Испания преживява пореден конвулсивен период в политическия си живот навръх честванията на 40-годишнината от референдума на 6 декември 1978 г., когато е приета действащата и досега конституция на страната. Де факто този основен закон е и рубиконът, който бележи окончателното загърбване на управлявалата четири десетилетия франкистка диктатура и прехода към демокрацията.
Днес тази демокрация отново е пред сериозни изпитания заради продължаващата криза със сепаратизма в Каталуня, а вече и заради рязкото разрастване на националистически, крайнодесни и профранкистки нагласи, подплатили високите резултати на олицетворяващата ги партия Vox на току-що отминалите избори в Андалусия.
Лидерът на Vox Сантяго Абаскал се похвали на пресконференция, че партията му само за последните дни след андалуския вот се разраства с по 1000 нови членове на ден, а от лятото насам е удвоила членската си маса, която в момента наброява 20 000 души. Преди година Vox е имала малко над 3000 членове, припомня в. „Ел Паис”. Впрочем, същият вестник описва в друга своя публикация как през последната година партията е била и обект на специални грижи и политтехнологични съвети от страна на небезизвестния Стив Банън, шеф на предизборния щаб на днешния американски президент Доналд Тръмп по време на кампанията му през 2016 г. Знае се, че Банън шета активно из европейските страни, подготвяйки силно представяне на крайната десница на изборите за Европарламента догодина.
Е, сега Vox не закъсня да обяви вече и официално, че ще издигне свои кандидати и за евроизборите, и за предстоящите през май догодина избори в други испански автономни области.
По отношение на ситуацията в Андалусия след вота, който лиши управлявалите там от 36 г. социалисти от мнозинство в автономния парламент и даде на Vox 12 депутатски места, Абаскал увери, че формацията му ще направи всичко, за да спомогне за прекъсването на социалистическото властване в областта.
Съотношението на силите след изборите там, което „Барикада” вече подробно описа, е такова, че позволява при евентуално съюзяване на консервативната Народна партия, либералната „Сюдаданос” и Vox да се постигне достатъчно стабилно мнозинство за сформиране на дясно управление. И именно такива намерения прозвучаха от еуфорично посрещналите резултатите Пабло Касадо, лидер на Народната партия, и Алберт Ривера, водач на „Сюдаданос”.
Само че тези партии рискуват да имат сериозни проблеми с европейските си „шапки”, които не приемат сътрудничество с крайната десница под никаква форма и вече показаха загриженост от пробива на Vox в Испания.
Нещо повече – специално „Сюдаданос” може да се сблъска и с вътрешни проблеми. Мануел Валс, който беше премиер на Франция от Френската социалистическа партия, но е каталунец по произход, в момента е подкрепяният от „Сюдаданос” кандидат за кмет на Барселона в предстоящите и там избори догодина. Валс остро разкритикува идеите за комбинации с крайната десница в Андалусия и отсече: „Не може да има никакъв пакт с Vox”. Той подчерта, че тази партия го притеснява точно толкова, колкото и каталунските сепаратисти, и настоя за „споразумение между конституционалистките партии” при сформирането на следващото андалуско правителство, като напомни, че такава партия са и социалистите.
Алберт Ривера обаче не се отказва от евентуална договорка с Vox, пролича от пресконференцията, която той даде след заседание на ръководството на „Сюдаданос”. Той изтъкна, че приоритетът на партията е премиер на Андалусия да стане нейният кандидат Хуан Марин и с тази цел ще започнат преговори за подкрепа от Народната партия. Гласовете на двете партии обаче – общо 47 – не стигат за мнозинство в 109-членния андалуски парламент. Ето защо ще се работи и по вариант социалистите, получили 33 места, да се въздържат при евентуалното гласуване на кандидатурата на Марин, и така той все пак да бъде утвърден за премиер. Ако обаче социалистите не пожелаят, тогава вероятно ще се потърси опората на Vox, както стана ясно от думите на Ривера. Той обясни витиевато, но достатъчно ясно, че „при пет партии (влезли в парламента – б.р.) би било безотговорно да не се разглеждат всички възможности”.
