Ако сред приятелите си във социалните мрежи имаш непочтени хора, губиш 5 точки. Ако не си платиш навреме сметките – още 5. Доброто отношение към властта и компаниите и спазването на обществените правила ти добавят точки.
Тези изречения звучат като част от правилата на компютърна игра, каквито има създадени много през последните 20 години. Страшното в този случай е, че тук говорим за съвсем реално оценяване на общественото поведение на хората, което вече навлиза във финалния етап от своето изпробване в Китай. До момента „Системата за обществен кредит“ се използва само като пилотен проект в няколко различни компании, на местно и градско ниво, както и като специално приложение, обхващащо Шанхай.
До 2020 г. тя трябва да обхване цялата страна. Идеята за подобна система се появява някъде около началото на глобалната икономическа криза през 2008 г., но основата за прилагането ѝ в „комунистическата“ държава е с „Решение на Държавния съвет за изготвяне на план по създаването на Система за обществен кредит (2014-2020)”, от 14 юни 2014 г. Според документа основната цел на новата система е „поддържането на отговорно поведение и обвързаност, както и високи нива на доверие в обществото“.
Превод на документа на английски език е направен от белгийския изследовател Роже Кримерс. Китайските власти разглеждат този експеримент като начин за подобряване на „социалистическата пазарна икономика“. Той е насочен към четири основни области – „честност в държавните дела“, „търговско единение“, „обществено единение“ и „доверие в юридическата система“. Налагането на цялата система започва от области, в които тя вече се използва по някакъв начин и съществува практически навсякъде по света.
През 2015 г. Народната банка на Китай дава лиценз на осем компании да се заемат с предварителните опити в областта на Обществения кредит. Сред тях са „Сезам кредит”, която е собственост на най-големия електронен магазин в света „Алибаба Груп”, инвестиционният холдинг „Тенсент”, най-голямата компания за споделено пътуване в страната „Диди Чуксинг” и най-големия сайт за запознанства „Байхе”. Експериментът е насочен към най-значимите дейности в живота на днешните хора-потребители. На първо място кредитирането и търговията, придвижването и любовните отношения.
За момента
събирането на информацията за поведението на всеки човек
става въз основа на проявите му в мрежата. Компаниите използват историята на сърфирането, мобилните съобщения и разговорите, данните за местоположението и движението, списъците с контакти и приятели. Скоро се очаква към системата в големите градове да бъде добавена и информацията от камерите за сигурност, разположени навсякъде. Водещо за момента е поведението в интернет магазините и избраните стоки. Събираните огромни количества информация се обработват от специален софтуер, който първоначално е разработван от специалистите на „Алибаба груп”, но вече е под контрола на правителството. Към март 2017 г. общо 137 компании в страната се включват като подават данни към системата.
Въз основа на събраните данни хората в страната се разделят на пет категории. Всички се включват в началния етап в системата с равен брой точки, но след това в зависимост от постъпките им се разпределят в отделните касти. Хората, които успяват да съберат повече от входящите си точки, влизат в малката елитна група.
Остава въпросът –
какво получават китайците, за да приемат с радост тази система за тотален контрол?
Едва през тази година на практика започва прилагането на наградите, които печелят хората с добър обществен кредит. На първо място те идват от финансовия сектор. Големите банки отпускат заеми на изключително ниски и преференциални лихви. Интернет магазините изпращат специални оферти със стоки. Същото се отнася и за транспортните компании. През 2016 и 2017 г. това са услуги, идващи от такситата – по-добри тарифи и по-малък период на изчакване. От 2018 г. вече системата действа и за вътрешните и международните полети.
За момента звучи само като слух, но хората от двете горни категории на рейтинга получават безплатен достъп до фитнес и ВИП зоната в летищата. От тази година те също могат да наемат хотели без нужда от предварително плащане за запазване на стаите си. Започва и включването на системата за здравеопазване като тези от най-високата каста не чакат за достъп до здравни услуги и получават специално внимание и лекарски екип. Стига се до там, че в сайтовете за запознанства хората с висок рейтинг вече самостоятелно вписват своите точки, за да покажат мястото си в обществото.
