След като германският канцлер Ангела Меркел обяви, че няма да участва в битката за лидерското място в Християндемократическия съюз (ХДС) през декември, в Германия, а и по целия свят, започнаха спекулации кой ще заеме мястото ѝ – не само в партията, но и начело на най-голямата европейска икономика.
Първите две обявени кандидатури бяха очаквани – генералният секретар на ХДС Анегрет Крамп-Каренбауер и здравният министър Йенс Шпан, предвождащ консервативното крило в партията. Почти веднага след заявлението на Меркел обаче се появи и един изненадващ кандидат – Фридрих Мерц, който бе излязъл от политическия живот преди десетилетие. Постепенно Мерц започна да се очертава като фаворит, като според някои наблюдатели той е лансиран от дългогодишния финансов министър и текущ председател на Бундестага Волфганг Шойбле.
Но кой всъщност е Фридрих Мерц? Мнозина от по-възрастните германци го помнят като вътрешнопартиен конкурент на Меркел, както като и човекът, поискал данъчната декларация да се събира върху подложка от бира. Какво обаче е правил след оттеглянето си от активната политика през 2009 г.? Много ясна подсказка може да ни даде бързата реакция на борсите, където политическото завръщане на Мерц бе посрещнато с рязко покачване на индексите. Очевидно за инвеститорите на капиталовите пазари възможността Мерц да заеме председателския пост в ХДС и да стане канцлер на Германия изглежда многообещаваща, отбелязва антикорупционния портал Lobby Control.
Лобист на Blackrock
Мерц е поддръжник на икономическия либерализъм. Макар от много време да не участва в активния партиен живот, не може да се твърди, че през изминалите години не се е занимавал активно с политика – все пак той представлява интересите на най-големия единичен акционер на германската борса: Blackrock. От 2016 Мерц е шеф на надзорния съвет на най-голямата публично търгувана компания за управление на активи в света, която държи значителни дялове във всички дружествата от индекса DAX. Това разбира се е само една от множеството дейности на Фридрих Мерц, но-със сигурност е най-забележителната. Защото Мерц е не само шеф на надзорния съвет на този финансов мастодонт, но и негов основен лобист.
Когато през пролетта на 2016 г. той зае този пост, компанията обявява, че Мерц ще бъде не само шеф на надзора, но и „консултант, който в тази си роля ще насърчава връзките между Blackrock и важни клиенти, регулатори и регулаторни органи в Германия“. Тоест ясно формулирано задание за лобиране. Така от близо три години Мерц представлява интересите на Blackrock, тази „непозната финансова власт“, както я дефинира Зюддойче Цайтунг. Но какво точно върши Blackrock и какви са основанията за възникване на конфликт на интереси при евентуално председателство на ХДС от страна на Мерц?
Финансов мастодонт
Името Blackrock все още е непознато за повечето хора в Германия, макар да става дума за финансов концерн, превъзхождащ всички свои конкуренти. Като най-голяма компания за управление на парични средства в света, Blackrock притежава значителни дялове в общо 17 000 компании в цял свят. Поради своето влияние върху цели икономически сектори, компанията бива наблюдавана внимателно от органите за защита на конкуренцията, но в същото време позициите ѝ позволяват да поддържа тесни контакти с редица правителства и политически институции в цял свят.
Възходът на Blackrock и значителният ѝ растеж през последните години са тясно свързани със събитията от времето на финансовата криза през 2008 г. Малкият тогава финансов посредник се превръща в голям играч на Уолстрийт, поддържайки близки взаимоотношения с правителството на САЩ и Федералния резерв. Показателни за икономическата и политическата власт на мултинационалната компания Blackrock са разследванията на „Investigate Europe”. В своята статия „Пътят на един финансов концерн към световното господство“ журналистите Харалд Шуман и Елиза Симанке от в. Тагесшпигел правят пълен анализ на взаимовръзките на този финансов гигант.
Междувременно Blackrock управлява активи за 6,44 трлн. долара. Blackrock е голям играч и при борсово търгувани фондове (ETF), които се използват масово от дребните вложители в Германия. Успехът на Blackrock е съпътстван и от натрупване на икономическа мощ, което кара органите за защита на конкуренцията да бърчат загрижено вежди. „Огромните мащаби на Blackrock създават пазарна сила, която не може да бъде контролирана от нито една държава,“ коментира пред в. Тагесшпигел Михаел Тойрер, депутат от Бундестага от Партията на германските либерали (FDP). Притежаването на значителни дялове в редица компании от един и същи бранш неутрализира конкуренцията, тъй като Blackrock няма интерес пазарният дял на една компания да расте за сметка на друга. За инвеститор като Blackrock това би било равно на нулев резултат. В най-лошия случай потърпевши ще са клиентите, които ще плащат по-високи цени, опасяват се икономисти.
