Макар медиите обикновено да обръщат внимание на хроничния проблем с липсата на места в детските градини на София, статистическите данни показват, че идентичен проблем съществува и в други големи общини – Варна, Пловдив и Бургас. От шестте най-големи общини в България – с над 150 хил. души население – само Русе никога не е изпитвала такъв дефицит. В Стара Загора този проблем е минимизиран едва през настоящата учебна година, когато броят на местата в градините се увеличава от 93 до 98 за всеки 100 деца, така че предстои да се види дали градът ще изпитва недостиг в тази част от образователната инфраструктура занапред.
Що се отнася до 4-те най-големи общини в страната, те са изпитвали постоянен недостиг на места за между 7 и 23% от децата през целия период след 2000 г. На долната графика се вижда, че в тях има умерена позитивна тенденция в последните няколко години, но усилията определено не съответстват на възможностите на тези общини.
За този период записаните деца в обществените градини са се увеличили с 8.4%, като основната причина е въвеждането на задължителната предучилищна подготовка за 5 и 6-годишните. Децата в частните градини са се увеличи от 317 на 4007, като те са концентирани именно в най-големите градове, особено столицата. По този начин недостатъчните усилия на общините да преодолеят недостига, директно подхранва частния пазар на тези услуги.
Тези дни излезе първото класиране за записване в детските градини в София и 5 хил. деца останаха без места. Част от тях ще се разпределят в незапълнените групи на следващите класирания, но вероятно над 3 хиляди ще останат без място. Миналата година местата бяха с 4200 по-малко от децата, а Столична община твърди, че е осигурила 900 нови места.
Недостигът в обществените детски градини в София вероятно е около два пъти по-голям, но той се смекчава от частните заведения, които поемат част от децата. Именно те са и единствените, които печелят от неуспеха на най-богата община в страната, да осигури достатъчно места в градините. Ако не беше постоянният дефицит, част от семействата, които сега ползват търговска услуга, биха могли да се пренасочат към обществена градина, където таксата е в пъти по-ниска.
Освен в най-големите населени места, проблем с броя на местата в детските градини или изобщо с наличието на такива има и в малките села, където има малък брой деца. Те обикновено са в малки и бедни общини, които не могат да си позволят да субсидират градини с малки групи деца, нито да организират добра транспортна система. В долната графика са показани общините, които разполагат с по-малко от 96 места за всеки 100 деца:
В много от тях – Бойница, Оряхово, Георги Дамяново, Бяла (Варна), Мъглиж, Брезник, Трън, Челопеч – осигуреността откъм места пада под 96% едва в последните 2-3 години, като най-вероятната причина е закриване на ясли или групи. Възможно е част от децата изобщо да не се записват или да има скрита миграция към по-големи общини или в чужбина.
По-проблемна е групата на общини като Карлово, Куклен, Раковски, Сопот и Любимец, където недостигът е ясно очертан в продължение на 5-6 години. Не е изключено ниският брой места да е свързан със слабото записване, което не стимулира общините да откриват нови групи. В община Карлово например таксата за посещение на детска градина достига 60 лв./месец – в зависимост от населеното място, възрастта и броя посещения на съответното дете – което може да е сериозна пречка за част от домакинствата особено в селата.
Записването може да бъде възпрепятствано дори за децата в задължителна предучилищна възраст от 5-6 г., тъй като те са освободени само от постоянната такса в размер на 6-8 лева, но не и от пропорционалната, която е 2.40 лева/ден. Това означава, че семействата биха платили над 50 лева месечно за детска градина, което се смекчава от това, че така те получават право на детски надбавки в размер на 40 лева. Те обаче често са недостъпни за семействата, които се препитават със сезонен труд в чужбина, заради изискването да пребивават в страната поне през половината време.
От друга страна, свръхосигуреността откъм места в детските градини също не е добър знак. В общините Мизия, Сухиндол, Венец, Хитрино, Малко Търново, Болярово, Земен, Лъки, Баните, Борино и Неделино разполагат с между 2 и 3 места за всяко дете, живеещо на териториите им. Това е белег за емиграция и ниска раждаемост, които принуждават общинските ръководства да субсидират филиали в малките населени места с групи, в които местата никога не се запълват.
About The Author
