Министерството на външните работи и министър Екатерина Захариева не са заинтересовани от големия скандал с експлоатирани български работници, който избухна в Белгия в средата на юни. Такъв извод може да бъде направен на база баналния отговор на Захариева на парламентарен въпрос по темата от депутата от БСП Георги Гьоков.
„Няма да е пресилено ако кажем, че в Белгия се вихри скандал с българско участие. Разследване на белгийските медии Knack и Telefacts разкрива, че българи от Велико Търново са организирали незаконнна мрежа за домашни асистенти за възрастни хора, като са експлоатирали български работници. Разкритията на медиите предизвикват политически скандал в Белгия, като опозицията е поискала от социалния министър да вземе мерки срещу измамите в този сектор. Възрастните хора са били привличани през белгийския сайт на фирмата Seniorcare24.be. Договорите те са сключвали с български фирми, за 2500 – 3000 евро месечно. Изпращаните за работа в Белгия българи са получавали в пъти по-малко. И понастоящем сайтът продължава да работи и да привлича клиенти. Белгийски парламентаристи, във връзка с този скандал, излязоха с позиция за „модерно робство“: „Българите са работили 24 часа в денонощие 7 дни в седмицата за месечна заплата между 350 и 700 евро, това е модерно робство“.“, пише Гьоков в писмен въпрос до Захариева на 13 юни.
За какво става дума?
На 30 май белгийските журналисти от сп. Knack Рубен Бругнера и Майкъл Мериган публикуват свое мащабно разследване за трудова експлоатация в страната. Вечерта на същия ден в предаването Telefacts на белгийската телевизия VTM е излъчен и документален филм по разследването, което доказва, че български фирми, предлагали грижи за възрастни хора в Белгия, са експлоатирали свои работници. Разследването засяга девет наши компании, регистрирани на един и същ адрес, които се занимавали с осигуряване на санитари за хора, които не желаят да бъдат настанявани в старчески домове.
Грижите за възрастните хора били полагани у дома, денонощно, от 82-ма болногледачи, а служителите били заставяни да подпишат договор, че ако говорят с белгийските власти дължат глоба от 1000 евро. Разследването установило, че българските работници получавали едва по 350-700 евро на месец, наполовина от минималното възнаграждение в Белгия. Същевременно старците, гледани от тях, плащали за услугата по 2500 евро месечно. Не били уредени въпросите за заплащането на положения извънреден труд, а работниците поемали сами разходите си за самолетни билети, квартира, интернет, здравна помощ. Българите били командировани за по шест месеца и според медиите са станали жертва на съвременна робска експлоатация, обобщава „24 часа“ по материали от белгийската преса ден след публикуването на разследването.
Зад схемата стоят българките Силвия и Тереза Мюлер, които според белгийските журналисти ръководят белгийско-холандско-български милионен бизнес с грижи за възрастни хора. Услугите си двете сестри българки продават чрез уебсайтове като www.seniorcare24.bg в Белгия, Холандия и Люксембург.
На 13 юни разследване по темата публикува и авторитетното холандско издание Groene Amsterdammer. Същия ден е входиран и парламентарния въпрос до Екатерина Захариева, а ден по-късно, на 14 юни, „24 часа“ публикува на български първото разследване в Knack на Бругнера и Мериган.
На 15 юни следва и първата официална реакция от българска страна – Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ) съобщава с прессъобщение, че „в периода 2013-2018 г. ИА ГИТ е проверявала 24 пъти седем свързани фирми, които са станали обект на журналистическо разследване в Белгия заради използване на нерегламентирани практики при осигуряването на работа. Част от тях са по искания на Белгийската федерална обществена служба по въпросите на заетостта, труда и социалния диалог, постъпили чрез заявка през Информационната система на вътрешния пазар (IMI). Други са по сигнали на потърпевши и проверки за изпълнение на дадени предписания за отстраняване на нарушения. Контролните органи от Кралство Белгия са поискали 9 пъти различна информация за някои от дружествата, която им е била предоставяна своевременно от Инспекцията по труда“.
При проверките в седемте фирми през годините са констатирани нарушения, свързани с нерегламентираното командироване на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, като заплащане на възнаграждения под минималното за приемащата държава, нерегламентирани удръжки, незаплащане с увеличение на положен труд на официални празници, работен ден, по-дълъг от законоустановения за Белгия, лицата са изпращани без предварително да бъдат информирани за минималните условия на труд и други, посочват от ИА ГИТ и добавят, че „за всяко установено нарушение са предприемани принудителни административни мерки, а за някои е търсена и административнонаказателна отговорност“, като според техните данни това е довело до значително подобрение.
„Веднага след публикациите в белгийската преса от края на май, според които през различни български фирми, управлявани от едни и същи лица, в Кралство Белгия се командироват в разрез със закона работници за осигуряване на грижа на възрастни хора в домовете им, е стартирана нова проверка в споменатите дружества. Към момента проверката продължава. По инициатива на Инспекцията по труда проверката се извършва съвместно с НАП“, пишат от ГИТ, като в следващия половин месец до предоставеният днес парламентарен отговор от Екатерина Захариева от агенцията не съобщават проверката да е приключила.