Политическата власт на Blackrock
Предвид всичко това е очевидна нуждата да се даде отпор на прекомерната пазарна мощ на Blackrock. Финансовият гигант със сигурност ще се противопостави на всякакви опити за прокарване на повече и по-строги регулации. Тук възниква въпросът – доколко човек като Фридрих Мерц ще може достоверно да отстоява обществения интерес в ущърб на своите бивши работодатели, в случай че бъде избран да оглави ХДС и държавата?
Blackrock обаче не проявява интерес само към регулациите, лобирането срещу които е било част от задълженията на Мерц. Финансовият конгломерат е активен и по теми, свързани с развитието на частното пенсионно осигуряване на европейско ниво. Поради липсата на изисквания за прозрачност, в Германия няма официални данни за лобистката дейност на Blackrock. Спарвката в портала lobbyfacts.eu обаче показва, че Blackrock поддържа интензивни контакти с европейските институции и инвестира близо 1.5 милиона евро годишно за лобизъм.
Рискове за демокрацията
При едно връщане в политиката Мерц трябва да покаже, че е готов да работи и против интересите на Blackrock в полза на обществото. Това че при евентуално избиране той ще се откаже от постовете си в надзорните съвети просто няма да е достатъчно. Обществото има изострена чувствителност към риска от конфликт на интереси и ще очаква от Мерц прозрачност, особено що касае бившия му работодател. Да не говорим, че Мерц обосновава връщането си в политиката с притеснението си за демокрацията и разделението на обществото. По думите му той е загрижен, че хората все повече симпатизират на „популистките движения“ като реакция на разочарованието от традиционните партии.
Част от това разочарование обаче идва от все по-силните притеснения от нарастващото влияние на самостоятелните финансови играчи за сметка на обществото. Тези тенденции се виждат от съпротивата срещу Трансатлантическо споразумение за търговия и инвестиции (ТПТИ), „дизеловият” скандал и недоволството от липсата на адекватни регулации на финансовите пазари след кризата през 2008.
Въпроси към кандидата
За сметка на обществеността бе и най-голямата „данъчна кражба в германската история“, както я нарича Ди Цайт. Скандалът със схеми за данъчни измами, известен като „Досиетата Cum/Ex“, също е показателен за проблема с лобизма. В тази афера също така има връзка с дейността на Мерц във финансовия сектор: той е член на управителния съвет на британската банка HSBC, срещу която германската прокуратура в Дюселдорф образува през 2016 г. досъдебно производство във връзка с разследването „Cum/Ex“.
Мерц твърди, че „винаги е осъждал“ подобни съмнителни сделки. Това е похвално, но ако Мерц желае да се върне на политическата сцена, ще се наложи да отговаря на още въпроси свързани с този скандал. Например, какво мисли по въпроса, че именно адвокатското дружество Майер Браун, в което Мерц работи, предлага консултации във връзка с „нарастващите правни рискове“ на своите засегнати клиенти от сделките „Cum/Ex“, и дали самият той е представлявал и консултирал такива клиенти.
От LobbyControl коментират, че завръщането в политиката би трябвало да е възможно за всеки, в това число и за Фридрих Мерц. Едновременно с това обаче Мерц трябва да съблюдава строги правила по отношение на прозрачността и конфликта на интереси. Той ще трябва да отговоря на въпроси и да докаже, че няма да третира бившите си работодатели с предимство. защото хората в Германия не искат само някой с експертиза, но и човек, който е в състояние да поставя и отстоява интересите на политиката срещу тези на бизнеса и при нужда да защитава обществото срещу мощни компании като Blackrock.
Доколко може да се вярва на Мерц, със сигурност се питат и много от членовете на ХДС. Основателни са съмненията че Мерц, спечелил си прозвището на финансов лобист, е най-подходящият кандидат, който да преодолее нарастващата пропаст между хората и политиката. Или както изтъква финансовият експерт Герхард Шик пред Шпигел: „Мерц е кандидатът на финансовата индустрия. ХДС трябва много добре да си помисли дали иска да изпрати точно това послание към своите избиратели.“
About The Author
