Бойко Борисов – любимецът на първите страници

Министър-председателят Бойко Борисов е герой №1 на първите страници на основните български печатния издания. Към него преобладава „положително отношение“, а критичните заглавия до голяма степен отсъстват.

Това са част от основните изводи в изследване на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ), озаглавено „Първите страници: основни тенденции“, което е част от по-мащабен проект – „Печат: вестник за вестника“. Проектът е официално публикуван днес – в Деня на народните будители, а анонсът е „вестникът за вестника“ е свързан с празника:

„Будителите някога са били вестникари, а вестникарите – будители. Как е днес?“

„Централно съсредоточие на медийния интерес безспорно е министър-председателят. Борисов е най-често споменаваното име в наблюдавания едногодишен масив. Премиерът често е представян в активна позиция – като източник на послания и изразител на оценка (спрямо себе си, правителството, политическите процеси в страната)“, пишат авторите в своето резюме.

Изследването доказва, че повечето издания демонстрират силна предпазливост при публикуването на критични заглавия спрямо премиера. Същевременно Борисов е обект на изцяло или преобладаващо положително отношение в съдържанието на „Стандарт“, „24 часа“, „Труд“, „Телеграф“, „Монитор“ и „България Днес“.

„Уикенд“ и „168 часа“ остават встрани от медийната фиксация върху фигурата на министър-председателя и заемат мълчалива позиция (поне що се отнася до територията на първите страници), а устойчива редакционна критика спрямо Борисов се среща единствено при „Сега“ и „Капитал“, като в заглавията на „Сега“ острият тон е с по-висока интензивност и с по-голяма видимост.

„Изследването на АЕЖ-България за пазара на вестници търси да привлече критичното мислене на хората, които все още си купуват печатни издания по сергиите. То не цели да бъде бухалка и да удари някой издател, да изчисти образа на друг, а да покаже, че вестниците все още са важни за формирането на обществено мнение, че е важно да бъдат подкрепяни тези, които работят за интересите и очакванията на хората“, коментира за „Барикада“ журналистът Илия Вълков, който е член е на Управителния съвет на АЕЖ-България и координатор и отговорен редактор на доклада.

Той посочи, че целта на проекта е да бъде обърнато внимание на това, че е важно какво четем и да бъдат мотивирани хората да си купуват „повече вестници, които правят честна и добра журналистика, защото с всяка година вестниците все по-трудно оцеляват“.

Трибуна на властта

В анализа на първите страници са разгледани десетте най-популярни печатни издания (7 всекидневника и 3 седмични вестника) в едногодишен период (1 май 2017 – 30 април 2018), като са регистрирани 15 678 информационни единици. С малки изключения сред изданията е налице тенденция на изграждане на положителен образ на политическото и властово статукво. Макар че критиката към управляващите и конкретни органи на властта не е табу, тя е по-скоро в умерени нюанси, отчита изследването.

Отрицателните внушения са насочени или към второстепенни политически субекти и/или са израз на нападки между самите участници в политическия дебат. Позитивната визия за властта хармонизира с ролята на държавата като ключов рекламодател през последните години. Практика е изданията да участват в проектни партньорства с министерства, общини, държавни агенции и предприятия.

Малките партии и граждански движения или не фигурират във водещия дневен ред на изданията, или за тях се пише в отрицателна светлина, като подобна стратегия ограничава плурализма и стеснява критицизма в публичния дебат, отчитат още авторите. Липсата на пропускливост за различни политически гласове създава предпоставки за капсулиране на политическия избор в рамките на статуквото, допълват те.

Избирателен прочит на разказа за парите

Друга централна тема във вестникарския репертоар са парите – приходи в държавната хазна, разходи от страна на правителството, стандарт на живот и харчове на населението, както и щедри обвинения във финансови злоупотреби, открива изследването. Преди всичко обаче за злоупотреби се пише, когато касае сенчести фигури, избрани бизнесмени, политически и граждански субекти, но не и към най-високите етажи на властта, пишат авторите.

Анализът на съдържанието показва медийни групирания и застъпване на сходни редакционни политики по определен кръг от теми – най-вече по полемични текущи въпроси, както и в отношението към конкурентите и другите издатели на вестникарския пазар. С висока тежест в целия масив се откроява вестникарското разделение по оста „Пеевски–Прокопиев“, като от едната страна „водещ генератор на послания в този контекст са „Телеграф“ и „Монитор“, чиито първи страници поддържат твърда и постоянна политика на дискредитиране на конкурентния издател Прокопиев и на представителите на Съюза на издателите в България (СИБ)“, а от своя страна вестниците, свързани със СИБ („Сега“ и „Капитал“), „също изразяват неодобрение към издателя и депутат Делян Пеевски на първите си страници, но в по-мека форма и с по-слаба интензивност“.

Таблоиден формат

Доминиращият модел на оформление в съвременната българска преса е таблоидният формат, отчитат авторите на изследването. Те откриват, че изданията все повече залагат на богат набор от заглавия на първа страница, едри шрифтове, максимално свити текстови колони и наситени визуални акценти.

