Поредните малки, но важни успехи извоюва българската екология. През последните дни излязоха две съдебни решения, които бяха в защита на околната среда. В битката ,,граждани срещу инвеститор“ засега печелят първите.
Първото решение касае златодобива в Трън. Както е известно, на референдум миналото лято жителите на общината категорично отхвърлиха инвестиционния проект. Разкриването на мината бе спряно, но загубилата страна не се отказа и предприе серия контра действия. Неуспешно бяха атакувани решения на местния общински съвет, а жалби бяха подадени и срещу правителствени актове. Така във Върховния административен съд бе заведено дело срещу становище по екологична оценка от 2016 г. на министъра на околната среда и водите относно план за управление на речните басейни за периода 2016-2021 г. От съдебното досие става ясно, че жалбоподатели са две юридически лица (най-вероятно Минно-геоложката камара и инвеститорът ,,Eвромакс“). Негодуванието им е срещу визирано от тях ,,съществено нарушение на административнопроизводствените правила“. Няма да преразказваме подробно целия казус, той е потопен в безброй сложни съображения и възражения, касаещи формални процедури. Накратко – екологичната оценка защитава
подобряване на състоянието на водите,
а жалбоподателите искат да я съборят, тъй като тя препятства минната дейност в района. Важното е решението на съдебния състав, а то е, че жалбите са отхвърлени.
Велинград е далеч от трънската шумотевица, но не и от намерението да опази околната си среда. Парче земя край града е дадено за 35 години на концесия, с цел да се извлича волфрам. Проектът предизвика доста протести миналата година. Местната власт се произнесе категорично против, правителството също, след което и този казус влезе в съда. Инвеститорът „Ресурс 1“ АД оспори становището на РИОСВ – Пазарджик, с което не бе одобрено инвестиционното им предложение. Административен съд – Пазарджик обаче тези дни отхвърли жалбата. ,,От съдебното решение става ясно, че с писмо на РЗИ – Пазарджик, е посочено, че в информацията, приложена към Доклада за ОВОС не са отразени откритите водохващания от Събирателна деривация „Бистрица“ на река Грънчарица и нейните притоци, предназначени за питейно-битово водоснабдяване за община Велинград. Посочено е също така, че от графичната документация, приложена към заповедта за учредяване на санитарно-охранителните зони е установено, че в концесионната площ на инвестиционното предложение
попадат целите първи пояси на водохващанията
на река Грънчарица, Везьов дол и Трълско дере, както и части от вторите им пояси“, съобщи радостно община Велинград. Тоест – концесионната площ на мината обхваща зони, откъдето се извършва водоподаване, следователно няма как проектът да бъде одобрен. Въздействията върху т.нар. първи, а и втори пояси е забранено. От делото става ясно още, че Басейнова дирекция – Пловдив съвсем резонно е указала да се коригира концесионната площ на находището.
И двете съдебни решения могат да се обжалват, текат и други дела. Войната за чиста природа не е приключила, вероятно ще се води постоянно. Но съдебните решенията имат своето огромно значение, тъй като екологичният интерес все повече бива защитен в правния мир. Всичко това е следствие от усилията на българите, които искат да живеят сред автентична природна среда. Но не само българите са активни. ,,Барикада“ писа преди няколко дни за аналогични процеси в Македония.
Настанали са тежки времена за всички, които искат да дупчат земята. А и да я застрояват.
