Наши читатели алармираха за огромен проблем. Проверка на ,,Барикада“ показа, че той е налице от няколко години и се е задълбочил неимоверно. Среща се повсеместно. Проблемът е, че личните лекари отказват да записват бебенца. По закон нямат право да го правят, но…. теорията е едно, практиката – друго.
,,Жена ми успя да намери джипи, след като тръгнала разревана в коридорите на болница. Срещнала я случайна педиатърка и ѝ рекла, че ако никой друг не се смили, ще я вземе тя. На три други места лекарите отказали преди това. Представяте ли колко унизително е това – върви бременна жена и реве, защото просто няма лекар, който да поеме детето. За стреса при тази бременна жена да не говорим…“, разказа 31-годишният Димитър Тодоров от Русе. Други хора потвърдиха нерадостната картина. Всъщност ситуацията е
унизителна не само за бъдещата майка, но и за цялата държава.
Педиатър, пожелал по разбираеми съображения анонимност, призна за проблема. И разказа защо се случва всичко това. Ето ги причините:
- Педиатрите намаляват. Тенденцията е отдавна известна. След като намаляват, наличните стават по-натоварени. Натоварени ли са – физически не смогват да обгрижват бебета. Нямат и материален интерес, тъй като повечето работа не е възмездена. Реално не е задължително новородено да бъде записано при педиадър, може при обикновен общопрактикуващ лекар. Но е напълно естествено родителите да искат педиатри за бебетата. Натоварени са и най-добрите общи лекари (търсени са, имат много пациенти). И те отказват.
- Физическите трудности са свързани с нещо друго. И то е в основата на бедата. Иде реч за бумащината, която изисква Здравната каса около задълженията по децата. „Не може да си представите за какво иде реч. Документите, които трябва да се поддържат за новородени, са около четири пъти повече спрямо голям пациент. Така и така педиатърът е натоварен, просто е извън силите му да се занимава с още деца“, разказа лекарят.
- Емиграцията е огромен бич за страната, това е известно. Но конкретно по отношение не лекарските грижи за деца се проявява и в конкретно направление – семействата заминават в чужбина (гурбет), но малчуганите остават да се водят записани при български лекар. А той е отговорен относно задължителни прегледи, слагане на ваксини и т.н. Но като го няма детето? Нормално е лекарят да не иска да се главоболи с подобни неприятности.
- Ваксини ли казахме? Все повече родители не искат да ги слагат, наемат адвокати за целта. Ваксините са задължителни по закон, както е задължително лекар да не връща пациенти. Но… следва да се повтори, че теорията е различна от практиката. А щом си лекар и трябва да направиш нещо задължително спрямо дете, и носиш отговорност за това, а не може да го сториш, отново е естествено да не искаш главоболия. И… отказваш да записваш деца.
Всъщност лекар може да се избере чрез електронен регистър. ,,Кликнеш“ ли върху името му, няма как да те върне. Тоест това е начин да запишеш себе си или детето без да има начин за отказ.
Но що за чудо е да се натискаш някъде, ако не си желан? Бебето си ли да натискаш?
Това е положението. Каквото-такова. Кой крив, прав, защо, как… – може да се обсъжда до зори. Даже не е интересно да се обсъжда чак толкова много, защото българите се умориха от обсъждания.
Срам, срам, срам… Трудно е човек да намери думи, с които да характеризира ситуацията. Срам.
Мен ме е срам, че се наложи да пиша този материал. Други дали ги е срам, не знам.
About The Author
