Със 176 гласа „за”, 165 „въздържали се” и два гласа „против” испанският Конгрес на депутатите одобри декрета на правителството на премиера социалист Педро Санчес от миналия месец и предвидената в него промяна в Закона за историческата памет. Промяната дава ход на есхумацията и препогребването на останките на покойния диктатор Франсиско Франко, които от смъртта му през 1975 г. се намират в изградения по негова идея мемориал „на помирението” в Долината на падналите.
„Испания направи историческа крачка. Днес нашата демокрация става по-добра,“ коментира решението премиерът Санчес.
В мемориала в Долината на падналите са погребани хора, загинали по време на Испанската гражданска война и сражавали се и от двете противостоящи страни – и републиканци, защитавали законната републиканска власт в Испания, и бойци, воювали на страната на подкрепилия държавния военен преврат през 1936 г. Франсиско Франко.
Самият Франко умира 36 години след края на гражданската война и не е нейна жертва. Погребването му в Долината на падналите противоречи на собствената му идея там да лежат „помирени в смъртта” врагове от войната.
В същото време повечето от републиканците, положени в мемориала, са там без знанието на техните семейства и близки. Останките им са били извадени от многобройните братски могили на жертви на франкизма, пръснати из цяла Испания. И до ден-днешен не е ясна съдбата на около 115 000 „безследно изчезнали” по време на гражданската война испанци, повечето от тях републиканци, които са били погребвани в такива безименни братски могили. Потомците на прехвърлените в Долината на падналите републиканци, които са успели да установят, че близките им са там, винаги са изразявали възмущение, че редом до тях в мемориала е положен и диктаторът, виновен за тяхната гибел, както и за още многобройни репресии и погазвания на човешките права.
Промяната в Закона за историческата памет, одобрена с днешното гласуване на испанските депутати, гласи: „В Долината на падналите могат да почиват само останките на хора, починали вследствие на Испанската гражданска война, а мястото е за отдаване на почит, възпоменание и преклонение пред жертвите на сблъсъка”.
По този начин Франко, който не е такава жертва, може да бъде изваден оттам и препогребан на друго място. Ако неговите седем внуци, които остро негодуват срещу тези планове, не предоставят подходящо място за препогребването му, правителството се наема да осигури такова. Предвижда се процедурата да бъде реализирана до края на годината. Точната дата и час на есхумацията ще бъдат съобщени в последния момент само на семейството и тя ще бъде извършена без публично оповестяване, за да се избегнат безредици, с каквито почитателите на Франко отдавна заплашват.
Законовата промяна днес получи подкрепата на депутатите на управляващите социалисти плюс лявото обединение Unidos Podemos на партиите „Подемос” и „Обединена левица”, както и на Баската националистическа партия (PNV), Каталунската революционна левица (ERC), Каталунската демократична европейска партия (PDeCAT), валенскианската Коалиция „Ангажимент” (Compromís), баската лява коалиция EH Bildu, Канарската коалиция (Coalición Canaria) и партия „Нови Канари” (Nueva Canarias).
Като „въздържали се” гласуваха депутатите от консервативната Народна партия, либералната „Сюдаданос”, Съюзът на народа на Навара (Unión del Pueblo Navarro) и Форумът на Астурия (Foro Asturias). Аргументът им бе не срещу самата есхумация на диктатора, която е била одобрена единодушно от целия парламент още миналата година, а срещу формата, под която тя се задвижва от правителството – чрез декрет. Декретът предполага извънредни и спешни обстоятелства, а според въпросните формации в изваждането на Франко от Долината на падналите нямало нищо извънредно и спешно. Освен това тезата на лидера на „Сюдаданос” Албер Ривера е, че със силно емоционалния за много испанци казус около Франко кабинетът на премиера Педро Санчес отклонявал вниманието на обществото от решаването на по-спешни социално-икономически проблеми.