Скандалът с българско участие в Европа обаче далеч не затихва в очакване на резултатите от родната проверка, като на 20 юни авторитетното европейско издание euobserver.com също публикува разследването на белгийските журналисти пред огромната си аудитория. За 20 юни е и планираната дата на отговор от страна на Екатерина Захариева, но той се забавя с малко повече от седмица и е качен на сайта на парламента днес, 29 юни, вероятно предоставен лично от Екатерина Захариева, която пристига в Народното събрание за гласуването на вота на недоверие срещу правителството.
Отговорът на Министерството на външните работи
„Посолството на Република България в Кралство Белгия е в контакт с кабинета на федералния министър на заетостта, икономиката и потребителите Крие Пеетерс. При срещи е посланик Мая Добрева въпросът за фирма Seniorcare 24 досега не е бил поставян за разискване. Български граждани, наети от същата фирмата, също не са търсили помощ и съдействие от страна на консулската служба към посолството“, пише Екатерина Захариева в своя отговор на депутатския въпрос.
Общото впечатление от целия отговор е за стандартно подготвено комюнике, в което топката банално се прехвърля върху други министерства и институции. „В Министерството на външните работи и посолството на Република България в Кралство Белгия от белгийска страна не са получавани запитвания или искания за съдействие и/или правна помощ до български органи чрез посолството, както и не е разменяна информация по посочения от Вас въпрос с белгийските власти“, подчертава Захариева.
Цитирайки твърдение от разследването на Knack, според което още на 14 ноември 2016-та година Тереза М., управителка на една фирмите – „Care4You“ е осъдена на 15 месеца лишаване от свобода, но дори не се е явила в съда по време на процеса, Гьоков пита Захариева дали Тереза М. е „изтърпяла наложеното ѝ в Белгия наказание от 15 месеца лишаване от свобода и при какви условия?“.
„До настоящия момент, в посолството не е получавана информация от белгийска страна за установени нарушения и наложени санкции на български юридически и физически лица по посочения от Вас случай. В консулската служба на посолството не е постъпвало и не е регистрирано искане за съдействие и оказване на консулска защита от страна на българската гражданка Тереза Карой Мюлер във връзка с воден срещу нея наказателен процес в Кралство Белгия. Посолството не разполага с данни дали същата е изтърпяла наложеното ѝ в Белгия наказание от 15 месеца лишаване от свобода и при какви условия“, отговаря външният министър на България.
По информация на в-к „24 часа“, които се позовават на съдебните регистри, Тереза е трябвало и да плати глоба от близо 5 милиона евро. До момента и двете наказания не са изпълнени и Тереза е на свобода, посочва изданието.
Захариева съветва Гьоков „за получаване на необходимата допълнителна информация, следва да бъдат сезирани с конкретния случай компетентните български органи за извършване на съответна проверка, установяване на нарушения и предприемане на необходимите действия спрямо лицата, които са ги допуснали“ или казано иначе – да се обърне към друг, а не към МВнР.
Отговорът на Министерството на труда и социалната политика
Още на 8 юни въпросът е повдигнат от Георги Гьоков и пред Министерството на труда и социалната политика по същата процедура – с парламентарен въпрос към министър Бисер Петков. Отговорът отново се забавя, като вместо обявената дата 15 юни е предоставен в деловодството на парламента преди два дни – на 27 юни. В отговора си Бисер Петков предоставя данните, които на този етап има от вече споменаната проверка на ИА ГИТ, финалните резултати от които все още се очакват.
Проверявани са фирмите „Грижа за теб“ ЕООД, „Кеар 4 Ю“ ООД, „Лавато 2016“ ЕООД, „Лавато“ ЕООД, „Моленбург 2016“ ООД, „Моленбург“ ЕООД и „Бауринг“ ООД, пояснява ИА ГИТ, като общо тези фирми за били обект на 24 проверки в последните пет години, както съобщават и в прессъобщението си на 15 юни от агенцията. Бисер Петков прави подробен преглед на проверките, които са констатирани назад в миналото.
От отговора става ясно, че периодично от Белгия са постъпвали запитвания за дейността на тези фирми, на които ИА ГИТ е давала изискваните отговори, а покрай това са констатирани и санкционирани различни нарушения, но „от страна на белгийските контролви органи не е получавана информация за предприети на територията на Белгия действия“.
„След излъчването на журналистическото разследване в Белгия, служители на ДИТ Велико Търново стартираха нови проверки в дружествата, визирани в него, които към настоящия момент не са приключили“, посочва Бисер Петков и дава някои временни резултати от проверките. От тях става ясно, че в част от споменатите фирми в момента няма нает персонал, а други извършват дейност и към момента имат свои командировани работници в Белгия.
