Ограничаването на социалната помощ е неефективно и вредно

Рестрикциите за получаване на социално подпомагане не са ефективни в осигуряването на работа за безработните, а за засегнатите от това хора е по-вероятно да изпаднат в бедност, лошо здравословно състояние и дори да прибегнат до престъпления, за да оцелеят, пише Guardian. Това са изводите от най-голямото досега изследване върху изискванията на социалната система в Обединеното кралство.

Проучването е продължило пет години и е обхванало стотици хора, претендиращи за социално подпомагане. Резултатите сочат, че противоречивата политика за спиране на помощи за безработни като наказание за предполагаеми пропуски в спазването на правилата е имала почти катастрофални резултати.

“Тази санкции не правят почти нищо, за да усилят мотивацията на хората да се подготвят, да търсят или да започнат работа. Същевременно предизвикват изключително негативни лични, финансови, здравни и поведенчески последствия”, заключава изследването.

Въпреки твърденията на британски министри от последните години, че стриктното налагане на условия – включително неща като задължително търсене на работа в продължение на 35 часа седмично – стимулира хората да се прехвърлят от помощи към работа, изследването е установило, че позитивният ефект всъщност е пренебрежим.

Авторите му призовават използването на такива санкции да бъде преразгледано, като подчертават нуждата от незабавно им отменяне за хора с увреждания, които са непропорционално засегнати от наказателните мерки. Препоръчва се и спешно “ребалансиране” на системата за социално осигуряване, така че да е фокусирана не толкова към изпълнението на изискванията, а към осигуряването на помощ за намиране на работа.

В “редките” случаи, когато получаващите помощи са се прехвърлили към устойчива работа, изследователите са открили, че ключовият фактор е бил персонализираната помощ в търсенето, а не санкциите. С няколко изключения обаче бюрата по труда, разглеждани в изследването, са били фокусирани повече върху налагането на правилата, отколкото върху това да помагат на хората да си намерят работа.

“Макар да са налични някои примери за добри практики, голямата част от усилията за подкрепа за заетостта, предлагани от държавните бюра по труда и от външни доставчици на такива услуги, са твърде общи, нискокачествени и до голяма степен неефективни, за да помогнат на хората да започнат и да се задържат на платена работа”, се казва в доклада.

За обхванатите от изследването хора, които са успели да започнат работа, обичайният резултат е бил поредица от краткосрочни и несигурни работни места, прекъсвани от периоди на безработица. Много по-рядко се отчита преход към устойчива и добре платена работа.

Налаганите върху безработните санкции като цяло имат негативни последици, включително натрупване на дългове, бедност и разчитане на благотворителни организации като хранителни банки, показва изследването. Често налагани по тривиални и наглед жестоки причини, санкциите често предизвикват високи нива на стрес, тревожност и депресия. “Последствията от санкциите в почти всички случаи са негативни”, изтъква директорът на изследването, проф. Питър Дуайър от Университета в Йорк.

Проучването е установило, че в много случаи заплахата от санкции е имала непредвидения ефект да окуражава “култура на контрапродуктивно спазване на изискванията и безплодно поведение” сред някои бенефициенти, които са научили “правилата на играта”, вместо да се ангажират истински с търсенето на работа.

Кандидатите за помощи, водещи хаотичен живот – например бездомните или пристрастените – реагират на “присъщите главоболия” на системата от изисквания като отпадат напълно от социалното подпомагане. В някои случаи това ги тласка към оцеляване чрез престъпни дейности като продажба на наркотици.

Нископлатени работници, получаващи помощи по линия на т.нар. “универсален кредит” също трябва да отговарят на строги норми, които изискват от тях да работят по-дълго или да бъдат глобени. В някои случаи хората предпочитат да се окажат от тези помощи, за да избегнат “постоянният и дребнав” тормоз от страна на бюрокрацията.

Разбирането, че достъпа до социални помощи и услуги трябва да е свързан със спазването на определени правил и поведение от страна на потенциалните ползватели се вгражда постепенно в британската система за социално осигуряване от 90-те години насам, но обхватът и тежестта на изискванията нараснаха драстично след 2012 г.

Санкциите обичайно биват налагани, когато хората не успеят да се явят на среща в бюрото по труда или не са кандидатствали за достатъчен брой работни места. Провиненията могат да доведат до отнемане на обезщетенията за безработица за период от четири седмици до три години.

Пикът на тази политика във Великобритания е бил през 2013 г., когато са наложени над един милион такива санкции. Между 2010 и 2015 г. една четвърт от клиентите на бюрата по труда са санкционирани. Само през 2015 г. Министерството на труда и пенсиите е наложило наказания на стойност 132 млн. паунда. Броят на санкционираните безработни е спаднал до 360 хил. през 2016 г., след публикуването на серия от критични доклади, поставящи под въпрос ефективността на тази политика и призоваващи за промени. Такива доклади са подготвени от междупартийната комисия по труда и пенсиите, консултативния комитет по социалното осигуряване към Министерството на труда и Сметната палата. В момента депутати извършват нова проверка на санкциите.

Проучването е финансирано от Съвета за икономически и социални изследвания и е проведено между 2013  и 2018 г. от изследователи от шест британски университета. То е включвало многократни квалитативни интервюта на 481 ползватели на социални услуги в Англия и Шотландия, както и интервюта с 57 експерта и 27 фокус групи.

“Вместо да заплашваме самотни родители с глоби и да разширяваме изискванията, би било много по-ценно да осигурим условия, спомагащи заетостта – като достъпни грижи за деца, гъвкаво работно време и персонализирана помощ в бюрата по труда”, заявява Далия Бен-Галим, директор на благотворителната фондация за самотни родители Gingerbread.

От своя страна Министерството на труда изтъква, че според изследванията на институцията, 70% от ползващите услуги на бюрата по труда заявяват, че заради санкциите „е по-вероятно да се съобразяват с едни разумни и договорени изисквания, и че е разбираемо хората да отговарят на определени очаквания в замяна на помощта“. “Ние адаптираме изискванията към отделните случаи и налагаме санкции само в много малък процент от тях, когато хората не успеят да отговорят на договорените изисквания”, уверява говорителят на министерството.

Оценката на лейбъристкия министър на труда в сянка Маргарет Грийнууд обаче е друга: “Текущата система на санкции е неморална и неефективна. Тя не помага на хората да намерят заетост и в същото време оставя уязвими хора, намиращи се на ръба на нищетата и нямащи никакъв източник на приходи за дълги периоди”.