Какво им е толкова страшното на климатичните промени, питат се мнозина.
Точният термин не е “страшно” – поне не в онзи смисъл, в който ти се свива стомахът и те полазват тръпки по кожата. Учените вече са показали защо вероятното повишаване на глобалните температури с два градуса ще бъде изключително опасно – но “два градуса” някак си не е звучи като фраза, извадена от филм на ужасите.
Какво ще кажете обаче за “експлозия на популацията от плъхове”?
Със затоплянето на климата, плъховете в големи градове като Ню Йорк, Филаделфия и Бостън са започнали да се размножават по-бързо – и експертите предупреждават, че популациите им са на път да нараснат взривообразно.
Подобно на плъховете, хората са издържливи животни, и сме успели да се адаптираме към всякакви климатични условия. Поради това и е изкушаващо да пренебрегнем перспективата от затопляне с два градуса по Целзий. Особено американците, които използват Фаренхайт. Два градуса по Целзий са 3.6 градуса по Фаренхайт. Още не звучи страшно? Добре.
Физиката на изменението на климата няма същия фактор на страх като биологията. Много живи същества са чувствително към слаби промени в температурите, така че затоплянето с два градуса ще трансформира по драматичен начин флората и фауната около нас. Други форми на живот също така са много чувствителни към влажността, поради което популациите им ще се сринат или ще експлодират, докато антропогенното изменение на климата продължава да изсушава влажни зони.
Макар масовото измиране на животински видове да създава усещане за трагичност, тези същества, които се размножават по време на епидемии и инфестации предизвикват ужас. Както експертът по гризачи Боби Кориган заяви пред редица медии, бременността при плъховете продължава 14 дни. Бебетата могат да започнат да се размножават след месец. Това означава, че в рамките на една година един бременен плъх може да се превърне в между 15 000 и 18 000 нови плъха.
По-топлите зими ще продължат да подсилват плодовитостта на гризачите. Хора в градски зони като Ню Йорк и Бостън вече се оплакват, че забелязват доста повече плъхове – не само по тесните улички, но дори и в шикозните предградия.
Плъховете обаче са само началото. Биолозите изчисляват, че с очакваното повишаване на температурите до края на века, популациите на опасни хранещи се с посеви насекоми вероятно също ще експлодират. Така затоплянето на умерените зони ще намали добивите с 25-50 процента. Подобни ужаси дебнат и във водата. Биолозите са открили, че взривообразното нарастване на популациите на лилави морски таралежи – “хлебарките на океана” – задушава други обитатели на “водорасловите гори” в Тихия океан. Има нещо много притеснително в това един вид да овладее напълно нещо, което преди е било разнообразна екосистема.
През последните години някои психолози декларираха, че консерваторите всъщност вътрешно са по-страхливи от либералите. Това обаче не се вписва напълно във факта, че консерваторите изразяват по-малко страх във връзка с проблемите на околната среда. Някои специалисти започват да поставят под въпрос обичайните постулати за връзката между политическите пристрастия и страха, като признават, че различните хора се страхуват от различни неща в зависимост от възпитанието, образованието и средата си. Но тъй като всички делим тази затопляща се планета, най-малкото би трябвало да можем да се обединим срещу бъдеще, изпълнено с плъхове.
About The Author
