По време на бомбардировките на Багдад през януари 1991 г. отидох заедно с други журналисти на организирано от правителството пътуване до нещо, за което те твърдяха, че са останките от фабрика за бебешки храни в Абу Граиб. САЩ я бяха унищожили, заявявайки, че това всъщност е инсталация за биологични оръжия.
Разхождайки се сред останките, намерих смазано бюро, в което имаше писма, показващи, че фабриката наистина е произвеждала мляко на прах за кърмачета. Изглеждаше, че не е била много успешна в тази дейност, тъй като кореспонденцията беше основно за финансови и производствени проблеми и как те могат да бъдат решени. Не изглеждаше вероятно иракското правителство да е могло да изфабрикува доказателствата, макар да можеше да се допусне, че в някоя част на фабриката, са произвеждали биологични оръжия.
Посетих много бомбардирани сгради в началото на водената от САЩ въздушна кампания и първоначално не си дадох сметка, че “фабриката за бебешко мляко в Абу Граиб” ще се превърне в такъв голям въпрос. В онзи момент бях впечатлен повече от гледката на крилатите ракети, приличащи на големи черни торпеда, които прелитаха доста бавно над главите ни.
Но само часове след като напуснах Абу Граиб, истинската функция на фабриката се бе превърнала в тема на яростни спорове. Кореспондентът на CNN Питър Арнет, който участваше в посещението, бе съобщил, че “каквото и друго да е правела, фабриката е произвеждала детски храни”. Той бе видял много мляко на прах, и противно на твърденията на Пентагона, че мястото е охранявано като крепост, бе успял да забележи само един пазач на входа. Арнет не отхвърли версията на щатското правителство, че това е бил завод за биологични оръжия, но и не я потвърди. Той просто съобщи, че е “изглеждала достатъчно невинно от това, която можеше да се види”.
Дори подобно леко несъгласие с официалната версия на САЩ за бомбардировката се оказа неприемливо и предизвика експлозия от гняв във Вашингтон. Колин Пауъл, ръководител на Генералния щаб на САЩ, изрази увереност, че фабриката в Абу Гариб е произвеждала биологични оръжия. Военновъздушните сили на САЩ твърдяха, че имат многобройни източници на информация, които потвърждават същото нещо.
Арнет беше очернен като пионка на иракските власти от страна на щатското правителство. “Тук не става въпрос за обикновено общуване с медиите. Става въпрос за коригиране на едно публично разкритие, което е погрешно, което е фалшиво, което накърнява нашето правителство и което играе в полза на Саддам Хюсеин”, заяви тогава говорителят на Белия дом Марлин Фицуотър. Щатски новинарски издания без свои кореспонденти в Багдад яростно се заеха да пробутват официалната версия. Newsweek дори иронизираше “нескопосаният опит на Ирак да представи бомбардиран завод за биологични оръжия като фабрика за бебешки храни”.
Минаха години преди официалната версия за бомбардировката да се разпадне. Макар да бях посетил фабриката скоро след разрушаването ѝ, не можех да докажа, че там не са произвеждани биологични оръжия, колкото и малко вероятно да ми се виждаше това. Медийният интерес по темата бързо се изчерпа. Най-добрият материал, посветен на това, как разрушаването на фабриката за бебешки храни е извъртяно от официалния ПиАр, който успях да намеря, е публикувана през 2003 г. статия на Марк Криспин Милър. От нея са взети горните цитати.
Доказателствата се появяваха бавно и след като обществения интерес вече се бе разсеял. Доклад на Конгреса от 1993 г. за успехите и провалите на щатското разузнаване при Войната в Залива разкрива слабата аргументация зад решението да се бомбардира този обект. В доклада се посочва, че върху покривите на две известни инсталации за биологични оръжия е използван “петнист камуфлаж”. Същевременно “камуфлаж със същата схема е бил използван и за покрива на фабриката за мляко на прах”. Това е било достатъчно за ВВС на САЩ да я сложат в списъка с цели. Уверените заявления на официални лица за многобройни източници на информация се оказаха неверни.