Какво можеш да загубиш?
От тази година влязоха в сила и забраните свързани със системата. На първо място дойде четиригодишна забрана за пътуване със самолет на хората от най-долната група. Те не могат да използват нито вътрешни, нито външни полети. Освен това правителството допълнително усложни издаването на паспорти и изходни визи за тези, които са с най-малко точки. Дори от втората група от долу-нагоре е сложно да се излезе. Децата на родители с ниски показатели няма да бъдат записвани в качествените училища. Висшето образование също е затворено за тях. Усложнен е достъпът до жилище и дори работа. Фирмите, които предлагат добри позиции, не искат хора с „лошо обществено поведение“.
Техническият директор на „Сезам Кредит” Ли Инг-Юн обясни начина, по който действа алгоритъмът за оценка на ранния етап: „Човек, който играе на видеоигри по десет часа на ден, се смята за безделник, а този, който купува пелени – за родител, съответно по-отговорна личност“. Според него системата ще накара хората в Китай да заживеят по-правилен живот. Те ще трябва да се борят за статуса на благонадежден човек.
Макар общественият кредит да е свързан само с Китай, той се прехвърля бързо и върху компаниите, които работят със страната. Според в. „Гардиън” вече е бил упражнен натиск от страна на Пекин върху международните превозвачи – да приемат системата по отношение на китайските граждани. За западните фирми, опитващи се да работят на вътрешния пазар в страната, тя вече е задължителна и колкото и да е странно, не се срещат недоволни от това. Естествено причината са огромните печалби, които носи търговията с работилницата на света.
Според разпространените интервюта на китайски граждани повечето от тях виждат положителни черти в използването на Обществения кредит. Те смятат, че чрез него ще намалее корупцията в държавния апарат. Освен това очакват по-трудно разпространение на престъпността и измамите, тъй като придвижването на хора с нисък рейтинг ще бъде затруднено.
Никой не говори за опасностите, които крие системата – създаване на региони където ще бъдат ограничавани хората от долните касти. Ще се създаде и постепенна невъзможност за обществена мобилност – ако се родиш в долна каста, си оставаш в нея. Ще се стигне до лишаване на огромна част от обществото от социални услуги или поне ме им се подават такива с много по-ниско качество. В момента Пекин чертае едно от направленията, в които ще се развива бъдещото дигитално общество. Тотален контрол.
Толкова ли е далеч Западът?
За момента западният свят гледа с почуда на експеримента в Китай, но реално е изключително близо до този нов модел. Не случайно налагането на системата започва от сектори като електронна търговия и финанси. Просто там вече има изграден такъв опит и той не е китайски. Системата за кредитния рейтинг на фирми и държави е известна отдавна и не е създадена от китайци. Те просто я прилагат на индивидуално ниво. Всъщност дори в Европа и САЩ тя се прилага от финансовите компании, но без това да е обявено официално. Хора със „стабилна работа“ и „стабилни доходи“ получават по-добри условия за кредити. Събирането на информация за поведението в мрежата и прилагането и за рекламни кампании и търговски оферти също се използва. Наред с изключителното разпространяване на безналичните плащания, чрез които могат да се проследяват транзакциите на всеки и за какво са направени ние сме на една крачка от тоталния контрол, който официално се задава в Китай.
Неясна остава реакцията на обикновените хора. Източните общества имат хилядолетна традиция, свързана с кастовата система. В Индия тя съществува официално, но негласно практиката се поддържа и в Япония, и в Китай. Това е нещо, което там приемат и смятат за нормално.
В Европа и САЩ традициите на индивидуализма и демокрацията са довели до химерата за възможността за изкачване по социалната стълбица и за идеята за „равния старт“. Въпреки че реално в обществата ни това не съществува, самите понятия са вкоренени в мисленето на съвременния западен човек. Заради това реакцията срещу подобна система ще бъде много негативна. Тя и в момента е такава.
Въпросът е дали няма да бъде представена като спасение от някаква опасност – тероризъм, престъпност, емиграция. Дано въпреки опитите за контрол обществото ни намери сили за борба и дано успее да запази индивидуалните свободи и чувството си за общност.