„Констатирано е, че договорените в трудовите договори възнаграждения с наетите лица за инспектирания период от юни 2017 до юни 2018 са съответни на българското трудово законодателство. (…) Договорените в споразуменията работно време, дни на официални празници, размер на платения годишен отпуск, за периодите на командироването, са съответние на белгийските минимални условия на труд. Договорените условия по пътуването при командироване са съответни на изискванията на Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители“, посочва още Петков.
Според отговора му всичко е наред и с размера на заплатите: „Договорените с наетите лица в споразумения брутни възнаграждения за периодите на командироване в Белгия, инспекционни в периода от 1 юли 2017 до 20 юни 2018 са в размер на 1,560 евро, съответни на размера на гарантираната обща/средна месечна минимална работна заплата, приета от Националния съвет по труда на Белгия“. „Като цяло начислените трудови възнаграждения, на база отработените дни, за инспекционния период, са съответни на постигнатите договорености“, обобщават от ИА ГИТ.
На финала на своя отговор Бисер Петков информира, че „предстои подписване на Спогодба между България и Белгия за сътрудничество в борбата с трансграничната злоупотреба при обезщетения и вноски за социална сигурност от заетост и с недекларирана заетост, както и при нелегална трансгранична заетост, с която ще се създаде подходяща правна рамка за защитата на правата на командированите работници и за повишаване ефективността на провежданите проверки“.
В своите въпроси Гьоков пита както Захариева, така и Петков дали ще предприемат някакви мерки за спиране дейността на интернет страницата Seniorcare24.be, която е активна и към настоящия момент. На този въпрос Захариева пропуска да отговори, а Бисер Петков посочва, че това е компетентността на белгийските институции.
Ако санитарките имаха ТИР-ове
Случаят с експлоатираните български работници предизвиква интереса на европейските журналисти вероятно по линия на нашумялата и у нас директива за командировани работници. За директивата чухме най-вече заради недоволството на собствениците на транспортни фирми, които не са доволни, че завишените изисквания към условията на труд отнемат „конкурентното им предимство“.
И ако протестите на шофьорите, провокирани от техните работодатели, бяха широко отразени от всички български медии, а родни евродепутати се тупаха в гърдите и празнуваха „победи“ над президента на Франция Еманюел Макрон, то по случая с експлоатираните по подобна схема гледачки на възрастни хора почти изцяло липсват публикации и обществен дебат.
По същество предприемчивите сестри Мюлер чрез вратички в законите или чрез директното им погазване се възползват от разликата в заплащането в България и Западна Европа, сключват договори с белгийски и холандски пенсионери за няколко хиляди евро, след което наемат българки за многократно по-ниски възнаграждения, командироват ги в Западна Европа и прибират разликата за себе си.
В материал от 23 юни на в-к „24 часа“ са публикувани успокоителни съобщения до техните служители от бизнесдамите, които у нас могат да минат за „даващи хляба в ръцете на хората“ и „отварящи нови работни места“, от които приликата с твърденията на собствениците на транспортни фирми е толкова явна, че едва ли има нужда от различен шрифт.
„Винаги когато някой е поискал помощ за каквото и да е било, му е било оказано съдействие, много могат с ръка на сърце да го кажат и потвърдят. Това, което се пише от недоброжелатели цели само и единствено агитация, саботаж, изнасяне на невярна информация и отказване на жени които работят и такива които искат да работят при нас. Тези публикации са само и единствено да ни махнат от пазара нас българките, защото знаят че сме по добри от другите, ние трябва да си защитим пазара, това е важно за нас, разчитаме на тази работа и доходите, които тя ни носи“
Вестникът обаче публикува и твърдения на експлоатирани служители, които в момента подготвят колективен иск.
„С човек като Тереза не може да се разговаря, аз съм безкрайно обидена, никой не ме е ругал така. Тя ни има за роби и ни го е казвала в прав текст. Посягала е физически на хора в офиса, това е система на поведение.”
„Ако видя Тереза, бих ѝ казала всички „кирливи ризи“ право в очите, защото не съм роб и никой няма право да се подиграва с мен.”
„Ако видя Тереза, бих ѝ казала да помни, че има Господ. 6 месеца съм работила без почивен ден!”
„Ние трябва да си защитим пазара!“
„Дейността на фирмата продължава, но тя работи до сега със системата командировки и се изисква промяна, това нито е нередно нито е криминално и не е нарушение“, настояват в писмата до служителките си двете предприемчиви българки, опитвайки се да им обяснят, че схемата може би ще се нуждае от промяна, но те ще се борят да я запазят. А работничките, които подобно на тираджиите разчитат на подобни схеми, за да могат все пак да издържат семействата си, едва ли ще имат друг избор, освен отново да се съгласяват на неизгодни договори и условия.
И докато политици, олигархия и свързаните с тях и медии и експертни „институти“ поддържат успешно дискурса, в който „пазарът“ и интересът на „предприемачите“ е на пиедестал, а правата на работниците и тяхната експлоатация не са интересна тема, подходящите вратички винаги ще се намират, а малкото разследвания едва ли ще успяват да променят нещо съществено и да предизвикат повече от банални министерски отговори.
About The Author