Самата Vox чрез лидера си Сантяго Абаскал се старае да намали напрежението около себе си и затова провъзгласи, че не претендира за никакви постове в евентуалния нов андалуски кабинет, но е готова на всякакви варианти, за да стане възможно дясно управление на областта. Най-вероятният от тези варианти е Vox да не влиза в открита коалиция с Народната партия и „Сюдаданос”, а просто да се въздържи при гласуването на кандидата, за когото те двете се разберат (това може да се окаже и кандидатът на НП Хуан Мануел Морено) и така да помогне за утвърждаването му.
От своя страна Алберт Ривера очевидно разиграва своята шахматна партия така, че да „стресне” социалистите с евентуалното използване на гласовете на Vox, та да се съгласят Хуан Марин да стане андалуски премиер. Това е доста реалистичен вариант, като се има предвид, че социалистите вече са предприемали подобен ход с утвърждаването на Мариано Рахой за премиер след извънредните общонационални избори през юни 2016-та. Ривера несъмнено е отчел и вътрешнопартийните напрежения между досегашната социалистическа премиерка на Андалусия Сусана Диас и ръководителя на испанското социалистическо правителство Педро Санчес. Противоречията между тях със сигурност повлияха на това, че около 400 000 редовни избиратели на социалистите не излязоха този път изобщо да гласуват и предопределиха най-ниския резултат на тази партия в автономната област.
Наддаванията около формирането на бъдещото правителство на Андалусия сега концентрират като в капка вода всички ключови предизвикателства, пред които се изправя съвременната испанска демокрация – дискусиите около назрялата необходимост от реформи в честваната днес конституция, статута на автономиите, огледалното разрастване на сепаратизмите и екстремизмите и т.н.
Трябва да се отбележи, че макар и несъмнено ултрадясна и профранкистка по същност, Vox умело използва характерния за левицата инструментариум, представяйки се за „антисистемна” и привличайки интереса на масите с атрактивни за тях послания. Така например тя призовава Испания да стане строго централизирана държава и да се премахнат изобщо автономиите с всичките им местни парламенти и администрации, защото това щяло да спести много разходи за поддръжката на многобройните им апарати, а и да редуцира развъдниците на корупция.
В поднасянето на тази идея звучи и такъв аргумент – „да се сложат на първо място интересите на Испания и на испанците над интересите на олигарсите, вождовете, лобитата и наднационалните организации”. С подобни послания Vox успява да прилъже дори някогашни активисти от „движението на възмутените”, което заля площадите на Испания през 2011-та и стана основа за създаването през 2014-та на лявата алтернативна партия „Подемос”.
Манипулациите лесно въздействат на хора, които и днес продължават да са все така възмутени, защото социалните орязвания, въведени при управлението на Рахой, още са в сила и животът им с нищо не се е подобрил от факта, че „Подемос” вече са в парламента. Те са податливи и на внушенията на крайната десница, че за бедите им са виновни я надменните и богати каталунци, които искат да се отцепят и да не плащат квотата си в общонационалния бюджет, ощетявайки така бедни области като Андалусия, я източващите социалните служби имигранти, чиито лодки непрекъснато акостират точно на андалуския бряг…
Разбира се, все пак най-сериозното „захранване” на Vox в Андалусия с чужди досега гласоподаватели дойде откъм Народната партия – оттам към крайнодесните са се „прелели” около 170 000 души. И това е нормално, защото досега Народната партия беше един доста мастодонтски конгломерат, обединяващ от чувствителни християндемократи до върли поклонници на Франко. Сега най-десният ѝ сектор очевидно си намира по-автентично убежище във Vox. Което пък предизвиква и завой към ултрадясна реторика у новия лидер на НП Пабло Касадо. Очевидно той вижда в разгръщащите се сега процеси желание на партийния електорат за втвърдяване вдясно и много се старае в тази посока. След изборите в Андалусия той например побърза да заяви, че не виждал нищо екстремистко във Vox и че по-големи екстремисти били „Подемос”, защото симпатизирали на каталунските сепаратисти.
Всички тези страсти, естествено, наложиха своя отпечатък и върху днешните чествания на 40-годишнината от конституцията. Извън протоколните събития с участието и на краля като държавен глава, те включват и много интервюта и дискусии из медиите дали и как да се реформира основният закон, за да влезе в крак с времето и днешните реалности.
По този повод най-големият испански вестник „Ел Паис” интервюира лидерите на четирите водещи политически сили в страната – управляващата Испанска социалистическа работническа партия (ИСРП), Народната партия, „Подемос” и „Сюдаданос”.
