално с Еврогрупата, в която министрите на финансите в еврозоната се срещат неофициално всеки месец). Но в случай на несъгласие, събранието ще има последната дума. Ако не, способността му да бъде място за ново транснационално политическо пространство, в което партиите, социалните движения и неправителствените организации най-сетне биха могли да изразят себе си, ще бъде компрометирано.
Също така действителната му ефективност – доколкото задачата му е най-накрая да измъкне Европа от вечната инерция на междуправителствените преговори, ще бъде в опасност. Следва да имаме предвид, че правилото за фискално единодушие, което е в сила в Европейския съюз, от години блокира приемането на всеки европейски данък и поддържа вечното укриване в данъчен дъмпинг от страна на богатите и най-мобилните – практика, която продължава и до днес, въпреки всички изявления, че ще бъде ограничена. Това ще продължи, ако не бъдат създадени други правила за вземане на решения.
Предвид това, че новосъздадената Европейска асамблея би имала способността да приема данъци и да засяга самото ядро на демократичните, фискалните и социалните спогодби на държавите, националните и европейските парламентаристи трябва да заемат централно място. Ето защо предлагаме в договора за демократизация, който е достъпен онлайн, 80% от членовете на европейското събрание да са от националните парламенти, а 20% от сегашния европейски парламент. Този избор заслужава по-нататъшно обсъждане.
По-конкретно, проектът ни може да функционира и с по-малък дял от националните парламентаристи (например 50%). Но според нас прекомерното намаляване на тази пропорция може да попречи на легитимността на асамблеята да включва всички европейски граждани в посока на нов социален и фискален пакт. Конфликти на демократична легитимност между националните и европейските избори могат бързо да подкопаят проекта.
По този начин националните избори ще бъдат фактически трансформирани в европейски избори. Национално избраните членове вече няма да могат просто да прехвърлят отговорността си към Брюксел и няма да имат друг избор, освен да обяснят на избирателите проектите и бюджетите, които възнамеряват да защитават в Европейската асамблея. Чрез обединяване на националните и европейските парламентаристи в едно единствено събрание ще се създадат навици на съвместно управление, които в момента съществуват единствено между държавните глави и министрите на финансите.
Сега трябва да действаме бързо. Въпреки че би било за предпочитане всички държави от ЕС да се присъединят към проекта без забавяне – особено четирите най-големи страни в еврозоната (които представляват повече от 70% от БНП и населението) – той е разработен така, че да може да бъде приет и прилаган от всички държави, които желаят да направят това. Той дава възможност на тези, които искат да постигнат незабавен напредък чрез приемането на този проект, да го направят точно сега. Всички ние трябва да поемем отговорностите си да участваме в детайлна и конструктивна дискусия за бъдещето на Европа, за да не бъде оставен нашият континент да потъне още повече в разрушително разделение.
About The Author