Човек трябва да се зарови много надълбоко в разсекретените документи на ЦРУ за иракската програма за биологични оръжия, за да открие изречение, в което се признава, че друг обект, който е представлявал истинския център за разработка на такива оръжия, не е бил известен на водената от САЩ коалиция. Поради това този завод “не е бил бомбардиран по време на войната, за разлика от фабриката за бебешки храни в Абу Граиб (!), която Коалицията разруши чрез бомбардировки заради погрешното убеждение, че представлява ключов обект за производство на биологични оръжия”.
Историята за фабриката за сухо мляко си заслужава да бъде напомняна, защото на фона на неотдавнашните въздушни удари на САЩ, Великобритания и Франция срещу предполагаеми сирийски обекти за биологични оръжия тя подчертава нуждата от постоянен скептицизъм към твърденията на правителствата, че са наясно какво става на терен в Сирия – или където и да е другаде.
Лицемерието на властите съвсем не е нещо ново и докато го изобличаваме, можем да пропуснем една още по-голяма опасност. Погледнете пак атаките срещу Питър Арнет – който се оказа прав – от страна на говорителя на Белия дом, който грешеше, когато наричаше разкритията на Арнет фалшиви. Говорителят обаче бе прав за това, че разкритията “накърняват нашето правителство и играят в полза на Саддам Хюсеин”. В някаква много малка степен бе така.
Това ни води до токсично отношение към всички, поставящи под въпрос официалната версия на събитията, което става все по-типичното за САЩ и Великобритания. Подобно отношение удавя свободата на словото в страни като Унгария и Полша и вече напълно е триумфирало в Турция и Египет. При всички тези случаи мненията, различаващи се от линията на властимащите, биват обявявани за нелоялни и непатриотични, за “фалшиви факти”, разпространявани от “полезни идиоти”, ако използваме някои от обичайните отвратителни клишета. Маргинализацията на несъгласието бива последвана от криминализация. Турция някога имаше процъфтяваща свободна преса, но сега всякаква критика към президента Реджеп Ердоган, или пък всякакви думи и действия, които той не одобрява, биват етикетирани като “тероризъм” и наказвани по съответния начин.
Сред коментаторите във Великобритания цари голямо възмущение относно разпространението на авторитаризма в Близкия Изток и Източна Европа, но не и за все по-големите ограничения да се изразяваме свободно в собствената си страна. Все по-често изказването на каквото и да мнение, различно от пълно одобрение за правителствената линия за отравянето на Скрипал или подозираната газова атака срещу цивилни в Сирия, се характеризира като подкрепа за Путин или Асад.
Показателен пример за този нов авторитаризъм са осъдителните коментари за група британски духовници, посетили Сирия, за да се срещнат с представители на местните християни и с правителствени служители. Това е напълно разбираема мисия на загрижени британски християни, тъй като християните в Сирия се нуждаят от всичката възможна солидарност, докато биват гонени, отвличани и убивани от ИДИЛ, Ал Кайда или Мюсюлманско братство. Подобно на много сирийци, те не виждат за себе си избор между добро и лошо, а между лошо и още по-лошо. Те обикновено предпочитат оцеляване под властта на Асад, отколкото вероятно изтребване от ръцете на неговите врагове.
Да посетиш изстрадалите членове на намалялата християнска общност в Сирия е нещо добро. Да, би могло да се каже, че присъствието на британски християни в Дамаск има някакви минимални ползи за Асад – точно както правдивият репортаж на Питър Арнет за фабриката за сухо мляко трябва да е зарадвал Саддам Хюсеин. Британското външно министерство заяви, че посещението на християните в Сирия не е било “от помощ”, но в крайна сметка няма защо основния приоритет на тези хора да е да помагат на британската държава.
Аргументите, които в момента биват използвани във Великобритания и САЩ за оклеветяване на хората, скептични към правителствения и медиен консенсус, съвсем не са нещо ново. Някога болшевиките са изобличавали хората, които са говорели или вършели неща, които не са им се харесвали, с аргумента, че “обективно” погледнато са фашисти или контрареволюционери. Когато “изобличените”, обикновено преди да бъдат разстреляни, са възразявали, че не са нищо подобно, болшевиките са им отговаряли: “кажи ни кой те подкрепя и ние ще ще ти кажем какъв си”. С други думи единственото, което има значение, е на чия страна си.
About The Author
