Средните чисти заплатите в България през първите три месеца на 2018-та година са по-ниски с около 30% от нивото, което е необходимо за издръжка на живота. Това сочат данните на Института за синдикални и социални изследвания (ИССИ) към КНСБ, представени днес от синдикатите.
585,09 лева са необходими средно за издръжката на живот на едно лице в стандартно четиричленно домакинство (двама родители и две деца). Общата стойност за издръжка на този тип домакинство е 2 340 лева. Така ако работната заплата е единствен източник на доходи, то нейният нетен размер не трябва да бъде по-нисък от 1 170 лева за всеки от двамата родители (бруто 1 506 лв.).
През март средната нетна заплата обаче е била 859 лева или с 26,6% от средните стойности, необходими за покриване на издръжката на живота. Под „издръжка на живот“ се разбира, че в рамките на тази стойност е възможно да се осигури покриване на разходите за храна, поддържане на жилището, здравеопазване, образование, транспорт и почивка спрямо средните български стандарти, уточняват от КНСБ.
Общият извод на изследването е, че 73.3% от домакинствата в страната живеят с доходи под необходимите за издръжка на живота.
Синдикатите отчитат лека положителна тенденция, тъй като през същия период на 2017 г. изоставането е било с 29.2%. „Въпреки тези благоприятни тенденции, не трябва да се забравя, че едва 30% от българите поучават средна или по-висока заплата, което задълбочава социалните неравенства, ако условно се приеме, че работната заплата е единствен източник на доходи“, уточняват експертите в ИССИ.
Същевременно за едногодишен период размерът на издръжката на живота за четиричленно домакинство също нараства – средно с около 60 лв. Нарастването на издръжката на живота отчита тримесечен ръст от 0.7% и годишен от 2.6%. Основен двигател за повишението на издръжката са хранителните стоки, които отчитат ръст от 0.9% спрямо предходното тримесечие. Нарастването при групата на нехранителните стоки се задържа на относително по-ниски нива от 0.4%.
Средните доходите растат, но недостатъчно
За десетгодишен период след март 2008-ма година нарастването на издръжката на живота е с 30.7%, като хранителните стоки отчитат ръст с 37.2%, а нехранителните с 24.5 на сто. През този период в номинално изражение издръжката на живот на едно лице се увеличава с около 137 лв. (от 448 лв. през март 2008 г.). „Дефлационните процеси (продължили три последователни години) повлияха за задържането на общите нива на издръжката на живота, но въпреки това, при някои стоки и услуги натрупванията през този период, а и преди това, са значителни“, посочат синдикатите.
През 2017 г. реалният общ доход средно на лице нараства спрямо 2008 г. с 39.8%. „От източниците на доходи с най-висок относителен дял са доходите от работна заплата и доходите от пенсия, които реално нарастват съответно с 47.5% и със 60.5%. Реалният общ доход отчита периоди не само на застой, но дори и на намаление. След 2012 годишните темпове на реалния общ доход се ускоряват и дори изпреварват тези на издръжката на живота след 2014 г. Това показва, че след период на застой, общият доход показва индикации на „наваксване“, въпреки че, базовите нива са изключително ниски и все още няма усещане за чувствително подобряване на благосъстоянието на населението“, посочват авторите на изследването.
„Благоприятната макроикономическа конюнктура доведе до свиване на ножицата между размера на двете стойности – общия доход и издръжката на живота“. Общият доход е бил 63,2% от размера на издръжката живот през 2008-ма, а днес е 82,4%, изчисляват от КНСБ. Видно от данните, въпреки запазването на устойчивия темп на нарастване на общия доход, той все още е недостатъчен, за да покрие необходимите средства за живота и да гарантират качествено възпроизводство на населението, поради изключително ниските базови нива.
„В регионален план това важи в по-голяма степен за някои райони, където средното изоставане на общия доход през 2017 г. е с близо 30% под необходимите средства за издръжка на живота. Така например, съотношението между ОД и ИЖ е значително под средното ниво при: Северозападен район – 70.6%; Североизточен -74.5%; Югоизточен -71.5%; Южен централен – 74.0%. Изключение е Югозападен район, при който общия доход почти достига средните нива на издръжка на живота“, пишат в доклада си изследователите.
Генериране на неравенства
„Тези данни показват генериране на неравенства в условията на положителни макроикономически тенденции, които са израз на структурни дефекти в пазарната икономика и поведението на капитала в България. Налице е икономически подем, който не облагодетелства всички, което пък засилва вътрешните различния между населението в регионите“, твърдят от ИССИ към КНСБ.
Данните за подоходното разпределение водят до следните констатации:
• 26.2% от домакинствата са с общ доход на 1 лице до 321 лв. (официална линия на бедност за 2018 г.), или близо до 1 млн. 890 хил. лица
• 47.1% от домакинствата са с общ доход на 1 лице от линията на бедност (321 лв.) до необходимите средства за живот или около 3 млн. 398 хил. лица
• 26.7% от домакинствата са с общ доход на 1 л. над издръжката на живот (585 лв.), а това представлява около 1 млн. 926 хил. лица
„Темпът на нарастване на общия доход се изразява в по-силна степен при високодоходните домакинства, които регистрират размер на доходите над средната издръжка на живот. За периода 2016-2018 г. се очертава тенденция на ускорено нарастване на дела на високодоходните домакинствата от 22.4% до 26.7%. На другия полюс са домакинствата живеещи под прага на бедност, при които се наблюдава намаление, но с по-забавени темпове. Повишаването на доходите и особено доходите от труд имат положителен ефект за намалява броя на бедните домакинства, но делът им остава на високи равнища“, пишат от ИССИ.
Тези данни свидетелстват за задълбочаване на диференциацията и подоходното неравенство между най-богатите и най-бедните, въпреки сравнително високия икономически растеж през последните години, повишаването на заетостта и доходите и спада на безработицата до предкризисните нива.
„Данните на Евростат (SILC) са допълнителен аргумент за това твърдение. Най-богатите 20% от населението получават средно 8.2 пъти повече от най-бедните 20%. Само година преди това разликата в доходите им е била 7.7 пъти, а през 2012 г. – 6.6 пъти. Следователно настоящият растеж на доходите не се разпределя равномерно, а по-скоро се концентрира в най-високите подоходни групи„, категорични са авторите на изследването.
About The Author