Първо излезе интервюто с Педро Санчес, който освен водач на социалистите, е и премиер. В него интерес предизвиква позицията му, че де факто чрез автономните си области Испания вече е федерална държава (определение, което не се приема от Народната партия и „Сюдаданос” – б.р.) и е редно текстът на конституцията да се приведе в съответствие с тази реалност. „Едно от главните предизвикателства пред нас сега е да перфекционизираме нашия териториален модел,” казва Санчес.
Относно Каталуня премиерът посочва, че там се е „разрушил конституционният консенсус” и че той „трябва да се възстанови”.
Като нови реалности, които не са били предвидени във вече 40-годишната испанска конституция, Санчес споменава членството на Испания в ЕС, съобразяването с една федерална Европа и напасването към нея на понятието „социална държава”, новата трудова мобилност на европейските граждани, борбата с климатичните промени и т.н.
Испанският премиер избягва пряк отговор на въпроса относно прословутия член 135 на сегашната конституция, който съдържа поправка, прокарана през 2011-та от тогавашното социалистическо правителство на Хосе Луис Родригес Сапатеро. С този текст Испания вкарва в основния си закон поисканото тогава от Пакта за финансова стабилност на ЕС ограничаване на бюджетния дефицит, а освен това постановява, че изплащането на публичния дълг е с приоритет пред всякакви други бюджетни плащания. Този член на конституцията остро е оспорван от партиите Обединена левица и „Подемос”.
Санчес казва още в интервюто, че част от политиците в Испания, главно десницата, прекалено често и неоправдано използва конституцията в политическите борби.
На свой ред в интервюто си за „Ел Паис” лидерът на дясната Народна партия Пабло Касадо се изказва твърдо против реформата на конституцията, защото според него сега е „най-лошият момент” за това. Причината е, че „има сепаратисти, които искат да разрушат Испания”. Освен това Касадо не смята, че понеже са минали 40 години от приемането на сегашния текст на основния закон, вече е време да се реформира. И дава за пример САЩ, които „карат вече векове наред с една и съща конституция”. Също толкова категоричен е лидерът на НП, че в обществото липсват условия да се дискутира формата на управление в страната – монархия или република. Той не отхвърля съвсем идеята за конституционална реформа, но смята, че към това може да се пристъпи едва след уреждане на каталунската риза.
Очаквано, лидерът на „Подемос” Пабло Иглесиас застъпва по много въпроси точно противоположни на Касадо позиции. Той например е убеден, че не само конституцията трябва да се реформира, но и че Испания трябва да стане република, защото според него монархията е безполезна. Иглесиас негодува, че другите партии в парламента така и не дават ход на предложението на неговата формация да се задвижи разследване за корупция срещу бившия крал Хуан Карлос.
По отношение на проблема със сепаратизма водачът на „Подемос” смята, че той може да се реши, само ако се даде възможност на жителите на различните автономии свободно да изразят мнението си. „Отстояваме позицията, че само свободното решение на народите е в състояние да изгради единен проект,” казва Иглесиас и това е изведено като заглавие на интервюто му.
Той също така настоява правото на здравеопазване и образование не просто да бъде декларирано в конституцията, но и да бъдат включени членове, които да задължават правителствата да гарантират спазването на това право.
Лидерът на „Сюдаданос” Алберт Ривера използва двойнствен подход в интервюто си пред „Ел Паис”, като хем заявява, че конституцията трябва да бъде актуализирана, хем подчертава, че „главната реформа е да я отстояваме и тя да се прилага”. Ривера уверява, че партията му разполага с обширен документ, в който е разработила всички необходими според нея конституционни промени, но че за момента най-важното е конституционалистите да се обединят за стриктното ѝ спазване и прилагане, като визира нарушенията ѝ от страна на каталунските сепаратисти.
Водачът на „Сюдаданос” твърди още, че не е „традиционен монархист”, но се чувства „удобно” с монархията като форма на управление.
И все пак, че в Испания не всичко е спокойно и удобно, бе доказано и от някои емблематични отсъствия на тържествената сесия днес в Конгреса в Мадрид по случай 40-годишнината на конституцията. Докато за нуждата от единение в името на демокрацията прочувствено говореше крал Фелипе Шести в присъствието и на стария крал Хуан Карлос, вниманието на мнозина беше привлечено от останалите празни места на премиерите на автономни области като Каталуня и Страната на баските…
About The Author
