Когато републиканците рекламираха огромните данъчни облекчения за корпорациите и богатите семейства през миналата година, те обещаваха на избирателите много ползи: увеличени инвестиции, по-високи заплати, както и това, че понижението на данъците ще се изплати само. Лидерите на републиканското мнозинство в Конгреса уверяваха, че данъчният им план ще подейства като турбо стимул за американската икономика и ще осигури нужната помощ за семействата от работническата класа, припомня New York Times.
„Повечето хора, половината хора в тази страна, живеят от заплата до заплата, така че има голямо икономическо безпокойство. Смятам, че едно от ключовите решения за проблема е по-бърз икономически растеж и повече работни места. Смятам, че най-доброто нещо, което можем да направим, е да въведем тази данъчна реформа”, заяви говорителят на Камарата на представителите Пол Райън през ноември.
И така, повече от шест месеца, след като президентът Тръмп подписа закона за данъчните облекчения, изпълняват ли се обещанията на Райън и другите поддръжници на реформата?
Най-забележимият резултат от данъчната реформа е нещо, за което малцина републиканци говорят: компаниите изкупуват собствените си акции – и то в огромни количества. Очаква се обратните изкупувания на акции да достигнат рекордна стойност от 1 трлн. долара през тази година. След като Конгреса понижи максималната ставка на корпоративния данък от 35 на 21 процента, едрите бизнеси се видяха с много повече пари в брой. Реформата също така позволи на компаниите да репатрират печалби, складирани в чужбина, с преференциална ставка от 15.5% за пари и 8% за други активи.
Харчейки огромната част от данъчните си облекчения за обратни изкупувания, компаниите увеличават търсенето и цената на собствените си акции. Поради това не е учудващо, че борсовият индекс S&P 500 се търгува на нива, близки до рекордните. Засега Apple е извършила най-големите обратни изкупувания, като е изхарчила с тази цел почти 45 млрд. долара през първото полугодие.
Разбираемо е защо обратните изкупувания са привлекателни за ръковoдителите на компании, много от които получават част от заплащането си в акции, както и за инвеститорите. Но обратните изкупувания не правят нищо за работниците, повечето от които притежават малко или често – никакви акции. Не е сигурно и че тази тактика е добра за дългосрочните интереси на компаниите, които биха могли да използват тези пари за разширяване на дейността или инвестиции в технологии, които биха ги направили по-ефективни е рентабилни в бъдеще.
Тези рекордни обратни изкупувания представляват една огромна пропусната възможност. Те също така не са изненадващи. През 2004 г. републиканците временно понижиха данъка върху чуждестранните корпоративни печалби, с обещанието, че това ще стимулира икономическия растеж и ще увеличи заплатите. Вместо това много корпорации се заеха да изкупуват рекордни количества от собствените си акции.
Заради фокуса на толкова много компании върху изкупуването на собствените им акции, едно от основните предсказания на републиканците – че данъчните облекчения ще окуражат инвестициите в нови фабрики и оборудване – не се изпълнява. Умереното увеличение на инвестициите, което се наблюдава, е част от тенденция, започнала в началото на 2017 г., далеч преди данъчните облекчения. През първото тримесечие на тази година компаниите в S&P 500 са инвестирали около 147 млрд. долара, което е под нивата, достигани през някои тримесечия през последните години.
Инвестициите като процент от БВП се повишиха през първото тримесечие, но през второто спаднаха до 17.5%, и все още остават далеч от 20-те процента, достигнати по време на предкризисния бум през 2006 г. Ръстът на производителността – който се ускорява, когато бизнесите инвестират – е достигнал едва 0.4% през първото тримесечие.
А какво става с обещанието за големи повишения на работническите заплати? Няма следа от такова нещо. Икономическите съветници на Белия дом твърдяха, че типичното домакинство ще започне да печели между 3000 и 7000 долара повече годишно. Реалните заплати обаче спадат, до голяма степен заради растящите цени на петрола, които не могат да бъдат компенсирани от умереното повишаване на номиналните приходи. Но дори да игнорираме инфлацията, заплатите са нараснали само с 2.7% през последните 12 месеца. Макар безработицата да е на изключително ниски нива от 3.9%, бизнесите все още не предлагат по-високо заплащане.
Идеята, че данъчните облекчения ще напълнят джобовете на работниците, винаги е била мираж. Повечето хора ще получат символични и временни данъчни облекчения. Семействата, печелещи 25 хил. долара или по-малко годишно, ще спестят средно едва 60 долара от федерални данъци през тази година, а тези, печелещи между 48 600 и 81 100 долара, ще спестят 930 долара според изчисленията на Urban-Brookings Tax Policy Center. Семействата в горния 1% обаче ще спестят по средно 51 140 долара.
„Не само че този данъчен план ще се изплати сам, но и ще помогне за намаляване на дълговете”, заричаше се финансовият министър Стивън Мнучин. Това заявление бе абсурдно още когато бе направено, но към днешна дата изглежда още по-нелепо. Бюджетният дефицит и федералният дълг нарастват – и то със зашеметяващо темпо. През текущата фискална година федералното правителство ще изхарчи 912 млрд. долара повече, отколкото са приходите му – увеличение с 39% спрямо фискалната 2017 г., показват изчисленията на Бюджетната служба на Конгреса.
Благодарение на данъчните облекчения, правителството ще прибере с около 1% по-малко приходи през тази фискална година спрямо предходната. Приходите от корпоративни данъци се сриват, като Бюджетната служба предвижда свиване с 27% за цялата година. В същото време федералното правителство ще изхарчи близо 5% повече, до голяма степен заради настояването на Тръмп да се увеличат военните разходи.
Комитетът за отговорен федерален бюджет изтъква, че през идните десетилетия федералният дълг може да нарасне почти тройно като дял от БВП, ако Конгресът направи тези данъчни облекчения и повишени разходи перманентни. Някои конгресмени вече са заявявали желанието си да удължат данъчните облекчения поне за следващите 10 години – нещо, което вече е правено с някои от данъчните облекчения, прокарани по времето на Джордж Буш-младши.
Доста републиканци обаче започват да осъзнават, че данъчната реформа се е превърнала в политически негатив и избягват да говорят за нея с наближаването на изборите през ноември. Дори те разбират, че данъчните облечения не водят до нищо от това, което бе обещано.
About The Author
