Почти половината от българското население живее в пренаселени домове, като по този показател страната ни е в челото на негативната класация заедно с обичайните ни партньори Латвия и Румъния, сочат публикуваните днес данни на Европейската статистическа служба (Евростат).
Статистиката показва, че през 2016-та година 42.5% от българите живеят в домакинства, които се помещават в домове, в които няма достатъчен брой помещения, подходящи за размера на домакинството. България е сред малкото държави, за които Евростат предоставя данни и за 2017-та година, като изменението е само с 0.6% процентни пункта и съответно спада до 41.9% за миналата година.
България е на трето място по този показател на Евростат за 2016-та година, като пред нея са Латвия с 43.2% и Румъния с 48.4%. Висок е делът още в Хърватия (41.1%), Полша (40.7%), Унгария (40.4%) и Словакия (37.9%). Същевременно средният показател за Европейския съюз е 16.6% от населението, като в дъното са Кипър (2.4%), Малта (2.9%), Ирландия (3.2%), Белгия (3.7% ) и други.
Същевременно, по данни от доклад на Световната банка, поръчан от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и цитиран от „Капитал“ през миналата година, в България има около 1.2 млн. незаети и необитаеми жилищни единици. Според Световната банка държавата има слаба жилищна политика, а общините – почти нулева такава.
От друга страна, отново по данни на Евростат, България е на шесто място сред страните от ЕС по поскъпване на жилищните имоти на годишна база за последното тримесечие на 2017 година. В Ирландия, Португалия и Словения те поскъпват с над 10%, а близо до нашето ниво са Нидерландия, Чехия и Латвия.
Цената на жилищата в България се е увеличила с 8.2% спрямо края на 2016 г., като за същото тримесечие доходите на домакинствата се увеличават с 6.8%, което означава, че икономическото оживление през последната година в общия случай не е направило жилищата по-достъпни.
Освен това жилищните разходи са прекомерно бреме за все по-голям дял от българите, показват данни на Евростат от края на миналата година. Сметките за вода, електричество, отопление, както и наем или ипотека, представляват над 40% от разполагаемия доход за все повече хора у нас. Над тази граница, според Евростат, жилищните разходи се превръщат в прекомерно бреме. Цели 20.7% от хората у нас заделят твърде голям дял от доходите си за жилищните разходи. Децата, живеещи в домакинства, за които жилищните разходи са прекомерни, са 21.6% при средно 10% за ЕС.
В края на май 2018-та година пък бяха публикувани данни, според които сметките за комунални услуги се най-голямото бреме за българските домакинства като приблизително 4 пъти по-голям дял от населението у нас не се справя с плащането им навреме спрямо средното ниво за ЕС. У нас през 2017 г. забавени плащания са имали 31.1% от хората.
Публикуваните днес данни на Евростат относно пренаселеността на жилищата касаят и обратната тенденция – живот в домове, в които има повече от необходимите помещения за съответното домакинство. Логично на върха са Ирландия, Кипър, Малта и Белгия, но в дъното има промяна в позицията на България, която е изпреварена от Румъния, Унгария, Латвия, Гърция и Хърватия. 11.1% от българските домакинства живеят в домове, в които има повече помещения от необходимите за съответното домакинство при среден процент за ЕС от 34.8%.
About The Author