Позицията за „въздържали се” на Народната партия и „Сюдаданос” бе известна отдавна, затова в словото си при дебатите преди гласуването говорителката на социалистите Адриана Ластра се обърна към тези партии така: „ „Сюдаданос” и Народната партия се състезават за гласовете на крайната десница, но не си струва, те не са толкова много… Срамно е да отстояваш оставането на един превратаджия, на един сатрап в покрайнините на Мадрид. Немислимо е такова нещо да стане в Берлин… Не се въздържайте от демокрацията и достойнството, направете го заради вас самите, умолявам ви,” каза Ластра. Народната партия и „Сюдаданос” все пак гласуваха така, както бяха обявили.
Двата гласа „против” дойдоха от двама депутати на Народната партия, които обаче после обявиха, че били сгрешили при натискането на бутоните.
Решението в подкрепа на есхумацията на Франко бе посрещнато със сълзи от мнозина на балкона за външни посетители в парламента. Вниманието на медиите привлече просълзилият се адвокат Едуардо Ранс, който е външен съветник в министерството на правосъдието по казуса. Освен това той се занимава от години със защитата на семейство Лапеня, чийто роднина е сред републиканците, погребани в Долината на падналите без знанието на близките им. „Правовата държава влиза най-после и в Долината на падналите,” бе коментарът на адвоката, цитиран в Туитър и във в. „Ел Паис”.
Докато в Конгреса на депутатите протичаха дебатите и гласуването, пред сградата му отвън много близки на републиканци, обединени в сдружението „Историческа памет”, демонстрираха с портрети на жертви на франкизма. Един от надписите на плакатите им гласеше: „Нека получим Долина на мира, без главния палач”.
Испанската социалистическа работническа партия още преди гласуването публикува в своя Туитър няколко лични истории на семейства на репресирани от франкистката диктатура.
Сред тях е Пепика Селда Солер, която разказва следното за последната си среща със своя разстрелян през 1940 г. баща: „Неговата коса беше съвсем черна, но след като му произнесоха смъртната присъда, за осем дни стана съвсем бяла. Моята леля ми каза: „Ще видиш баща си за последен път, но пред него да не си проронила нито една сълза!” И аз не плаках. Не позволих на нито една сълза да падне, но след онзи ден моят свят завинаги се промени. Те умряха, но онези, които останахме, вече не живеехме. Аз прощавам, но не забравям. Не търсим отмъщение, нито пари, само нашето право да имаме своите мъртви”. Селда е успяла да получи останките на своя баща през 2013 г.
На свой ред Матиас Алонсо, секретар на „Историческа памет” от социалистическата партия в Страната на баските, припомня: „Над 115 000 са „безследно изчезналите” по време на франкизма и те продължават да тежат на съвестта на обществото. Как е възможно още да се налага да водим борба тези нещастни хора да бъдат извадени от местата, където дори няма сложени табели с имената им. И да продължаваме да държим вдъхновителя на тези зверства погребан с всички почести в най-големия в Европа монумент на омразата и нетолерантността”. Според Алонсо изваждането на Франко от Долината на падналите е „път към нормалността”.
Разказана е и историята на Пилар Алкориса. Нейният баща Теофило е бил разстрелян през 1947 г. Дъщерята има една-единствена негова снимка от семейния албум. Успяла е да открие неговите останки чак 69 години след смъртта му след дълги и трудни юридически битки и издирвания. Алкориса е категорична спрямо Франко, че „нито за миг не е трябвало да лежи там” – в Долината на падналите.
Ръководителят на „Историческа памет” Фернандо Мартинес е убеден, че есхумацията на диктатора „ще започне да затваря раните, макар и много рани да са още отворени, защото са много още безименните общи гробове на жертвите из цяла Испания”.
Освен с ескумацията на Франко, правителството на премиера Педро Санчес се е ангажирало и с изработването на национален план за установяването и отварянето на всички въпросни общи гробове.
Публикуваме карта с общите гробове на жертви от гражданската война, пръснати из цяла Испания. Със зелени точки са означени гробовете, които още не са отваряни, с бели – онези, които още не са установени, с жълти – онези, от които са били вадени останки, за да се прехвърлят в Долината на падналите, с червени – онези, от които останките са били напълно или частично есхумирани. Синята звезда в центъра отбелязва мястото, на което се намира Долината на падналите.
About The Author
