Швеция вероятно е изправена пред продължителен период на политическа несигурност, след като проведените в неделя избори оставиха двата основни политически блока с почти равен резултат и без перспектива за съставяне на мнозинство.
Крайнодясната, антиемигрантска партия “Шведски демократи” се зарече да упражнява “реално влияние” в парламента, след като спечели 17.6% от вота и 63 депутатски места, спрямо 12.9% и 49 места при изборите през 2014 г. Подкрепата за партията на изборите се размина с прогнозите за резултат от над 25%, който би я превърнал във втора политическа сила. Въпреки това изглежда много вероятно тя да играе съществена роля в новия парламент.
Управляващите социалдемократи, водени от министър-председателя Стефан Льовен, успяха да затвърдят рекорда си да печелят най-много гласове на всички избори от 1917 г. насам. Резултатът от 28.4% обаче е най-слабият за целия този период и партията ще има 12 депутати по-малко, отколкото в предишния парламент. Основната формация в център-дясно, Умерената партия, също отбелязва спад в подкрепата и получава 19.8%. Този резултат ще ѝ осигури 70 депутатски места – с 14 по-малко от 2014 г. Изборната активност бе 84.4%, спрямо 83 на сто при предишните избори.
Изборната нощ като цяло бе благоприятна за по-малките партии, като бившите комунисти от Лявата партия, дясно-центристката партия Център и християн-демократите постигнаха по-добри резултати. Макар и със значително влошен резултат, Зелената партия успя да премине бариерата за влизане в парламента, което може да се окаже от ключово значение за способността на ляво-центристкия блок да състави правителство.
Новият кабинет обаче ще изисква или създаването на коалиция с партии от двата основни блока, или приобщаване на Шведски демократи, които досега винаги са били изолирани от другите партии заради екстремистките си корени. Изборните резултати дават на център-левия блок 40.6%, а на център-десния – 40.2%, което прави много трудно съставянето на мнозинство от 175 депутати в 349-местния парламент. Съставянето на такова мнозинство или поне на достатъчно стабилно управление на малцинството изглежда трудно постижимо за социалдемократите. Всякаква коалиция в център-ляво ще трябва да включва бившата комунистическа партия, което на практика блокира сътрудничеството с партиите в дясно.
Много наблюдатели очакват лидера на Умерената партия Улф Кристерсон – който в неделя призова Льовен да подаде оставка – да се опита да създаде кабинет на малцинството в център-дясно, вероятно в коалиция с християндемократите. Такъв кабинет по подразбиране ще се нуждае от договорена подкрепа на Шведските демократи, което ще осигури на крайната десница пряко влияние върху политиката и законодателния процес.
Льовен заяви, че няма намерение да подава оставка, и призова за сътрудничество между двата политически блока: “Шведски демократи никога не биха могли, и никога няма да предложат нещо, което да е в помощ на обществото. Те само ще увеличават разделението и омразата”. По думите му традиционните партии имат “моралната отговорност” да сформират правителство.
Обръщайки се към привържениците си в неделя вечер, лидерът на Шведски демократи Джими Акесон заяви, че 63-мата депутати, които партията ще има в парламента, представляват победа, която “никой не може да ни отнеме”. Той заяви, че има интерес към сътрудничество с други партии, и че Кристерсон ще трябва да избира между сътрудничество с Шведски демократи и още четири години управление на социалдемократите. “Ние ще имаме огромно влияние върху случващото се в Швеция през идните седмици, месеци и години”, зарече се той.
Кристерсон обаче заяви, че партията му и съюзниците ѝ “няма да управлява или да обсъжда сформиране на правителство с Шведски демократи”. “Бяхме напълно ясни за това по време на целите избори”, каза той. По-малките либерални и центристки формации в сегашния съюз около Умерената партия също яростно се противопоставят на всякакво нормализиране на отношенията с десните популисти. Същата е позицията и на всички партии в ляво.
Подобно на други крайнодесни партии в Европа, Шведски демократи се опитаха да омекотят неонацисткия си имидж преди изборите. Цвете замени горящата факла като партиен символ, а членове, известни с възхищението си към Третия райх, бяха избутани в страни.
Тези избори бяха първите, след като Швеция прие 163 хил. бежанци през 2015 г., което бе най-високото ниво спрямо глава от населението в Европа. Впоследствие Льовен обяви, че страната не може да се справи с такъв приток и законите за имиграцията бяха затегнати. Темата за мигрантите обаче поляризира силно избирателите и увеличи притесненията за увеличената тежестта върху социалната система, здравеопазването, образованието и полицията.
Предизборната кампания бе доминирана от темите за имиграцията, интеграцията и социалната държава, като Шведски демократи многократно представяха вота като ясен избор между имиграцията и социалните разходи. В предизборните си изявления Акесон обвиняваше правителството, че е приоритизирало търсещите убежище за сметка на гражданите.
Докато пускаше бюлетината си в неделя, Стефан Льовен също описа изборите като “референдум за социалната държава”. Той обаче добави, че това е и избор “за благоприличието, за порядъчната демокрация… За това да не се позволи на една екстремистка, расистка партия да получи влияние върху управлението”.
Крайнодесните партии постигат значителни успехи за сметка на традиционните политически формации в цяла Западна Европа в годините след глобалната финансова криза от 2008 г. и бежанската криза от 2015 г. Такива партии вече участват в правителствата на Италия, Австрия, Норвегия и Финландия и вероятно ще увеличат тежестта на евроскептиците при наближаващите избори за Европейски парламент.
“Традиционните партии се не успяха да отговорят на съществуващото усещане за недоволство сред избирателите”, коментира пред Reuters Магнус Бломгрен от Университета Умеа. “Това недоволство може би не е директно свързано с безработицата или икономиката, но просто е израз на загубата на доверие в политическата система. Швеция съвсем не е единствена в това отношение”, добавя той.
About The Author
