Трима журналисти бяха убити в границите на Европейския съюз за по-малко от година. Мотивът за убийството на българската журналистка Виктория Маринова, според разследването до момента, няма връзка с нейната работа. Въпреки това остават много подозрения, включително поради тревожното положение на свободата на словото в България.
„Репортери без граници“ постави България тази година на 111 място от 180 по свобода на словото. С това страната е не само на последно място на Балканите, но и в целия Европейски съюз. България се намира в същата категория като Турция и Русия. Политически натиск, автоцензура на журналистите и медиен ландшафт, който е в ръцете на няколко икономически фигури, определят медийната среда.
Властта на медийните магнати
Делян Пеевски е човекът, който притежава повечето медийни издателства в България. И не само това. През 2013 г. юристът беше назначен за шеф на службата за сигурност ДАНС. Непрозрачният избор на Пеевски се основаваше на съмнителна промяна в закона, и предизвика големи протести. Мнозина журналисти обвиниха тогавашния министър-председател Орешарски, че е направил възможна промяната на закона само заради назначаването на Пеевски. Парламентът трябваше да оттегли своя избор. Като медиен магнат Пеевски не само притежава големи медии в страната, но с неговите компании е и един от най-големите рекламодатели на българския рекламен пазар. За медиите, които са си поставили за задача да откриват случаи на корупция в политиката и бизнеса, е почти невъзможно да се финансират. Функционирането на рекламния пазар отдавна е критикувано поради липсата на прозрачност. Една част от финансирането е с пари от ЕС и се координира от Министерски съвет. Широката общественост обаче вижда в разпределението на средствата липса на прозрачност и контрол.
Според доцент Тодор Тодоров, преподавател по философия в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, причината олигарси като Делян Пеевски да имат подобно голямо влияние са структурните проблеми в страната. „Тук става дума за една симбиоза между криминалния свят в политиката и медийната власт.“ Според философа, медийният магнат е само представител на действителните проблеми в страната. „Мисля, че Делян Пеевски се превърна в символ на тези сенчести фигури на олигархията в България. Това не е личен, а структурен проблем.“ Под управлението на Бойко Борисов и икономически магнати като Пеевски не е възможен плурализъм в медиите. Според Тодоров това са двете страни на една монета.
Непрозрачно разпределяне на средствата от ЕС
В последното си предаване журналистката Виктория Маринова е интервюирала журналиста от „Бивол“ Димитър Стоянов и румънския журналист Атила Биро (Rise Romania) заради задържането им по време на тяхно разследване за злоупотреби със средства на ЕС. Познати политици и олигарси в страната са обвинени в корупция. Случаят освен това се отнася до няколко държавни строителни проекти, които са финансирани с европейски пари. Според собствените разкази на репортерите, те са били задържани от полицията, въпреки, че са заявили, че са журналисти. Едва след включването на румънския консул двамата репортери са били освободени. Следва обществен протест пред Съдебната палата в София срещу неоснователното им задържане. Полицията отрича обвиненията, че се е държала незаконно.
Друг показателен случай е уволнението на журналистката Лили Маринкова. Тя е работила за Българското национално радио и малко преди президентските избори е освободена. Новоназначеният тогава генерален директор Александър Велев заявил, че Маринкова ще се пенсионира. Това е било първото решение, което той е взел на новия си пост. Журналистката е известна с критичното си отношение към българското правителство. В едно от последните си радио предавания тя се е занимавала със скрита собственост на Делян Пеевски.
Насилието над жени е на дневен ред
Разпаленият дебат за убийството на журналистката Виктория Маринова според доцент Тодоров преминава между капките. „Трябва силно да се подчертае, че става дума за насилие над жени и това не е единственият такъв случай. Има много такива случаи. Само защото тази жена е била журналистка, този случай придоби такава известност в Европа. Трябва да говорим повече за насилието над жени, което е нещо обичайно.“
Философът вижда редица големи проблеми в сегашната политика на страната му. Според него няма социална политика, за сметка на това силен остеритет, лоша данъчна политика, а здравеопазването и образователната система са все по-мизерни. „Живеем в култура на бедността, която създава собствените си чудовища. Такава култура винаги ще остане затворник на елементарните си, примитивни идеологии и страхове.“
Журналистката на свободна практика Юлия Владимирова вижда в случая с убитата Виктория Маринова насилието над жени като централен проблем. Според нея сега е времето, в което трябва да се отключи качествен дебат по тази тема. Тя смята, че насилието над жени не е проблем само на България, а европейски и глобален проблем.
И все пак ситуацията в България е особено обезпокоителна. Само през тази година в България са убити 20 жени. 17 от жертвите са били умъртвени от партньор или роднина. Според Юлия Владимирова това не е случайно. „В България тези случаи са станали нещо обичайно, нормално е да си биеш жената, да я убиеш. Медиите трябва да направят този дебат централен.“ Обществен дискурс за насилието над жени отсъства дори след скорошния случай с телевизионната журналистка Виктория Маринова.
Цензурата на журналисти също е нещо нормално
Владимирова знае какво означава, когато някой журналист е „прекалено“ критичен в работата си. До преди няколко години тя е работила в Българското национално радио, същото радио, което уволнява Лили Маринкова. Юлия Владимирова тогава е работила за предаването „Деконструкция“, което също е спряно. Предаването е имало за цел да коментира политически въпроси от различна гледна точка и да ги подлага на деконструиране. Откриването на различни гледни точки обаче е било достатъчно, за да бъде спряно критичното към властта предаване. „Напълно нормално в България е журналист да бъде цензуриран. В повечето случаи те се автоцензурират. Корупцията се развива все повече, за сметка на това медиите биват мачкани все повече.“.
Дори убийството на Виктория Маринова да не е свързано с нейната журналистическа работа, положението в България остава несигурно, особено за журналисти, които неудобно се отклоняват от тезите на правителството и на влиятелни интереси, предизвиквайки с това обществени дебати. Свободата на пресата в крайна сметка винаги е показател за състоянието на една демокрация. И затова никак не е чудно, че не само медиите в България и независимата журналистика са застрашени, но и цялостното правно и културно състояние на страната. Остава да видим дали България ще използва момента за открити дебати, свързани с корупцията, свободната преса, правата на жените и други проблеми.
(Със съкращения)
About The Author