Авторите посочват още, че във водещите родни вестници е налице е „специфична симбиоза между популярно съдържание и ценностен консерватизъм“, която следва нагласите на обществото и избягва формирането на алтернативни позиции. „Пазарно ориентираният консерватизъм продава образи, близки до патриархалната култура (сексизъм, мачизъм и др.) и маркетизира фигури от историята и близкото минало“, гласи изводът им.

Друга характерна черта е кризата на авторството – прозира трудност при произвеждане на журналистическо съдържание извън посланията, произлизащи от институции, политически и бизнес субекти. Освен информацията от прессъобщения и пресконференции, не липсват и интервюта, но те рядко са неудобни – по-скоро са инструмент за създаване на благоприятен образ на интервюираното лице.

Проектът на АЕЖ, който е осъществен с помощта на Фондация „Америка за България“, включва още преглед на бизнеса на издателите, озаглавено „Зависимости на светло“, социологическо проучване по въпроса „Защо, как и кои вестници четат гражданите“, проучване чрез фокус групи на читателските нагласи и преглед на рекламния пазар.

Зависимости на светло

След дълги години битка за публичност на собствеността на печатните издания през 2010 г. бяха приети законодателни промени, които задължаваха всеки издател на вестник да декларира пред Министерството на културата кой е крайният собственик на дружеството. Такава информация трябва да се появява и в първия брой на самото издание за всяка година. Осем години след тези промени тази информация е недостатъчна за читателите да разберат, дали когато четат едно издание, публикациите няма да са мотивирани от интересите на издателя му – било то бизнес или политически. В борба за оцеляване все повече издания правят компромис с редакционната независимост и се поставят в услуга на този, който позволява участието им в стопанския оборот да продължи, пишат по отношение на зависимостите авторите.

Изненадващо или не, те откриват, че „в по-голямата си част българските издатели имат и други бизнеси в най-различни сфери“. Авторите определят като „изцяло в сферата на неизвестното“ бизнес интересите на най-голямата медийна група – на депутата Делян Пеевски. В декларациите си пред Сметната палата и Комисията за противодействие на корупцията и незаконно придобитото имущество той декларира участия в различни търговски дружества в чужбина, като през тях той генерира десетки милиони приходи като физическо лице през последните години. „Къде са регистрирани те и какъв е предметът им на дейност е абсолютна загадка“, посочват авторите.

Издателят на „24 часа“ („168 часа“ ЕООД, която издава и седмичника „168 часа”, който също е част от изследването) Венелина Гочева е единствената в изследването, която няма участия в други бизнес сфери. Иво Прокопиев и Теодор Захов, които са собственици на „Икономедиа“, имат интереси във възобновяемите енергийни източници, недвижимите имоти и интернет технологиите. Издателят на „Сега“ Сашо Дончев има интереси в недвижимите имоти и енергетиката. Собственикът на „Труд“ Петьо Блъсков и неговият баща, който е главен редактор на изданието, се занимават със строителство, което се финансира предимно от една банка, а в някои от случаите имотите, върху които се строи, са придобити от Столична община, се посочва още в изследването.

Общо 7 от 10 издания се печатат в печатница „София принт инвестмънт“, която е построена със средства от фалиралата КТБ и е собственост на офшорно дружество, добавят авторите и подчертават, че „това е малка част от информацията, събрана в рамките на изследването“, която „се базира единствено на официални и общодостъпни източници и е лесна за проверка“.

Кой, защо, как, кои?

Аудиторията на печатните вестници се свива до приблизително една трета от пълнолетните български граждани. Характерно за профила на тяхната аудитория е, че тя се измества към по-високите възрастови групи. Обхватът сред най-младия сегмент (18-34 години) е 23%, 29% е той сред 35–59-годишните и 44% сред гражданите над 60 години, отчита националното представително проучване, осъществено за целите на проекта сред 1013 участници.

Около две трети от анкетираните читателите посочват, че избраните от тях печатни вестници „отразяват актуалните проблеми в обществото“. Около 57% от читателите пък признават, че „вестниците, които четат, им помагат да формират мнение по значими въпроси“.

Същевременно е висок делът на респондентите, които имат съмнение по отношение на финансирането на печатните издания. Нагласите относно зависимостта на печатните вестници към неясно финансиране (57%) се допълва и от мнението, според което „собствеността на вестниците, които чета, е важна за тяхната обективност и независимост“, споделяно от 48% от респондентите. Най-критичните към финансирането и обвързаностите са читателите в София, пишат авторите.

Не отписвайте вестниците

„Колкото и да е е тревожно състоянието на вестникарския пазар – все по-малко приходи, намаляващи тиражи, сензационност и булевардно съдържание, обществено-политическите издания имат важна роля за информирания избор на гражданите. Проучването на „Маркет линкс“ показа, че за четящите между 40-60 годишна възраст, вестникът е важен информационен канал за удостоверяване и проверка на факти и впечатления. Макар и електронните медии да са първи източник на информация, вестникът е тази медия, която затвърждава впечатленията за едно или друго събитие. Затова не бива да бъде все още отписван“, каза още пред „Барикада“ Илия Вълков.

„Важно е да се каже, че поканихме и всички главни издатели да се включат на финала на изследването. Да разкажат как виждат те самите проблемите и възможностите на вестникарския пазар. Имахме поредица от отзивчиви срещи, но и отказ да се включат в нашата анкета“, добави той.