Французите имат име за президентските помощници като Александър Бенала: „les couteaux suisses“ или „швейцарски ножчета“ – лоялни лейтенанти, които изпълняват множество функции.
В миналото някои са заемали по-зловеща или поне по-малко прозрачна роля като част от паралелен или „черен“ кабинет. Но след като Макрон дойде на власт през май 2017 г., обещавайки да почисти френската политика и да „морализира“ обществения живот, вездесъщият му бодигард изглеждаше по-сенчест и от сенките.
Обвинението към Бенала за „гангстерско насилие“ и представяне за полицейски служител, след като охранителят бе заснет да бие протестиращи по време на демонстрация на 1-ви май, постави множество въпроси за това защо служител по сигурността – дори описан като част от вътрешния кръг на президента – е имал правомощия, привилегии и достъп до информация над официалната си позиция.
Пагубното за Макрон бе именно това, че вместо обещаната прозрачност и справедливост, скандалът възкреси призрака на лошите стари времена на действащите извън закона президентски сили, а Елисейският дворец бе обвинен, че се опитва да прикрие инцидента.
„Нашата кампания обеща да направи политиката по-чиста… така че разбира се, това е малко обезпокоително“, каза Пол Молак, подкрепящ Макрон депутат, пред френското радио Bleu.
Бенала е получил достъп до Assemblée Nationale и ключ към частната резиденция на Макрон в Льо Туке. На него му е било предоставено луксозно жилище в центъра на Париж и официална кола с мигащи сини светлини. Може би Елисейският дворец е имал своите си причини да изиска Бенала да получи оръжие – пистолет Glock и 2000 патрона, когато Министерството на вътрешните работи два пъти отхвърля искането на Бенела за оръжие.
По-проблематично е защо говорителят на президента настоя, че Бенала е бил упълномощен да присъства на първомайските демонстрации, като „наблюдател“, докато полицейските шефове казват, че не са давали такова разрешение. Как тогава Бенала се е сдобил с полицейска лента за ръка и радиостанции с полицейските честоти. Това са въпроси, на които трябва да отговорят четирите започнали разследвания – едно криминално, две парламентарни и едно вътрешно полицейско.
Това, което е по-трудно обяснимо, е как Макрон е попаднал в тази изключително нередна ситуация. За да избегне скандалите, които преследваха предшественика му Франсоа Оланд още в първите му месеци от встъпването му в длъжност (двама министри бяха обвинени в данъчни измами) Макрон забави обявяването на новото си правителство – за да може длъжностните лица да проверят честността на новите назначени. Само преди месец – на срещата на Г7 в Канада – Макрон се похвали, че неговият кабинет е „пример за почтеност“.
В исторически план, това не е така. Генерал де Гол създаде служба „Гражданско действие“ (Civic Action Service) – милиция, предназначена да „защитава и популяризира“ идеите на генерала, докато междувременно, членовете ѝ са се набирали предимно от подземния свят и организираните престъпни групировки. Целта е била да се откриват компромати и да се заглушават опоненти. CAS бе разпусната през 1982 г., след като вътрешни борби доведоха до ужасяващо клане.
Президентът Жорж Помпиду е използвал мними водопроводчици, за да сложи бръмбари в офисите на сатиричния вестник Le Canard enchaîné, с цел да открие източниците им. Неговият наследник Валери Жискар д`Естен пък се оказа в центъра на скандал, твърдящ, че той е получавал диаманти от глава на африканска държава, в свалянето на която по-късно той самият е помогнал.
Франсоа Митеран създава тайна „антитерористична“ клетка, чиято истинска цел е да защити тайното му второ семейство, което живее в апартаменти на Елисейския дворец – в същата сграда, където е бил нанесен и Бенала. Черният кабинет на Митеран също така подслушва политици, писатели, журналисти и актьори.
Президентът Жак Ширак бе притиснат от скандал за фалшиви работни места, когато беше кмет на Париж, а неговият приемник Никола Саркози все още е обект на няколко разследвания, включително обвинения, че е приел нелегално 50 милиона евро средства либийския диктатор Муамар Кадафи.
Макрон би трябвало да е наясно, че неговия прочистващ кръстоносен поход накрая би завършил с неуспех, но това, което извън Франция изглежда като случай, при който държавен служител излиза извън рамките на властта си, приема по-различни измерения вътре в страната – провокирайки страхове за покриване на информация, дисфункция и прогниване в самото сърце на френската държава.
About The Author
