Благодарение на новото споразумение за финансиране между Международния валутен фонд и украинското правителство, президентът Петро Порошенко ще изглежда като по-жизнеспособен кандидат на предстоящите догодина избори, пише колумнистът на Bloomberg Леонид Бершидски. Благодарение на финансовата инжекция става по-малко вероятно да се стигне до икономически колапс преди украинците да отидат до урните, и така Порошенко ще може да се бори за преизбиране след мандат, който не е впечатляващ, но не е и съвсем катастрофален.
На 19 октомври МВФ обяви, че е постигнал работно споразумение, което ще замени договорената през 2014 г. кредитна програма на стойност 17.5 млрд. долара. Новата сделка е за период от 14 месеца и ще осигури на страната достъп до 3.9 млрд. долара – при условие за по-нататъшна “фискална консолидация” и усилия за ограничаване на инфлацията. Технически това означава, че Украйна ще получи от МВФ по-малко кредити, отколкото се очакваше първоначално. Фондът отпусна само 7.7 млрд долара по предишната програма, която щеше да изтече през март 2019 г. Последният транш от МВФ дойде през април 2017 г.
С новодоговорените 3.9 млрд долара общата отпусната сума ще достигне 11.6 млрд, долара. Това не само е по-малко от първоначално предложените от МВФ 17.5 млрд., но и от 15-те млрд. долара, предложени от Владимир Путин на сваления украински президент Виктор Янукович в замяна на отказа от споразумението за асоцииране с Европейския съюз.
Крайната сума на кредитите от МВФ обаче не е толкова важна от гледна точна на голямата схема на нещата. Докато инвеститорите са спокойни, че Украйна си сътрудничи с фонда, те ще продължават да купуват украински държавни ценни книжа. След като предварителното споразумение с МВФ бе подготвено, украинското правителство започна подготовка за емитиране на доларови облигации с десетгодишен падеж – нещо, което би било немислимо без сделка с международната институция.
Благодарение на новото споразумение Украйна ще може да получи и общо 2 млрд. долара от ЕС и Световната банка. В октомврийския си доклад за състоянието на украинската икономика, банката прогнозира, че БВП на страната би трябвало да нарасне с 3.5% през следващата година, ако е налице подкрепа от МВФ. Без сделка с фонда икономиката би нараснала с по-малко от 2% заради ниското инвеститорско доверие, слабите макроикономически фундаменти и притесненията за способността на държавата да изплаща дълговете си. Новото споразумение с МВФ прави по-вероятен оптимистичния сценарий, а кризата с ликвидността на украинското правителство вече не изглежда като заплаха за пълномащабен срив на икономиката и валутата.
МВФ спря да отпуска средства на Украйна през миналата година заради устойчивата корупция и бавното прилагане на искани от фонда промени като либерализиране на пазара на земеделски земи и премахване на енергийните субсидии за домакинствата. Корупцията все още е на лице, въпреки създаването на специализирани паралелни системи за разследването и преследването ѝ. Новите институции се дърлят помежду си и няма осъдени високопставени длъжностни лица. Реформата на пазара на земя пък е отложена безсрочно.
Според украинския министър-председател Владимир Гройсман МВФ настоява за пълно премахване на държавните енергийни субсидии, което би повишило цената на природния газ за домакинствата с около 60 на сто. В новото споразумение фондът е допуснал “компромисно” поскъпване с 23.5%, защото бил приел уверенията на правителството, че украинците не могат да понесат по-голямо повишение.
Сделката не означава, че МВФ одобрява реформаторската дейност на украинското правителство – в момента тя е също толкова бавна, колкото когато фондът спря траншовете през миналата година. Едва ли може да се очаква, че Порошенко и правителството му ще предприемат нещо радикално и болезнено точно в месеците преди изборите. Ходът на МВФ е чисто политически и дава на Порошенко шанс срещу силния популистки претендент за президентския пост.
Последните социологически проучвания поставят Порошенко на второ или дори трето място, като той неизменно изостава от бившия премиер Юлия Тимошенко. След “революцията на достойнството” мнозина на Запад я бяха отписали като твърде популистка и недостатъчно проевропейска. Сега обаче тя получава подкрепа от 12 -15 на сто, спрямо 7-11% за Порошенко. Това прави президента уязвим на предстоящите избори, тъй като вероятно ще загуби от Тимошенко при балотаж.
Това не би било проблем, ако имаше други силни кандидати, които да се припознават като про-западни. Но нито бившият министър на отбраната Анатолий Гриценко, нито кметът на Лвов Андрей Садовий се приближават до рейтинга на Порошенко, а украинската “реформаторска” опозиция е пословично неспособна да прави компромиси, които да осигурят дори временно единство. Друг потенциално силен кандидат – рок звездата Светослав Вакарчук, още не е решил дали ще участва в изборите, освен това също изостава от Порошенко в проучванията.
Президентът е направил много малко, за да отслаби силата на украинските олигарси и корумпирания политически елит. В крайна сметка това са хората, с които е въртял бизнес цял живот, превръщайки се междувременно в богат сладкарски магнат. Той обаче заложи силно на интегрирането на страната си в западната сфера, поради което е приветстван, макар и хладно, в западните форуми и институции. Това му позволява да твърди, че като президент е постигнал поне един голям успех: безвизовото пътуване на украинци в ЕС. От възможността да пътуват в Европа – било като работници или туристи – вече са се възползвали около 1.3 млн. украинци.
Подкрепата от МВФ представлява още едно неохотно кимване към неговата прозападна ориентация, което заедно с безвизовия режим му дава шанс в битката с Тимошенко.
За МВФ и другите западни институции птичката в ръката струва повече от всички птички в гората. Другите кандидати просто нямат достатъчно време, за да спечелят подкрепата от Запада, за която Порошенко е положил толкова усилия. Западните институции залагат на стабилността и се надяват Порошенко да победи, въпреки всичките му недостатъци, и да гарантира, че траекторията на страната е необратима, завършва коментарът на Bloomberg.